2909.2015
През август т. г. се появи нова линия, която претендира да е най-трудната по знаменитата северна стена на Айгер – “Odyssee” (8a+, 1400 м). Това стана с усилията на международната свръзка Рогер Шели (Roger Schäli, Швейцария), Роберт Яспер (Robert Jasper, Германия) и Симон Гийтл (Simon Gietl, Италия).
Шели по ключовото въже 8a+ на “Odyssee”
Снимка: Франк Кречман/ www.funst.de
Photo: Frank Kretschmann/ www.funst.de
Работата над маршрута продължи (с прекъсвания) от 2009 г. “Odyssee” върви през най-стръмната част на северната стена – червения монолит на Rote Fluh* и Чешкото ребро, вдясно от фрагмента от стената, по който минава Класическият маршрут (на Хекмайр-Фьорг-Харер-Каспарек) от 1938 г. Потенциалната линия бе набелязана през 2009 г. от Шели и Яспер по време на първото им чисто (без използване на изкуствени опорни точки) изкатерване по Японската диретисима. Междувременно, въпреки реализацията на многобройни проекти на Айгер – като, например, първото класическо преминаване по Диретисимата на Харлин с излизане по Класическия маршрут през 2010-та и по Диретисимата на Пиола-Гилини през 2013 г., двамата намираха време и за маршрута, който трябваше да бъде наречен “Odyssee”.
Северната стена на Айгер – с жълтата линия е означен маршрутът “Odyssee”,
със синята – Диретисимата на Харлин, , със сивата – Японската диретисима,
с червената – Диретисимата на Пиола-Гилини
Снимка: Франк Кречман/ www.funst.de
Photo: Frank Kretschmann/ www.funst.de
Долната част на премиерния тур частично съвпада с Класическия маршрут. От Щоленлох (Stollenloch)** Шели и Яспер продължиха право нагоре, пресичайки на няколко пъти линиите “La Vida es Silbar” [7c, 900 м, Даниел Анкер (Daniel Anker), Щефан Зийгрист (Stephan Siegrist), 1999 г.] и “Paciencia” (8a, Щефан Зийгрист (Stephan Siegrist), Ули Щек (Ueli Steck)]. Между 2009 и 2013 г. Шели и Яспер използваха всяка свободна минута и периодите хубаво време и преодоляха две трети от стената по неочаквано монолитна скала. Катереха “отдолу”, осигурявайки се традиционно, но на определени места оставяха след себе си клинове и спитове.
Макар че част от най-трудните въжета бяха преминати, по-нататъшната работа над маршрута не бе никак лека – главно поради студа и крайно неблагоприятните атмосферни условия. Така, всяко завръщане на стената се оказваше по-дълго и по-сложно от очакваното.
През тази година настъпи обрат. Първо, започна период от добро, стабилно време. Второ, към свръзката се присъедини младият, но изключително опитен италианец Симон Гийтл, който внесе нови сили и ентусиазъм. С включването на Гийтл изкачването започна да набира скорост и на 11 август, след изкатерване на класика на всяко въже поотделно, свръзката стъпи на връхната точка на Айгер. “Одисеята приключи” – така Яспер резюмира успеха.
Скица на маршрута
С оценката 8a+ “Odyssee” претендира да бъде най-трудният маршрут по северната стена на Айгер. Той е с категория по-труден от досегашния – “Paciencia” (8a), който бе повторен през този сезон от един от авторите на “Odyssee” – Шели [заедно с Михи Кеметер (Michi Kemeter)]. Най-новата линия на Айгер очаква потвърждение на оценката и първо цялостно изкатерване на класика.
----------------------------------
*Rote Fluh – Червената стена, надвесен фрагмент от стената, който се заобикаля с Траверса на Хинтерщойсер (Hinterstoisser Traverse), преминат за първи път от знаменития немски алпинист Андреас Хинтерщойсер (Andreas Hinterstoisser, 3 октомври 1914 г.-21 юли 1936 г.), с което е намерен “ключът” към успеха по стената, използван от Андерл Хекмайр, Лудвиг Фьирг, Хайнрих Харер и Фриц Каспарек при първото им изкачване на 24 юли 1938 г. Траверсът започва от легендарните прозорци в стената.
**Щоленлох (Stollenloch) – мястото, където се намират обзорните прозорци на тунела под Айгер на зъбчатата железница (Jungfraubahn), започващша от Клайне Шайдег (Kleine Scheidegg, Малкия преслап) и завършваща на седловината Юнгфрауйох (3471 м), между Мьонх (4107 м) и Юнгфрау (4158 м), на най-високата ж. п. гара в Европа.
Червената стена и Прозорците в Северната стена на Айгер
Rote Fluh
Андреас Хинтерщойсер
Stollenloch
Фрагмент от дясната част на Северната стена на Айгер
със скалната кула Ротщок (Rotstock)
Шели по ключовото въже 8a+ на “Odyssee”
Снимка: Франк Кречман/ www.funst.de
Photo: Frank Kretschmann/ www.funst.de
Работата над маршрута продължи (с прекъсвания) от 2009 г. “Odyssee” върви през най-стръмната част на северната стена – червения монолит на Rote Fluh* и Чешкото ребро, вдясно от фрагмента от стената, по който минава Класическият маршрут (на Хекмайр-Фьорг-Харер-Каспарек) от 1938 г. Потенциалната линия бе набелязана през 2009 г. от Шели и Яспер по време на първото им чисто (без използване на изкуствени опорни точки) изкатерване по Японската диретисима. Междувременно, въпреки реализацията на многобройни проекти на Айгер – като, например, първото класическо преминаване по Диретисимата на Харлин с излизане по Класическия маршрут през 2010-та и по Диретисимата на Пиола-Гилини през 2013 г., двамата намираха време и за маршрута, който трябваше да бъде наречен “Odyssee”.
Северната стена на Айгер – с жълтата линия е означен маршрутът “Odyssee”,
със синята – Диретисимата на Харлин, , със сивата – Японската диретисима,
с червената – Диретисимата на Пиола-Гилини
Снимка: Франк Кречман/ www.funst.de
Photo: Frank Kretschmann/ www.funst.de
Долната част на премиерния тур частично съвпада с Класическия маршрут. От Щоленлох (Stollenloch)** Шели и Яспер продължиха право нагоре, пресичайки на няколко пъти линиите “La Vida es Silbar” [7c, 900 м, Даниел Анкер (Daniel Anker), Щефан Зийгрист (Stephan Siegrist), 1999 г.] и “Paciencia” (8a, Щефан Зийгрист (Stephan Siegrist), Ули Щек (Ueli Steck)]. Между 2009 и 2013 г. Шели и Яспер използваха всяка свободна минута и периодите хубаво време и преодоляха две трети от стената по неочаквано монолитна скала. Катереха “отдолу”, осигурявайки се традиционно, но на определени места оставяха след себе си клинове и спитове.
Макар че част от най-трудните въжета бяха преминати, по-нататъшната работа над маршрута не бе никак лека – главно поради студа и крайно неблагоприятните атмосферни условия. Така, всяко завръщане на стената се оказваше по-дълго и по-сложно от очакваното.
През тази година настъпи обрат. Първо, започна период от добро, стабилно време. Второ, към свръзката се присъедини младият, но изключително опитен италианец Симон Гийтл, който внесе нови сили и ентусиазъм. С включването на Гийтл изкачването започна да набира скорост и на 11 август, след изкатерване на класика на всяко въже поотделно, свръзката стъпи на връхната точка на Айгер. “Одисеята приключи” – така Яспер резюмира успеха.
Скица на маршрута
С оценката 8a+ “Odyssee” претендира да бъде най-трудният маршрут по северната стена на Айгер. Той е с категория по-труден от досегашния – “Paciencia” (8a), който бе повторен през този сезон от един от авторите на “Odyssee” – Шели [заедно с Михи Кеметер (Michi Kemeter)]. Най-новата линия на Айгер очаква потвърждение на оценката и първо цялостно изкатерване на класика.
----------------------------------
*Rote Fluh – Червената стена, надвесен фрагмент от стената, който се заобикаля с Траверса на Хинтерщойсер (Hinterstoisser Traverse), преминат за първи път от знаменития немски алпинист Андреас Хинтерщойсер (Andreas Hinterstoisser, 3 октомври 1914 г.-21 юли 1936 г.), с което е намерен “ключът” към успеха по стената, използван от Андерл Хекмайр, Лудвиг Фьирг, Хайнрих Харер и Фриц Каспарек при първото им изкачване на 24 юли 1938 г. Траверсът започва от легендарните прозорци в стената.
**Щоленлох (Stollenloch) – мястото, където се намират обзорните прозорци на тунела под Айгер на зъбчатата железница (Jungfraubahn), започващша от Клайне Шайдег (Kleine Scheidegg, Малкия преслап) и завършваща на седловината Юнгфрауйох (3471 м), между Мьонх (4107 м) и Юнгфрау (4158 м), на най-високата ж. п. гара в Европа.
Червената стена и Прозорците в Северната стена на Айгер
Rote Fluh
Андреас Хинтерщойсер
Stollenloch
Фрагмент от дясната част на Северната стена на Айгер
със скалната кула Ротщок (Rotstock)
Добави коментар