2608.2015
Както писаха няколко руски сайта, “тихо и съвършено незабележимо премина юбилеят на едно знаменателно събитие в историята на съветския алпинизъм”. Става дума за фантастичния траверс в Тян-Шан на отбора на Държавния спортен комитет на Казахската съветска социалистическа република (днешен Казахстан), от 6 до 20 август 1990 г., в рамките на шампионата на тогавашния Съветски съюз.
На снимката (изток – вляво, запад – вдясно, юг, т. е. Китай – далеко горе):
1 – пик Чапаев (6371 м),
2 – Северен пик Чапаев (6150 м),
3 – пик Кан Тенгри (6995 м),
4 – пик Западна Шатра (пик Шатёр Западный, 6600 м),
5 – пик Източна Шатра (пик Шатёр Восточный, 6637 м),
6 – пик Рихард Зорге (6210 м),
7 – пик Погребецки [пик Погребецкого, 6487 м, малкото връхче вдясно от него е пик Шипилов (пик Шипилова), 6200 м],
8 – Пик на военните топографи (пик Военных Топографов, 6873 м),
9 – Източен връх на пик Победа (пик Победы Восточный, 7060 м),
10 – Пик 6050 (в Китай), неизкачван,
11 – пик Кашкар (6435 м, в Китай),
12 - пик Победа (7439 м, вляво от Реброто на Абалаков се вижда снежно поле, още по-наляво, по посока на Източния връх на пик Победа – пик Съветска Армения, 7150 м),
13 – Западен връх на пик Победа (пик Победы Западный, 6918 м),
14 – пик Джавахарлал Неру (6744 м),
15 – пик Шистов (пик Сланцевый, 4970 м, в хребета от Западния връх на пик Победа, между ледниците Звьоздачка (Звездочка) и Дикий,
16 – Пик 5481 (възможно е това да е пик Актау),
17 - Пик 5504 [възможно е това да е пик Триглав (пик Трехглавый)],
Далеко в Китай, зад пик Джавахарлал Неру (14), се вижда висок връх, чието назвзание засега е неясно.
Маршрутът на траверса е: Западен връх на пик Победа (Победа Западная, 6918 м) – Главен връх на пик Победа (Победа Главная, 7439 м) – пик Съветска Армения (Советская Армения, 7100 или 7150 м) – Източен връх на пик Победа (Победа Восточная, 7048 м) – Пик на военните топографи (пик Военных Топографов, 6873 м) – пик Рапасов (пик Рапасова, 6814 м, на името на военния топограф Павел Николаевич Рапасов) – пик Нагел (пик Нагела, 6565 м) – пик Дружба (6800 м) – пик Морис Торез (пик Тореза, 6401 м) – пик Снежна приказка (пик Снежная Сказка, 6000 м) – пик Рихард Зорге (пик Зорге, 6210 м) – Източна Шатра (Шатер Восточный, 6637 м) – Западна Шатра (Шатер Западный, 6500, 6600 м) – пик Лоренц Саладин (пик Саладина, 5810 м) – Кан Тенгри (6995).
Извадки от отчета на начинанието
Паспорт на изкачването:
I. Клас – траверси.
II. Централен Тян-Шан, хребети Кокшаал-Тау, Меридионален, Тенгри-Таг.
III. Траверс по подковата на ледника Южен Инълчек (Южный Инылчек), от пик Победа до пик Кан Тенгри.
IV. Категория – 6Б, първо изкачване.
V. Дължина на маршрута от мястото на старта до връщането в базовия лагер (по-точно до спускането на ледника Южен Инълчек)– 73,6 километра. Траверсът върви на средна височина 6400 метра.
VI. По маршрута не е оставен нито един клин (всички са избити).
VII. Ходово време на отбора: 138 часа и 20 минути (15 дни).
VIII. Нощувки – всичките лежащи, добри условия.
IX. Ръководител: Валерий Николаевич Хришчатий* (Хрищатый Валерий Николаевич), заслужил майстор на спорта,
участник: Зинур Шагабутдинович Халитов** (Халитов Зинур Шагабутдинович), заслужил майстор на спорта,
участник: Григорий Евгениевич Луняков*** (Луняков Григорий Евгеньевич), заслужил майстор на спорта,
участник: Андрей Василиевич Целишчев**** (Целищев Андрей Васильевич), заслужил майстор на спорта,
участник: Марат (Мурат) Шахмарадович Галиев***** (Галиев Марат Шахмарадович), кандидат-мастор на спорта.
X. Треньор: Зинур Шагабутдинович Халитов (Халитов Зинур Шагабутдинович), заслужил майстор на спорта.
XI. Тръгване по маршрута: на 6 август 1990 г.
Връщане: 20 август 1990 г.
XII. Организация – Държавен спортен комитет на Казахската съветска социалистическа република (Госкомспорт Казахской ССР).
В своите спомени за този траверс Валерий Хришчатий подчертава: “Ако се движите от Победа по посока на Кан Тенгри, всички изкачвания на върховете са пеша, а спусканията са на рапели. Ако вървите обратно – от Кан Тенгри към пик Победа, ще ви се наложи навсякъде да се катерите. Ще сваля шапка всекиму, който премине пои нашия път в обратната посока. От всичките 15 дни на нашия траверс само няколко бяха с що-годе добро време”.
Днес единствен жив участник в епопеята отпреди 25 години е Андрей Целишчев.
Пълен отччет за траверса – на:
http://www.mountain.ru/world_mounts/tien-shan/2004/Pobeda_Han/Otchet/index.shtml
http://www.mountain.ru/world_mounts/tien-shan/2004/Pobeda_Han/
Карта:
https://www.google.com/maps/d/viewer?mid=z24hQQz0DzMk.kmaJ9JlL_adE&usp=sharing
---------------------------------------
Валерий Хришчатий
*Валерий Хришчатий (Валерий Николаевич Хрищатый, 23 декември 1951-4 август 1993 г.). Заслужил майстор на спорта на СССР от 1982 г. Стъпил на Еверест с Казбек Валиев през 1982 г. Пет пъти “Снежен барс”, с 39 изкачвания на върхове над 7000 м. Многократен шампион и призьор от първенствата на СССР.
Най-добрите му изкачвания:
- Южната стена на пик Комунизъм (7495 м) – 1980 г.,
- Еверест (8848 м) – 1982 г.,
- северната стена на Източния връх на пик Победа (7050 м),
- зимно изкачване на пик Комунизъм (7495 м ) – 1986 г.,
- безкислороден траверс през Главна, Средна и Южна Кангчендзьонга – 1989 г.,
- първо зимно изкачване на пик Победа (7439 м) – 1990 г.,
- траверс през 15 върха в Тян-Шан – 1990 г.,
- Дхаулагири (8167 м) – 1990 г.,
- Еверест по Китайския маршрут – 1990 г.,
- Хан Тенгри (6995 м) – зимно.
Абсолвент на Факултета по почвознание на Казахския селскостопански институт (1975 г.). Член на National Geographic Society на САЩ. Автор на книгите “Айсберги над облаците” (“Айсберги над облаками”) и “Ние се разтваряме в стихиите” (“Мы растворяемся в стихии”). Носител на ордените “Дружба между народите” и “За лично мъжество”.
Загинал на Хан Тенгри, след лавина от склоновете на пик Чапаев (6971 м).
Зинур Халитов
**Зинур Шагабутдинович Халитов (30 ноември 1951 г.-7 октомври 1990 г.). Майстор на спорта от международна класа. Роден е в селището до рудника Хапчеранга, Читинска област. С алпинизъм започва да се занимава през 1969 г. Първите си височинни изкачвания прави през 1979 г. “Снежен барс”, шампион и призьор от първенствата на някогашния Съветски съюз. Инструктор-методист първа категория. Кандидат-майстор на спорта по скално катерене. През зимата на 1989/ 1990 г. е старши треньор на първото зимно изкачване на пик Победа, когато на върха стъпват петима души (това са Валерий Хришчатий, Геннадий Богомолов, Сергей Богомолов, Геннадий Михайлов, Сергей Овчаренко, на 2 февруари 1990 г. – бел. пр.). Той стига до 7100 м на следващия ден, но поради започнала буря е принуден да се откаже. Носител на ордените “70 години от създаването на въоръжените сили на СССР” (“70 лет ВС СССР”) и “За лично мъжество” (“За личное мужество”).
От 1982 до 1989 г. прави десет изкачвания по маршрути с най-голяма трудност. Загива при опит за премиера по югозападната стена на Манаслу през 1990 г.
Най-значимите му постижения:
1982 г. – нов маршрут по северната стена на пик Победа, 6 категория, второ място в шампионата на Съветския съюз,
1984 г. – пик Зиндон (4800 м, във Фанските планини, Памиро-Алай, Таджикистан – бел. пр.) по центъра на северната стена, 6б категория, шампион на въоръжените сили на Съветския съюз,
1984 г. – Замин Карор (4702 м, Хисарски хребет, Памиро-Алай – бел. пр.) по северозападната стена, 6 категория,
1984 г. – пик Енгелс (пик Энгельса, 6510 м, в Шахдаринския хребет, Югозападен Памир, Таджикистан – бел. пр.) по централния контрафорс на североизточната стена, 6 категория,
1984 г. – пик Авицена (тогава пик Ленин, 7134 м) от юг,
1985 г. – нов маршрут по северозападната стена на пик Червеноармеец (Къзъл Аскер, Кызыл-Аскер, 5842 м, Централен Тян-Шан, хребет Западен Кокшаал-Тоо), 6 категория,
1985 г. – пик Кан Тенгри (6995 м) по югозападния контрафорс 6б категория,
1986 г. – първо зимно изкачване на пик Исмаил Сомони (някога пик Комунизъм, 7495 м),
1986 г. – пик Александър Блок (пик А.Блока, 5239 м, Памиро-Алай, ждрелото Ляйляк – бел. пр.) по западната стена, 6б категория,
1988 г. – траверс пик Важа Пшавела – пик Победа – Пик на военните топографи (пик Военных Топографов), 6б категория, в рамките на тренировъчен лагер преди заминаването на Втората съветска хималайска експедиция,
1989 г. – в състава на Втората съветска хималайска експедиция на 16 април изкачва Главна Кангчендзьонга (8586 м) без кислород, на 1 и 2 май с. г. участва в траверса на четирите осемхилядни върха в масива от юг – Южна ( (8441 м), Средна (8478 м), Главна и Западна (Ялунг Канг, 8505 м), като на Южния връх се изкачва без кислород,
1990 г. – рекорден траверс пик Победа – Кан Тенгри, шампион на Съветския съюз.
Григорий Луняков
***Григорий Луняков (Григорий Евгениевич Луняков, 8 януари 1955 г., Давлетканово, Башкирия-1990 г., Манаслу).
Майстор на спорта на СССР (1986 г.). Майстор на спорта от международна класа и Заслужил майстор на спорта на СССР (1989 г.), три пъти “Снежен барс". Многократен шампион и медалист от шампионатите на СССР. С алпинизъм започва да се занимава през 1976 г. в ЦСКА (Алма-Ата).
Най-добрите му изкачвания:
- по бастиона на пик Русия (6882 м) – 1979 г., шампион на СССР,
- южната стена на пик Исмаил Сомони (тогава пик Комунизъм, 7495 м) – 1980 г., шампион на СССР,
- Пик ТГУ (6183 м) – 1983 г., второ място в шампионата на СССР,
- северната стена на Източния връх на пик Победа (7050 м) – 1984 г., шампион на СССР,
- пик Къзъл-Аскер (Кызыл-Аскер, 5842 м, на киргизки “Червеноармеец”, Западен Кок-Шаал-Тау, Тян-Шан) – 1985 г., четвърто място в първенството на СССР,
- първо в историята зимно изкачване на пик Комунизъм (7495 м) – 1986 г.,
- скоростно изкачване на пик Ленин (7134 м) за 12 часа – 1988 г.,
- безкислороден траверс на четирите осемхилядни върха в масива на Кангчендзьонга (Западна, Главна, Средна и Южна, 8505, 8586, 8478, 8491 м),
- Главна Кангчендзьонга (8586 м) без кислород – 1989 г.,
- Еверест (8848 м) без кислород – 1990 г.
Награден е с ордена за “Лично мъжество” (1989 г.).
Загинал на Манаслу (8156 м) през 1990 г.
Андрей Целишчев
****Андрей Целишчев (Андрей Васильевич Целищев, роден през 1964 г. Калининград. Живее в Уст Каменогорск (Усть-Каменогорск). Завършил е Уст-Каменогорския техникум по енергетика. Работи като височинен бояджия. С алпинизъм се занимава от 1980 г. Има над 20 маршрута от 5 и 6 категория на трудност (по съветската скала). Пет пъти е бил на Кан Тенгри (6995 м) по маршрут от 6-та категория. През 1987 г. заема второ място в шампионата на тогавашния Съветски съюз в клас “Височинен” за траверса Пик 5100 – пик Авицена (по онова време – пик Ленин, 7134 м). На следващата година отново е вицещампион за изкачване на Кан Тенгри. През 1990 г. е шампион на страната си за траверса пик Победа – Кан Тенгри. От 1986 г. е носител на званието “Снежен барс”. На второ място в десетката на най-добрите алпинисти за 1990 г. През 1991 г., като кандидат-майстор на спорта, е участник в международна експедиция (САЩ, Съветския съюз, Китай) на Еверест от север. Стъпва на върха на 8 май с. г. без кислород, за което е удостоен със званието заслужил майстор на спорта. През 1991 г. в състава на казахска експедиция прави изкачване без кислород на Дхаулагири (8167 м) по премиерен маршрут по девствената по онова време югозападна стена на върха. Кандидат-майстор на спорта е по скално катерене. От 1986 г. е зам.-председател на Федерацията по алпинизъм на Уст-Каменогорск.
Марат Галиев
*****Мурат (Марат) Шахмарадович Галиев (Галиев Мурат Шахмарадович), роден през 1961 г. Казахстан, Алма-Ата, майстор на спорта. През зимата на 1989/ 1990 г. участва в експедицията, която прави първото зимно изкачване на пик Победа. През юли с. г. преминава премиерен маршрут по югозападната стена на петата кула на пик Корона(4860 м, намира се над ледника Аксай в Киргизки Ала-Тоо и е част от т. нар. Аксайска полуподкова - бел. пр.) от 6 категория на трудност. В своята книга “Ние се разтваряме в стихиите” (“Мы растворяемся в стихии”) Валерий Хришчатий пише: “През есента на 1990 г., веднага след фантастичния траверс момчетата заминаха за Манаслу (8156 м) в Хималаите. В състава бяха осем души – Казбек Валиев (ръководител), Мурат Галиев, Виктор Дедий, Григорий Луняков, Зинур Халитов, Валерий Хришчатий (Валерий Хрищатый), Андрей Целишчев (Андрей Целищев) и лекарят д-р Валентин Макаров. Предвиждаха изкачване в алпийски стил по стенен маршрут (без организиране на междинни лагери), без употреба на кислород. Те, асовете, напредваха мощно. Зад гърбовете им остана сложният ледопад Манаслу, където е невъзможно надеждното осигуряване. Преминаха го, изнасяйки товари. На 7 октомври завършиха обработката на горната част на стената. На 7400 метра бяха Зинур Халитов, Григорий Луняков и Мурат Галиев. До върха им оставаше съвсем малко, по лесен маршрут... Но се случи падане. Зинур, Гриша и Мурат загинаха. Другарите им ги погребаха на недостъпна височина”.
А легендарният украински алпинист Сергей Бершов в своята книга “Дано да те отминат лавините” (“Да обойдут тебя лавины”, Сергей Бершов, Александр Парахоня, Киев, издательство "Здоровья", 1992 г.) пише: “Беше лятото на 1990 г. Пикът на сезона. Влаковете пътуваха към морето, натоварени с куфари на курортистите. А по това време, в подножието на пик Ленин, се случи нещастие. Всичко бе като в кошмарен сън. Вестникарските букви подскачаха пред очите ми: “На 7 юли, в 18.30 часа московско време, в резултат на падането на снежна лавина, бе разрушен лагерът на височина 5300 м. Ориентировъчно 43 души бяха хвърлени в ледопада и загинаха”... Загинаха лениградският хималайски отбор на Леонид Трошчиненко, алпинисти от Клайпеда и Чимкент, чужденци от международния алпийски лагер – чехи, поляци, швейцарци, израелци... Неизвестно точно колко души – не всички групи се регистрираха в контролно-спасителния пункт. Триста метра падане до ледопада... Под снежно-ледените камари спасителите откриха само няколко тела... Знаеш ли защо мисля, че цялата тази 1990-та година бе толкова нещастна за алпинистите? Всичко в този живот се заплаща. Хималаите като че ли поискаха да им бъде върнат дългът. За фойерверките от постижения на Еверест и Кангчендзьонга те взеха жестока дан. Загина Леонид Трошчиненко. След това дойде катастрофата на Манаслу и гибелта на алмаатинците Гриша Луняков, Зинур Халитов, Марат Галиев. В самото начало на изкачването. Въжето, съветско производство, не издържа натоварването при подхлъзване на Марат Галиев. А после – още една смърт в Хималаите, на Дайнюс Макаускас, на слизане от Дхаулагири”.
На снимката (изток – вляво, запад – вдясно, юг, т. е. Китай – далеко горе):
1 – пик Чапаев (6371 м),
2 – Северен пик Чапаев (6150 м),
3 – пик Кан Тенгри (6995 м),
4 – пик Западна Шатра (пик Шатёр Западный, 6600 м),
5 – пик Източна Шатра (пик Шатёр Восточный, 6637 м),
6 – пик Рихард Зорге (6210 м),
7 – пик Погребецки [пик Погребецкого, 6487 м, малкото връхче вдясно от него е пик Шипилов (пик Шипилова), 6200 м],
8 – Пик на военните топографи (пик Военных Топографов, 6873 м),
9 – Източен връх на пик Победа (пик Победы Восточный, 7060 м),
10 – Пик 6050 (в Китай), неизкачван,
11 – пик Кашкар (6435 м, в Китай),
12 - пик Победа (7439 м, вляво от Реброто на Абалаков се вижда снежно поле, още по-наляво, по посока на Източния връх на пик Победа – пик Съветска Армения, 7150 м),
13 – Западен връх на пик Победа (пик Победы Западный, 6918 м),
14 – пик Джавахарлал Неру (6744 м),
15 – пик Шистов (пик Сланцевый, 4970 м, в хребета от Западния връх на пик Победа, между ледниците Звьоздачка (Звездочка) и Дикий,
16 – Пик 5481 (възможно е това да е пик Актау),
17 - Пик 5504 [възможно е това да е пик Триглав (пик Трехглавый)],
Далеко в Китай, зад пик Джавахарлал Неру (14), се вижда висок връх, чието назвзание засега е неясно.
Маршрутът на траверса е: Западен връх на пик Победа (Победа Западная, 6918 м) – Главен връх на пик Победа (Победа Главная, 7439 м) – пик Съветска Армения (Советская Армения, 7100 или 7150 м) – Източен връх на пик Победа (Победа Восточная, 7048 м) – Пик на военните топографи (пик Военных Топографов, 6873 м) – пик Рапасов (пик Рапасова, 6814 м, на името на военния топограф Павел Николаевич Рапасов) – пик Нагел (пик Нагела, 6565 м) – пик Дружба (6800 м) – пик Морис Торез (пик Тореза, 6401 м) – пик Снежна приказка (пик Снежная Сказка, 6000 м) – пик Рихард Зорге (пик Зорге, 6210 м) – Източна Шатра (Шатер Восточный, 6637 м) – Западна Шатра (Шатер Западный, 6500, 6600 м) – пик Лоренц Саладин (пик Саладина, 5810 м) – Кан Тенгри (6995).
Извадки от отчета на начинанието
Паспорт на изкачването:
I. Клас – траверси.
II. Централен Тян-Шан, хребети Кокшаал-Тау, Меридионален, Тенгри-Таг.
III. Траверс по подковата на ледника Южен Инълчек (Южный Инылчек), от пик Победа до пик Кан Тенгри.
IV. Категория – 6Б, първо изкачване.
V. Дължина на маршрута от мястото на старта до връщането в базовия лагер (по-точно до спускането на ледника Южен Инълчек)– 73,6 километра. Траверсът върви на средна височина 6400 метра.
VI. По маршрута не е оставен нито един клин (всички са избити).
VII. Ходово време на отбора: 138 часа и 20 минути (15 дни).
VIII. Нощувки – всичките лежащи, добри условия.
IX. Ръководител: Валерий Николаевич Хришчатий* (Хрищатый Валерий Николаевич), заслужил майстор на спорта,
участник: Зинур Шагабутдинович Халитов** (Халитов Зинур Шагабутдинович), заслужил майстор на спорта,
участник: Григорий Евгениевич Луняков*** (Луняков Григорий Евгеньевич), заслужил майстор на спорта,
участник: Андрей Василиевич Целишчев**** (Целищев Андрей Васильевич), заслужил майстор на спорта,
участник: Марат (Мурат) Шахмарадович Галиев***** (Галиев Марат Шахмарадович), кандидат-мастор на спорта.
X. Треньор: Зинур Шагабутдинович Халитов (Халитов Зинур Шагабутдинович), заслужил майстор на спорта.
XI. Тръгване по маршрута: на 6 август 1990 г.
Връщане: 20 август 1990 г.
XII. Организация – Държавен спортен комитет на Казахската съветска социалистическа република (Госкомспорт Казахской ССР).
В своите спомени за този траверс Валерий Хришчатий подчертава: “Ако се движите от Победа по посока на Кан Тенгри, всички изкачвания на върховете са пеша, а спусканията са на рапели. Ако вървите обратно – от Кан Тенгри към пик Победа, ще ви се наложи навсякъде да се катерите. Ще сваля шапка всекиму, който премине пои нашия път в обратната посока. От всичките 15 дни на нашия траверс само няколко бяха с що-годе добро време”.
Днес единствен жив участник в епопеята отпреди 25 години е Андрей Целишчев.
Пълен отччет за траверса – на:
http://www.mountain.ru/world_mounts/tien-shan/2004/Pobeda_Han/Otchet/index.shtml
http://www.mountain.ru/world_mounts/tien-shan/2004/Pobeda_Han/
Карта:
https://www.google.com/maps/d/viewer?mid=z24hQQz0DzMk.kmaJ9JlL_adE&usp=sharing
---------------------------------------
Валерий Хришчатий
*Валерий Хришчатий (Валерий Николаевич Хрищатый, 23 декември 1951-4 август 1993 г.). Заслужил майстор на спорта на СССР от 1982 г. Стъпил на Еверест с Казбек Валиев през 1982 г. Пет пъти “Снежен барс”, с 39 изкачвания на върхове над 7000 м. Многократен шампион и призьор от първенствата на СССР.
Най-добрите му изкачвания:
- Южната стена на пик Комунизъм (7495 м) – 1980 г.,
- Еверест (8848 м) – 1982 г.,
- северната стена на Източния връх на пик Победа (7050 м),
- зимно изкачване на пик Комунизъм (7495 м ) – 1986 г.,
- безкислороден траверс през Главна, Средна и Южна Кангчендзьонга – 1989 г.,
- първо зимно изкачване на пик Победа (7439 м) – 1990 г.,
- траверс през 15 върха в Тян-Шан – 1990 г.,
- Дхаулагири (8167 м) – 1990 г.,
- Еверест по Китайския маршрут – 1990 г.,
- Хан Тенгри (6995 м) – зимно.
Абсолвент на Факултета по почвознание на Казахския селскостопански институт (1975 г.). Член на National Geographic Society на САЩ. Автор на книгите “Айсберги над облаците” (“Айсберги над облаками”) и “Ние се разтваряме в стихиите” (“Мы растворяемся в стихии”). Носител на ордените “Дружба между народите” и “За лично мъжество”.
Загинал на Хан Тенгри, след лавина от склоновете на пик Чапаев (6971 м).
Зинур Халитов
**Зинур Шагабутдинович Халитов (30 ноември 1951 г.-7 октомври 1990 г.). Майстор на спорта от международна класа. Роден е в селището до рудника Хапчеранга, Читинска област. С алпинизъм започва да се занимава през 1969 г. Първите си височинни изкачвания прави през 1979 г. “Снежен барс”, шампион и призьор от първенствата на някогашния Съветски съюз. Инструктор-методист първа категория. Кандидат-майстор на спорта по скално катерене. През зимата на 1989/ 1990 г. е старши треньор на първото зимно изкачване на пик Победа, когато на върха стъпват петима души (това са Валерий Хришчатий, Геннадий Богомолов, Сергей Богомолов, Геннадий Михайлов, Сергей Овчаренко, на 2 февруари 1990 г. – бел. пр.). Той стига до 7100 м на следващия ден, но поради започнала буря е принуден да се откаже. Носител на ордените “70 години от създаването на въоръжените сили на СССР” (“70 лет ВС СССР”) и “За лично мъжество” (“За личное мужество”).
От 1982 до 1989 г. прави десет изкачвания по маршрути с най-голяма трудност. Загива при опит за премиера по югозападната стена на Манаслу през 1990 г.
Най-значимите му постижения:
1982 г. – нов маршрут по северната стена на пик Победа, 6 категория, второ място в шампионата на Съветския съюз,
1984 г. – пик Зиндон (4800 м, във Фанските планини, Памиро-Алай, Таджикистан – бел. пр.) по центъра на северната стена, 6б категория, шампион на въоръжените сили на Съветския съюз,
1984 г. – Замин Карор (4702 м, Хисарски хребет, Памиро-Алай – бел. пр.) по северозападната стена, 6 категория,
1984 г. – пик Енгелс (пик Энгельса, 6510 м, в Шахдаринския хребет, Югозападен Памир, Таджикистан – бел. пр.) по централния контрафорс на североизточната стена, 6 категория,
1984 г. – пик Авицена (тогава пик Ленин, 7134 м) от юг,
1985 г. – нов маршрут по северозападната стена на пик Червеноармеец (Къзъл Аскер, Кызыл-Аскер, 5842 м, Централен Тян-Шан, хребет Западен Кокшаал-Тоо), 6 категория,
1985 г. – пик Кан Тенгри (6995 м) по югозападния контрафорс 6б категория,
1986 г. – първо зимно изкачване на пик Исмаил Сомони (някога пик Комунизъм, 7495 м),
1986 г. – пик Александър Блок (пик А.Блока, 5239 м, Памиро-Алай, ждрелото Ляйляк – бел. пр.) по западната стена, 6б категория,
1988 г. – траверс пик Важа Пшавела – пик Победа – Пик на военните топографи (пик Военных Топографов), 6б категория, в рамките на тренировъчен лагер преди заминаването на Втората съветска хималайска експедиция,
1989 г. – в състава на Втората съветска хималайска експедиция на 16 април изкачва Главна Кангчендзьонга (8586 м) без кислород, на 1 и 2 май с. г. участва в траверса на четирите осемхилядни върха в масива от юг – Южна ( (8441 м), Средна (8478 м), Главна и Западна (Ялунг Канг, 8505 м), като на Южния връх се изкачва без кислород,
1990 г. – рекорден траверс пик Победа – Кан Тенгри, шампион на Съветския съюз.
Григорий Луняков
***Григорий Луняков (Григорий Евгениевич Луняков, 8 януари 1955 г., Давлетканово, Башкирия-1990 г., Манаслу).
Майстор на спорта на СССР (1986 г.). Майстор на спорта от международна класа и Заслужил майстор на спорта на СССР (1989 г.), три пъти “Снежен барс". Многократен шампион и медалист от шампионатите на СССР. С алпинизъм започва да се занимава през 1976 г. в ЦСКА (Алма-Ата).
Най-добрите му изкачвания:
- по бастиона на пик Русия (6882 м) – 1979 г., шампион на СССР,
- южната стена на пик Исмаил Сомони (тогава пик Комунизъм, 7495 м) – 1980 г., шампион на СССР,
- Пик ТГУ (6183 м) – 1983 г., второ място в шампионата на СССР,
- северната стена на Източния връх на пик Победа (7050 м) – 1984 г., шампион на СССР,
- пик Къзъл-Аскер (Кызыл-Аскер, 5842 м, на киргизки “Червеноармеец”, Западен Кок-Шаал-Тау, Тян-Шан) – 1985 г., четвърто място в първенството на СССР,
- първо в историята зимно изкачване на пик Комунизъм (7495 м) – 1986 г.,
- скоростно изкачване на пик Ленин (7134 м) за 12 часа – 1988 г.,
- безкислороден траверс на четирите осемхилядни върха в масива на Кангчендзьонга (Западна, Главна, Средна и Южна, 8505, 8586, 8478, 8491 м),
- Главна Кангчендзьонга (8586 м) без кислород – 1989 г.,
- Еверест (8848 м) без кислород – 1990 г.
Награден е с ордена за “Лично мъжество” (1989 г.).
Загинал на Манаслу (8156 м) през 1990 г.
Андрей Целишчев
****Андрей Целишчев (Андрей Васильевич Целищев, роден през 1964 г. Калининград. Живее в Уст Каменогорск (Усть-Каменогорск). Завършил е Уст-Каменогорския техникум по енергетика. Работи като височинен бояджия. С алпинизъм се занимава от 1980 г. Има над 20 маршрута от 5 и 6 категория на трудност (по съветската скала). Пет пъти е бил на Кан Тенгри (6995 м) по маршрут от 6-та категория. През 1987 г. заема второ място в шампионата на тогавашния Съветски съюз в клас “Височинен” за траверса Пик 5100 – пик Авицена (по онова време – пик Ленин, 7134 м). На следващата година отново е вицещампион за изкачване на Кан Тенгри. През 1990 г. е шампион на страната си за траверса пик Победа – Кан Тенгри. От 1986 г. е носител на званието “Снежен барс”. На второ място в десетката на най-добрите алпинисти за 1990 г. През 1991 г., като кандидат-майстор на спорта, е участник в международна експедиция (САЩ, Съветския съюз, Китай) на Еверест от север. Стъпва на върха на 8 май с. г. без кислород, за което е удостоен със званието заслужил майстор на спорта. През 1991 г. в състава на казахска експедиция прави изкачване без кислород на Дхаулагири (8167 м) по премиерен маршрут по девствената по онова време югозападна стена на върха. Кандидат-майстор на спорта е по скално катерене. От 1986 г. е зам.-председател на Федерацията по алпинизъм на Уст-Каменогорск.
Марат Галиев
*****Мурат (Марат) Шахмарадович Галиев (Галиев Мурат Шахмарадович), роден през 1961 г. Казахстан, Алма-Ата, майстор на спорта. През зимата на 1989/ 1990 г. участва в експедицията, която прави първото зимно изкачване на пик Победа. През юли с. г. преминава премиерен маршрут по югозападната стена на петата кула на пик Корона(4860 м, намира се над ледника Аксай в Киргизки Ала-Тоо и е част от т. нар. Аксайска полуподкова - бел. пр.) от 6 категория на трудност. В своята книга “Ние се разтваряме в стихиите” (“Мы растворяемся в стихии”) Валерий Хришчатий пише: “През есента на 1990 г., веднага след фантастичния траверс момчетата заминаха за Манаслу (8156 м) в Хималаите. В състава бяха осем души – Казбек Валиев (ръководител), Мурат Галиев, Виктор Дедий, Григорий Луняков, Зинур Халитов, Валерий Хришчатий (Валерий Хрищатый), Андрей Целишчев (Андрей Целищев) и лекарят д-р Валентин Макаров. Предвиждаха изкачване в алпийски стил по стенен маршрут (без организиране на междинни лагери), без употреба на кислород. Те, асовете, напредваха мощно. Зад гърбовете им остана сложният ледопад Манаслу, където е невъзможно надеждното осигуряване. Преминаха го, изнасяйки товари. На 7 октомври завършиха обработката на горната част на стената. На 7400 метра бяха Зинур Халитов, Григорий Луняков и Мурат Галиев. До върха им оставаше съвсем малко, по лесен маршрут... Но се случи падане. Зинур, Гриша и Мурат загинаха. Другарите им ги погребаха на недостъпна височина”.
А легендарният украински алпинист Сергей Бершов в своята книга “Дано да те отминат лавините” (“Да обойдут тебя лавины”, Сергей Бершов, Александр Парахоня, Киев, издательство "Здоровья", 1992 г.) пише: “Беше лятото на 1990 г. Пикът на сезона. Влаковете пътуваха към морето, натоварени с куфари на курортистите. А по това време, в подножието на пик Ленин, се случи нещастие. Всичко бе като в кошмарен сън. Вестникарските букви подскачаха пред очите ми: “На 7 юли, в 18.30 часа московско време, в резултат на падането на снежна лавина, бе разрушен лагерът на височина 5300 м. Ориентировъчно 43 души бяха хвърлени в ледопада и загинаха”... Загинаха лениградският хималайски отбор на Леонид Трошчиненко, алпинисти от Клайпеда и Чимкент, чужденци от международния алпийски лагер – чехи, поляци, швейцарци, израелци... Неизвестно точно колко души – не всички групи се регистрираха в контролно-спасителния пункт. Триста метра падане до ледопада... Под снежно-ледените камари спасителите откриха само няколко тела... Знаеш ли защо мисля, че цялата тази 1990-та година бе толкова нещастна за алпинистите? Всичко в този живот се заплаща. Хималаите като че ли поискаха да им бъде върнат дългът. За фойерверките от постижения на Еверест и Кангчендзьонга те взеха жестока дан. Загина Леонид Трошчиненко. След това дойде катастрофата на Манаслу и гибелта на алмаатинците Гриша Луняков, Зинур Халитов, Марат Галиев. В самото начало на изкачването. Въжето, съветско производство, не издържа натоварването при подхлъзване на Марат Галиев. А после – още една смърт в Хималаите, на Дайнюс Макаускас, на слизане от Дхаулагири”.
Добави коментар