След официалното завършване на сезона на останалия неизкачен К-2 (8611 м), световната планинарска и алпинистка общност бе скандализирана от видеото на швейцарския хималаист Майк Хорн (Mike Horn), който бе един от опиталите да стигнат до върха.
 

Късото, старателно заснето и монтирано филмче в един момент показва тленни останки и по-конкретно променена до неузнаваемост от природните сили човешка глава.
 

Могилата на Гилки с паметни плочи на загинали
алпинисти в района на ледника Балторо
Снимка: Йежи Наткански
Photo: Jerzy Natkański
 
И реакциите на закъсняха. Сайтът AltitudePakistan.Com излезе с предположението, че по този начин Майк Хорн и колегите му търсят оправдание за неуспеха си. Но до същината на въпроса се докосна канадският алпинист Луи Русо (Louis Rousseau), който с напълно балансирано открито писмо се обърна към автора на видеото:
[…] това е изключително нетактично от твоя и от страна на колегите ти. Можеш ли да си представиш реакцията на хората, които за загубили на този връх свой близък, приятел, съпруг, брат или син? Аз също съм губил приятели на К-2 и много добре знам за какво пиша […].
 
И по-нататък с по-остър тон добавя:
[…] представи си, че това е главата е на собственото ти дете, лежаща там някъде на снега, а хората минават покрай нея и я фотографират и филмират […].
 
По този до болка красноречив начин авторът на писмото изразява неписаното правило за хората, които общуват с високите планини, изискващо морална въздържаност и спазване на определено табу, произтичащо от липсата на възможности за достойно погребение на голяма височина. Сто пъти по-убедителен начин за напомняне на вероятността от трагичен край са най-различните паметни плочи – като тези на символичното гробище в подножието на К-2, т. нар. Могила на Гилки. Покрай която, впрочем, Майк Хорн е минал съвсем близо…