2507.2015
На 26 юли т. г. своя 90-годишен юбилей ще отпразнува доайенът на българското планинарство и на българския алпинизъм проф. д-р Георги Атанасов. Той е една от най-ярките, най-впечатляващите и най-заслужилите фигури в историята на българското планинарство и българския спорт.
Георги Атанасов (в средата), Сандю Бешев (вдясно) на пистата на Мечи Чал над Чепеларе
в Родопите през 2011 г.
Започва кариерата си като лекоатлет и през 1943 г. става национален шампион в дисциплините висок скок, 400 и 800 метра гладко бягане. Три години по-късно, на Балканските игри в Тирана, става автор на републикански рекорд в щафетното бягане 4 х 400 метра. Едновременно с това се занимава с баскетбол, като няколко години е част от елита в алпийските дисциплини (а само допреди няколко години участваше и печелеше състезания за ветерани).
Когато през 1947 г. е организиран курс за начинаещи алпинисти, той се включва в него. И вече никога не се разделя с планината – далеч над 80-те изкачи втория връх на Балканите, легендарния Митикас (2917 м) в масива на Олимп. След като завършва тогавашния Висш институт за физкултура (ВИФ “Георги Дмитров”), остава на работа в него като асистент. Впоследствие основава и оглавява катедрата “Туризъм, алпинизъм и ориентиране” (“ТАО”, днес “ТАО и ски) до пенсионирането си през 1992 г.
В актива си има над 600 изкачвания при летни и зимни условия в българските и чуждите планини, между които редица премиерни– по тур “Веждите” на Злия зъб, тур “ВИФ” и “Червената стена” на Дяволските игли, “Черната стена” на Двуглав в Рила и много други.
Има трудни изкачвания в най-интересните планински райони по света. Автор е на първото голямо българско стенно изкачване в Алпите – по западната стена на Пти Дрю във Френските Алпи на 20 юли 1963 г., с Аврам Аврамов. Бил е на знаменитите върхове Мармолада, Чима Гранде, Гран Капюсен, Монблан и др. – в Алпите, на Мижирги, Кощан-тау, Дих-тау, Елбрус, Казбек, Домбай-Улген и др. – в Кавказ. Участник е в траверса на знаменитата Безенгийска стена през 1964 г., който партньорът му по свръзка Сандю Бешев нарича “Еверест на моето поколение” (заедно с Кръстьо Алексиев и Ангел Петров).
През 1967 г. ръководи и участва в първото българско изкачване на връх над 7000 метра – пик Авицена (тогава пик Ленин, 7134 м) в Памир. За първи път българското знаме е развято над 7000 метра на 13 август с. г. от Георги Атанасов, Енчо Петков, Сандю Бешев, Ангел Петров и Евгени Христов.
От 1956 г. е майстор на спорта, а от 1963 г. – заслужил майстор на спорта. Пръв от българските спортни педагози става заслужил треньор. Носител е на най-високите отличия на Българския туристически съюз – медал “Алеко” и на званието “Заслужил деятел”, и на орден “Червено знаме на труда”.
Автор е на стотици оригинални научни разработки в областта на алпинизма. Написал е редица учебници и учебни помагала, три мемоарни книги, както и стотици научно-популярни статии. Кандидат на науките е от 1958 г., доцент – от 1962 г., доктор на науките – от 1970 г., професор – от 1980 г.
Дългогодишен деятел е на българския алпинизъм. Бил е в ръководствата на Републиканската секция по алпинизъм, Републиканската комисия по алпинизъм, Българската федерация по алпинизъм (неин предедател от 23 декември 1969 г. до 8 май 1972 г.) и Българския алпийски клуб (негов председател от 29 юни 1990 г. до 27 февруари 1993 г.).
… Някога Юлиус Куги, един от най-големите алпинисти от втората половина на XIX век, писател изключителен познавач на Алпите, на въпроса: “Какъв трябва да бъде алпинистът?”, отговорил: “Казващ истината, благороден и скромен”. Такъв е Георги Атанасов.
Да си жив и здрав, Джиджи! Мисля, че столетието е връх, който няма да те спре.
Петър Атанасов
(използвани са данни от първото издание на книгата на Сандю Бешев “Върхове”)
***
Поздравителен адрес до юбиляра изпрати президентът на Република България – г-н Росен Плевнелиев.
ДО
ПРОФ. ГЕОРГИ АТАНАСОВ
Уважаеми проф. Атанасов,
Приемете моите сърдечни поздрави и благопожелания по повод Вашия 90-годишен юбилей.
Забележителният Ви професионален път и постиженията Ви в алпинизма заслужено Ви отреждат почетно място на най-високите върхове на българската спортна история. Несъмнено, всичките Ви успехи са доказателство за целеустременост и силен и приключенски дух. Но това, което истински бележи Вашата спортна кариера и слава е, че сте вдъхновил и предал на безброй млади хора тънкостите на алпинизма като основател на катедрата “Туризъм, алпинизъм и ориентиране“ в тогавашния Висш институт за физкултура и като автор на стотици научни разработки и мемоарни книги.
Бих искал да изразя своето дълбоко уважение към Вас не само като доайен на планинарството в България, но и като човек, за когото възрастта не е пречка за покоряване на нови върхове, за преследване на мечти и за търсене на приключения.
Желая Ви здраве, щастие и вдъхновение!
Честит празник!
26 юли 2015 г.
Росен Плевнелиев,
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
***
Вижте също:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=2472
Георги Атанасов (в средата), Сандю Бешев (вдясно) на пистата на Мечи Чал над Чепеларе
в Родопите през 2011 г.
Започва кариерата си като лекоатлет и през 1943 г. става национален шампион в дисциплините висок скок, 400 и 800 метра гладко бягане. Три години по-късно, на Балканските игри в Тирана, става автор на републикански рекорд в щафетното бягане 4 х 400 метра. Едновременно с това се занимава с баскетбол, като няколко години е част от елита в алпийските дисциплини (а само допреди няколко години участваше и печелеше състезания за ветерани).
Когато през 1947 г. е организиран курс за начинаещи алпинисти, той се включва в него. И вече никога не се разделя с планината – далеч над 80-те изкачи втория връх на Балканите, легендарния Митикас (2917 м) в масива на Олимп. След като завършва тогавашния Висш институт за физкултура (ВИФ “Георги Дмитров”), остава на работа в него като асистент. Впоследствие основава и оглавява катедрата “Туризъм, алпинизъм и ориентиране” (“ТАО”, днес “ТАО и ски) до пенсионирането си през 1992 г.
В актива си има над 600 изкачвания при летни и зимни условия в българските и чуждите планини, между които редица премиерни– по тур “Веждите” на Злия зъб, тур “ВИФ” и “Червената стена” на Дяволските игли, “Черната стена” на Двуглав в Рила и много други.
Има трудни изкачвания в най-интересните планински райони по света. Автор е на първото голямо българско стенно изкачване в Алпите – по западната стена на Пти Дрю във Френските Алпи на 20 юли 1963 г., с Аврам Аврамов. Бил е на знаменитите върхове Мармолада, Чима Гранде, Гран Капюсен, Монблан и др. – в Алпите, на Мижирги, Кощан-тау, Дих-тау, Елбрус, Казбек, Домбай-Улген и др. – в Кавказ. Участник е в траверса на знаменитата Безенгийска стена през 1964 г., който партньорът му по свръзка Сандю Бешев нарича “Еверест на моето поколение” (заедно с Кръстьо Алексиев и Ангел Петров).
През 1967 г. ръководи и участва в първото българско изкачване на връх над 7000 метра – пик Авицена (тогава пик Ленин, 7134 м) в Памир. За първи път българското знаме е развято над 7000 метра на 13 август с. г. от Георги Атанасов, Енчо Петков, Сандю Бешев, Ангел Петров и Евгени Христов.
От 1956 г. е майстор на спорта, а от 1963 г. – заслужил майстор на спорта. Пръв от българските спортни педагози става заслужил треньор. Носител е на най-високите отличия на Българския туристически съюз – медал “Алеко” и на званието “Заслужил деятел”, и на орден “Червено знаме на труда”.
Автор е на стотици оригинални научни разработки в областта на алпинизма. Написал е редица учебници и учебни помагала, три мемоарни книги, както и стотици научно-популярни статии. Кандидат на науките е от 1958 г., доцент – от 1962 г., доктор на науките – от 1970 г., професор – от 1980 г.
Дългогодишен деятел е на българския алпинизъм. Бил е в ръководствата на Републиканската секция по алпинизъм, Републиканската комисия по алпинизъм, Българската федерация по алпинизъм (неин предедател от 23 декември 1969 г. до 8 май 1972 г.) и Българския алпийски клуб (негов председател от 29 юни 1990 г. до 27 февруари 1993 г.).
… Някога Юлиус Куги, един от най-големите алпинисти от втората половина на XIX век, писател изключителен познавач на Алпите, на въпроса: “Какъв трябва да бъде алпинистът?”, отговорил: “Казващ истината, благороден и скромен”. Такъв е Георги Атанасов.
Да си жив и здрав, Джиджи! Мисля, че столетието е връх, който няма да те спре.
Петър Атанасов
(използвани са данни от първото издание на книгата на Сандю Бешев “Върхове”)
***
Поздравителен адрес до юбиляра изпрати президентът на Република България – г-н Росен Плевнелиев.
ДО
ПРОФ. ГЕОРГИ АТАНАСОВ
Уважаеми проф. Атанасов,
Приемете моите сърдечни поздрави и благопожелания по повод Вашия 90-годишен юбилей.
Забележителният Ви професионален път и постиженията Ви в алпинизма заслужено Ви отреждат почетно място на най-високите върхове на българската спортна история. Несъмнено, всичките Ви успехи са доказателство за целеустременост и силен и приключенски дух. Но това, което истински бележи Вашата спортна кариера и слава е, че сте вдъхновил и предал на безброй млади хора тънкостите на алпинизма като основател на катедрата “Туризъм, алпинизъм и ориентиране“ в тогавашния Висш институт за физкултура и като автор на стотици научни разработки и мемоарни книги.
Бих искал да изразя своето дълбоко уважение към Вас не само като доайен на планинарството в България, но и като човек, за когото възрастта не е пречка за покоряване на нови върхове, за преследване на мечти и за търсене на приключения.
Желая Ви здраве, щастие и вдъхновение!
Честит празник!
26 юли 2015 г.
Росен Плевнелиев,
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
***
Вижте също:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=2472
Добави коментар