Днес Италия отбелязва първия успех на свои представители на Монте Червино – както наричат Матерхорн от южната му страна. Първото италианско изкачване (по ръба Лион или Леоне), едновременно второ в историята, настъпва само три дни след първото. То е своеобразен реванш за загубената битка с британско-швейцарско-френския екип начело с Едуард Уимпър, действал по ръба Хьорнли. 
 


Италианският ръб (Ръбът Лион или Леоне) и пътят по него
 
Но нека да следваме хронологията, представена от италианския журналист Виничио Стефанело*:.
Едуард Уимпър и спътниците му започнали спускане. Първи вървял опитният гид от Шамони Мишел Кро. Следвал го младият Дъглас Робърт Хадоу. Зад тях – имащият много изкачвания в Алпите Чарлз Хъдзън и лорд Франсис Дъглас. В следващата група били Петер Таугвалдер-старши, Едуард Уимпър и накрая – Петер Таугвалдер-младши. Всичко се случило за част от секундата. Вероятно, Хадоу се подхлъзнал... и това бил краят. Хадоу, Кро, Хъдзън и Дъглас един след друг полетели в бездната. Никой не успял да спре падането им. Не помогнало и въжето, което бащата и синът Таугвалдер се опитали да омотаят около една каменна издатина... Четиримата паднали 1000 м по-ниско, в основата на северната стена.
 
Огромна радост и огромна трагедия – всичко в един миг. Страшен удар за тримата, останали живи, от който те не се възстановили до края на живота си. Обезумелият Уимпър, бащата и синът Таугвалдер едва успели да слязат в долината, в Цермат. Те носели необикновена победа, но и страшно поражение. А освен това веднага след изкачването били принудени да понасят обвиненията, че те са прерязали въжето, за да спасят собствения си живот. Но нека да побързаме напред, историята не е завършила.
 
Докато се случва всичко това, от другата страна на планината Жан-Антоан Карел и спътниците му се връщат във Валтурнанш. Посрещат ги като победители. Но са принудени да признаят, че победителите не са те, а Уимпър и спътниците му. Горест от това, че те не са първи, изпитват всички, които са ги заобиколили. И макар че в този момент нищо не се знаело за трагедията на срещуположния ръб, никой не искал да чуе и дума повече за Матерхорн. Единствено Карел не можел да се примири. Но той решава да не предприема повече изкачване с хора, чиито качества не познава. Партньорите му при последния опит били прекалено бавни за такова начинание.
 
Накратко казано, Карел не приемал поражението. Същите чувства изпитвал и преподобният абат Еме (Амато) Горе, енорийският свещеник на Валтурнанш. Той насърчава останалите, завявайки им, че представляват своята долина в планината. И че непременно трябва да опитат отново. Че именно те трябва да се изкачат на този връх... И така, на 16 юли нагоре тръгват четирима. Те са най-добрите и скоро доказват това. На 17 юли 1865 г. до върха на Червино се домогват Жан-Антоан Карел и Жан-Батист Бих.
 

Жан-Антоан Карел (1829-1890)
Рисунка: Едуард Уимпър
 

Жан-Батист Бих (1822-1903)
 

Aме Горе (1836-1907)
 
Жан Огюстен Мейне и Еме Горе ги очакват в основата на жлеба, който води към върха. Това е отличен пример за работа в екип, но също така и за необикновена интуиция, която води до първото италианско изкачване на великия връх и в същото време по-най-трудния от всички маршрути в света, изкатерени до този момент. И едва след връщането си във Валтурнанш четиримата узнават за трагедията, която ляга като тежко бреме върху плещите на Уимпър и бащата и сина Таугвалдер. От своя страна, Карел продължава да работи като гид и умира като истински герой, спасявайки клиентите си в страшна буря [това се случва на 25 август 1890 г., спасените от Карел са младият италиански композитор Леоне Синигаля (Leone Sinigaglia) и носачът Карло Горе (Carlo Gorret) – бел. пр.].
 
Невероятно красивият връх Матерхорн бил изкачен два пъти в рамките на четири дни, от две различни страни. Освен това Италианският маршрут е най-трудният в света. Тези постижения отварят вратата към бъдещето и в същото време ознаменуват края на една епоха – на Златния век в историята на алпинизма. 150 години по-късно тези дни и тези хора не са забравени. А разказите за тях са се превърнали в легенда. Те представляват и истинска сплав на това, което алпинизмът е бил, е и ще бъде. Именно заради това историята на първото изкачване на Матерхорн е толкова запомняща се, както и всички разкази за изкачванията на легендарния връх впоследствие.
 
--------------------------------------
*Виничио Стефанело (Vinicio Stefanello) е сценарист, режисьор, главен редактор и съсобственик на най-авторитетния италиански сайт за планини и алпинизъм www.planetmountain.com. 
През 2010 г. филмът му (заедно с Франческо Мансути) “70 години в червено. Истории и спомени от 70-те години съществуване на клуба “Катериците от Кортина” (Италия, 2009, 79’/ “Rosso 70/ Storie e memorie di 70 anni di alpinismo degli “Scoiattoli di Cortina”, Italy, 2009, Francesco Mansutti, Vinicio Stefanello, 79’) бе удостоен със Специална награда на журито на Международния фестивал на планинарския филм в Банско.
Три години по-късно бе член на международното жури на Банскофилмфест‘ 2013.
Бил е в журито за определяне на наградата “Златен пикел” (“Piolet d’ Or”).