2006.2015
Вчера българската планинарска и алпийска общност се раздели с един от най-ярките си представители – Стамен Станимиров. Той е роден на 5 юни 1953 г. и е израсъл в Кюстендил. С алпинизъм се занимаваше от 1975 г. Преминал е много от най-трудните маршрути в нашите планини, за да запише след това в актива си северните стени на Айгер, Матерхорн, Гранд Жорас и Пти Дрю в Алпите, смятани и до ден днешен за най-големи предизвикателства.
В Кавказ бе преодолял северната стена на пик Шчуровски и три пъти бе стъпвал на Елбрус. От четири посещения в Памир имаше осем изкачвания на тамошните осемхилядници – два пъти на Исмаил Сомони (тогава пик Комунизъм, 7495 м), по три пъти – на пик Авицена (някога пик Ленин, 7134 м) и пик Евгения Корженевска (7104 м). През 1989 г. прибави към тях и Кан Тенгри (6995 м) в Тян-Шан и стана носител на изключително престижното звание “Снежен барс”.
Стамен бе участник в експедицията на Еверест през 1984 г. Стигна до 8120 м и участва в изграждането на лагер 5, играейки важна роля за първия български успех на най-високия връх в света. При това по маршрут, преминат единствено от словенци и българи и нямащ нито едно повторение след 1984-та. После бе в състава на първата българска зимна хималайска експедиция по южната стена на Анапурна (1985/ 1986 г.) и има съществен дял за първото българско изкачване на същия връх през 1989 г.
Всестранен алпинист, еднакво добър на скала, лед и на ски и изключително скромен като човек, Стамен бе един от железните бойци в българския алпинизъм – сърцат, всеотдаен, способен да решава най-трудните задачи. Бе един от стълбовете на кюстендилския алпинизъм – заедно с незабравимия Людмил Янков и Тодор Григоров, чиито постоянен партньор бе в най-силните си години.
Има огромен принос за развитието на алпинизма в родния си град не само като спортист, но и като организатор и педагог, работейки с деца в най-трудните първи години на прехода след 1989 г. Негово голямо увлечение беше и парапланеризмът. Последните години зиме не слизаше от ските, работейки като ски-учител в ски-зоната на Банско. На всички ще липсват благата му усмивка, способността му да каже добра дума за всеки, тънкото му чувство за хумор.
Мисля, че мястото му в алпинисткия рай е запазено – с Люси Янков, Ицо Проданов, Стоянчо Наков, Данчо Зашев, Доки – д-р Стайко Кулаксъзов, и останалите.
Няма да те забравим, Стамба!
В Кавказ бе преодолял северната стена на пик Шчуровски и три пъти бе стъпвал на Елбрус. От четири посещения в Памир имаше осем изкачвания на тамошните осемхилядници – два пъти на Исмаил Сомони (тогава пик Комунизъм, 7495 м), по три пъти – на пик Авицена (някога пик Ленин, 7134 м) и пик Евгения Корженевска (7104 м). През 1989 г. прибави към тях и Кан Тенгри (6995 м) в Тян-Шан и стана носител на изключително престижното звание “Снежен барс”.
Стамен бе участник в експедицията на Еверест през 1984 г. Стигна до 8120 м и участва в изграждането на лагер 5, играейки важна роля за първия български успех на най-високия връх в света. При това по маршрут, преминат единствено от словенци и българи и нямащ нито едно повторение след 1984-та. После бе в състава на първата българска зимна хималайска експедиция по южната стена на Анапурна (1985/ 1986 г.) и има съществен дял за първото българско изкачване на същия връх през 1989 г.
Всестранен алпинист, еднакво добър на скала, лед и на ски и изключително скромен като човек, Стамен бе един от железните бойци в българския алпинизъм – сърцат, всеотдаен, способен да решава най-трудните задачи. Бе един от стълбовете на кюстендилския алпинизъм – заедно с незабравимия Людмил Янков и Тодор Григоров, чиито постоянен партньор бе в най-силните си години.
Има огромен принос за развитието на алпинизма в родния си град не само като спортист, но и като организатор и педагог, работейки с деца в най-трудните първи години на прехода след 1989 г. Негово голямо увлечение беше и парапланеризмът. Последните години зиме не слизаше от ските, работейки като ски-учител в ски-зоната на Банско. На всички ще липсват благата му усмивка, способността му да каже добра дума за всеки, тънкото му чувство за хумор.
Мисля, че мястото му в алпинисткия рай е запазено – с Люси Янков, Ицо Проданов, Стоянчо Наков, Данчо Зашев, Доки – д-р Стайко Кулаксъзов, и останалите.
Няма да те забравим, Стамба!
Добави коментар