Приятна спортна новина дойде от Британските острови. Бен Муун (Ben Moon) – едно от светилата на световното спортно катерене на границата между 80-те и 90-те години на ХХ век, премина своята втора линия 9a – “Rainshadow”.
 




Бен Муун по “Rainshadow” (9a) в Малъм Коув
Снимка: Роб Грийууд – UKC
Photo: Rob Greenwood – UKC

 
През 1984 г. Бен Муун накова и премина в стил RP “Statement of Youth”. Това беше вторият маршрут 8a във Великобритания. С това изкатерване 17-годишният тогава Бен нахлу на британската и световната катерачна сцена. По-късно комплексира гордите французи не само с категорията, но и с многозначителните имена на прокараните на техен терен линии 8c – “Agincourt”* czy “Maginot Line”**. Най-трудният му маршрут “Hubble” (8c+) от 1990 г. има твърде малко повторения и днес не са малко тези, които смятат, че става въпрос за тур с оценка 9a. Ако тази теза бъде потвърдена, ще се окаже, че Бен Муун по всяка вероятност е първият катерач в света, преминал тур 9a [преди Волфганг Гюлих (Wolfgang Güllich) с “Action Directe” (11/ 9a) през 1991 г.].
 

Бен Муун

 
“Rainshadow” е прокаран през 2003 г. от Стийв Макклюър (Steve McClure) в Малъм Коув (Malham Cove), Йоркшър. Първото му повторение бе дело на Адам Ондра (Adam Ondra), който през 2011 г. “развали магията” му. Но и след това бе записано само още едно изкатерване – на Джордън Бюис (Jordan Buys) през 2013 г.
 
Т. е., изкачването на Бен Муун е едва четвърто. Да припомним, че идолът на поне две поколения спортни катерачи на 13 юни навърши 49 години. Да му дадем думата:
- Изкатерих своето второ 9a цели 25 години след първото. Четвърто изкачване по “Rainshadow”. Fxxxxxx psyched!!
 
-------------------------------
*Аженкур е селище в Северна Франция, известно със сражението, носещо неговото име (френски – Bataille d'Azincourt, англ. – Battle of Agincourt) на 25 октомври 1415 г. (Деня на Свети Криспин) по време на Стогодишната война. Особеност на битката е, че имащата значително числено превъзходство френска армия претърпява съкрушително поражение от английската, начело с краля Хенри V, понасяйки много сериозни загуби. Причина за поразителната диспропорция в загубите (няколко хиляди души от френска страна срещу само няколко десетки от английска) е тактически грамотното използване от англичаните на стрелци, въоръжени с т. нар. дълги английски или уелски лъкове (English or Welsh longbow) в съчетание с отряди тежковъоръжени бойци. Подобна тактика и въоръжение са използвани от англичани срещу французи по време на друга знаменита битка – при Креси, през 1346 г. През 1368 г. френският крал Шарл V Мъдри (Charles V le Sage) издава указ за въоръжаване на цялото население с лъкове, но това си остава само добро намерение. Но в крайна сметка английските победи се дължат не толкова с използването на дългите лъкове, а преди всичко на феодалната анархия във Франция.
 
** Ли́нията Мажино́ (фр. la Ligne Maginot) – система от френски укрепления с дължина около 400 км. Наречена е на името на френския министър на войната Андре Мажино. В състава й влизат 39 дълговременни отбранителни укрепления, 75 бункера, 500 артилерийски и пехотни блока, 500 каземата (помещения за защита на личния състав, оръжията и боеприпасите), а така също блиндажи и наблюдателни пунктове.
За строителството на Линията Мажино, по която се предвижда разполагане на 300 000 бойци, е изразходвана главозамайващата за онова време сума от около 3 милиарда франка (1 милиард тогавашни американски долара). Строейки съоръжението, французите се опират на предположението, че при бъдещ въоръжен конфликт немците ще действат както през 1914 г., по време на Първата световна война – ще предприемат обход на френските войски от североизток, през Белгия. Поради това техният план за отбрана предвижда отразяване на немско нахлуване на река Дил и пасивна отбрана по цялото протежение на Линията Мажино.
Но на 14 юли 1940 г. Първа и Седма пехотна армия от групата армии “С” на Вермахта под командването на генерал-полковник Вилхелм фон Лееб (на 19 юли 1940 г. е произведен в чин генерал-фелдмаршал) атакуват Линията Мажино и я пробиват. Отбранителните съоръжения са преодолени само за няколко часа от немската пехота без танкова поддръжка, но при много сериозна артилерийска и авиационна подкрепа, с широко използване на димни снаряди. Много бързо става ясно, че френските дълготрайни огневи точки не издържат преки попадения на артилерийски снаряди и авиационни бомби. Освен това повечето съоръжения не са приспособени за кръгова отбрана и лесно биват атакувани в гръб и по фланговете с гранати и огнехвъргачки.