Много плодоносна бе триседмичната визита на силен японски катерачен екип на остров Борнео, стълбове в който бяха Сачи Амма (Sachi Amma) и Юджи Хираяма (Yuji Hirayama), който от дълго време е признат за куратор на района.
 


Катерене на Маунт Кинабалу
Снимка: Еди Джанелони/ www.eddiegianelloni.com
Photo: Eddie Gianelloni / www.eddiegianelloni.com
 
Импозантният връх Кинабалу (Mount Kinabalu, 4095 м) се намира в едноименния национален парк, разположен в североизточната част на острова. С усилията на Юджи Хираяма на Кинабалу, на скалната формация “Магарешките уши” (Donkey ears), на височина почти 4000 м, са прокарани редица трудни маршрути начело с най-трудния “Tinipi” (9a+).
 
“Tinipi” бе набелязан и накован от Хираяма, но бе изкатерен за първи път Дейниъл Уудс (Daniel Woods) през 2012 г. в рамките на climbing trip, ръководен от японеца.
 
Освен че премина “Tinipi”, Сачи Амма направи първо повторение и на “Excalibur” (8c+), чийто автор е Джеймс Пиърсън (James Pearson). Към актива си японецът прибави и още две собствени линии, които бе подготвил под ръководството на Хираяма – “Orion” и “Union”, и двете с оценка 7b+.
 

Сачи Амма, Еди Джанелони и Юджи Хираяма на Кинабалу
Снимка: Еди Джанелони/ www.eddiegianelloni.com
Photo: Eddie Gianelloni / www.eddiegianelloni.com
 
За огромно съжаление, турът “Tinipi”, както по всяка вероятност и останалите изброени, вече не съществува, след като земетресението с магнитуд 6.0 и епицентър на 55 км от Маунт Кинабалу на 5 юни т. г., петък, разруши “Магарешкото ухо“, по което бе прокаран.


 
Трусът предизвика смъртта на 13 души (първоначално бе посочено, че загиналите са 11), сред които са местен поланински водач и ученици от Сингапур, а така също разруши сгради (между тях училища и болница) и пътища в малайзийския щат Сабах в североизточната част на остров Борнео.
 

 
***
 
Още преди “Магарешките уши” Сачи Амма пробва силите си на друг проект на Хираяма – “Jerung”. Той върви по една 100-метрова стена на друга кулминация в масива на Кинабалу – Сейнт Андрюс (St. Andrews). Но да дадем думата на Хираяма:
-           Когато поставях осигуровките по този тур, си дадох сметка, че това не е за мене, а за някой от по-младото поколение. Такъв като Сачи. Той прекара на “Jerung” четири-пет дни в дъждовно време и разработи две трети от движенията. Казва, че става дума за повече от 9b+. Мога само да си представя каква ще бъде оценката за цялата линия – може би 9c+*?
 
По: planetmountain
 
***

 
Т. нар. Западно плато в масива на Кинабалу – отляво надясно са кулминациите Александра пик
(Alexandra Peak, 4000 м), Оиаюби пик (Oyayubi Peak, наклонената кула пред пик Александра),
Иглите Девали (Dewali Pinnacles), пик Виктория (Victoria Peak, 4092 м, най-ясно открояващият се връх вдясно),
Сейнт Андрюс пик (St. Andrews peak, неестествено надвесената скална формация най-вдясно на преден план)
 

Турът “The Alpine Birdy” (5.12b/ 7b, 3 въжета, 140 м) на пик Сеинт Андрюс (St. Andrews Peak, 4052 м) в масива
на Кинабалу (Mt. Kinabalu (4095 м), в националния парк “Кинабалу” (Kinabalu National Park).
Прокаран е от Лоугън Барбър (Logan Barber), Брад Стапърфен (Brad Stapperfenne) и Боер Жао (Boer Zhao)
на 11 февруари 2007 г. и е най-труден за времето си. Барбър заявява, че по стените с височина до 800 м
има “възможности за стотици нови маршрути“
Снимка: Боер Жао/ “Alpinist”
Photo: Boer Zhao/ “Alpinist”
 
---------------------------------
*Както посочва сайтът 8a.nu, оценките на Маунт Кинабалу се правят с отчитане на допълнителните трудности, свързани с височината. В нормални условия тези оценки биха били по-ниски.