От 2 до 7 май т. г. канадецът Алик Бърг (Alik Berg) и американецът Скайи Детрей (Skiy DeTray) прокараха премиерно маршрута “Illusions of a Raven” (WI4 R, 5.9, A4, 1500 м) по източната стена на Зъба на лоса (Moose‘ s Tooth) в района на ледника Рът (Ruth Glacier) в Аляска. 
 

Той се намира 150 м вдясно от “Bird of Prey” (5.10, M7+, A2, 90° 1500 м) дело на Давид Лама (David Lama) и Дани Арнолд (Dani Arnold) през 2013 г., на същата стена, по която свръзката Джим Бридуъл (Jim Bridwell) и Мъгс Стъмп (Mugs Stump) записаха легендарната линия “The Dance of the Woo Li Masters” (5.9, WI4+, A4, 1500 м, 1981 г.).
 

Източната стена на Зъба на лоса с линията “Illusions of the Raven”,
с червен цвят са означени местата на биваците
Снимка: Скайи Детрей
Photo: Skiy DeTray

 
В рамките на подготовката си Бърг и Детрей по-рано преминаха като втора свръзка тура на Грийнууд-Лок (Greenwood-Locke Route) на Маунт Темпл (Mount Temple) в Канада. Те имат сериозен опит в big wall-катеренето след около 60 изкачвания в Йосемити.
 
Свръзката тръгна по маршрута на 2 май т. г. Разполагаше освен с традиционния инвентар за зимно изкачване и със средства за дупчене, които така и останаха неизползвани. Долната част на стената бе премината с два бивака. След това започна продължилата 33 часа атака на headwall-а, където бяха концентрирани главните проблеми. След преодоляване на трудности A4 стигнаха до характерна снежна гъба, от която – според пресмятанията – пътят до върха и обратно трябваше да им отнеме шест часа. Но те се оказаха четиринадесет. До върха стигнаха след 50 часа катерене без сън, с изключение на няколко къси дремки.
 

Скайи Детрей по едно от ключовите въжета A4
Снимка: Алик Бърг
Photo: Alik Berg

 
Бърг и Детрей, като свръзките преди тях, завършиха изкачването си на върховото плато, без да посмеят да стигнат до върха поради крайно опасните снежни козирки. Освен това Детрей загуби протриващо си устройство за спускане и трябваше да импровизира, използвайки само подръчни карабинери. След стигането на връщане до споменатата снежна гъба двамата си позволиха около тричасова почивка със сън на пресекулки, след което продължиха рапелите до основата, които от това място им отнеха 27 часа.
 
Както твърдят авторите на линията, наименованието й се е взело от факта, че след няколко десетки часа безсъние са имали халюцинации, че високо в планината ги съпровождат гарвани.