1805.2015
43-годишният италиански алпинист Марко Конфортола има осем от 14-те главни осемхилядника в актива си. Тази пролет направи опит за изкачване на девети връх от категорията на най-високите – Дхаулагири. Но земетресението в Непал провали плановете му. След завръщането в родния си град Валфурва (Ломбардия) той разговаря с кореспондентката на “Euro News” Даниела Кастели.

Марко Конфортола

След земетресението
Ето какво сподели:
- На 25 април отначало не разбрах какво става. Но земята под краката ни продължаваше да се тресе и всички осъзнахме, че това е земетресение и че подземните трусове могат да предизвикат истинска катастрофа по склоновете, но преди всичко в долините. После много внимателно се спуснахме в базовия лагер.
Бяхме убедени, че непалските власти ще изпратят хеликоптери за евакуация на ранените. Но между нас нямаше нито един пострадал, затова започнахме самостоятелно слизане. То бе силно затруднено поради повредените пътища, разрушените мостове и непрекъснатата лавинна опасност. Но, поставяйки се на мястото на пилотите на спасителните вертолети, ние си давахме сметка, че те трябва да оказват бърза помощ на пострадалите от земетресението – имам предвид не толкова алпинистите, колкото местното население.
Видях много разрушени къщи и цели села. Станах свидетел на човешка мъка и опустошение. Но видях и непалци, готови да започнат всичко от нулата. Хора, стоящи сред развалините, но мислещи как да възстановят своите домове. Не ме напуска образът на едно момиче в едно от селцата. Неговият дом бе сравнен със земята. Дадох му бонбон и му оставих лекарствата си, защото се бе разболяло от дизентерия. То се усмихна, сякаш ми каза “Благодаря!”. Тези хора не са свикнали да се предават. Земетресението ги лиши от всичко, но духът им е много силен и са изпълнени с решимост да върнат живота си в нормалното русло“.

Марко Конфортола

След земетресението
Ето какво сподели:
- На 25 април отначало не разбрах какво става. Но земята под краката ни продължаваше да се тресе и всички осъзнахме, че това е земетресение и че подземните трусове могат да предизвикат истинска катастрофа по склоновете, но преди всичко в долините. После много внимателно се спуснахме в базовия лагер.
Бяхме убедени, че непалските власти ще изпратят хеликоптери за евакуация на ранените. Но между нас нямаше нито един пострадал, затова започнахме самостоятелно слизане. То бе силно затруднено поради повредените пътища, разрушените мостове и непрекъснатата лавинна опасност. Но, поставяйки се на мястото на пилотите на спасителните вертолети, ние си давахме сметка, че те трябва да оказват бърза помощ на пострадалите от земетресението – имам предвид не толкова алпинистите, колкото местното население.
Видях много разрушени къщи и цели села. Станах свидетел на човешка мъка и опустошение. Но видях и непалци, готови да започнат всичко от нулата. Хора, стоящи сред развалините, но мислещи как да възстановят своите домове. Не ме напуска образът на едно момиче в едно от селцата. Неговият дом бе сравнен със земята. Дадох му бонбон и му оставих лекарствата си, защото се бе разболяло от дизентерия. То се усмихна, сякаш ми каза “Благодаря!”. Тези хора не са свикнали да се предават. Земетресението ги лиши от всичко, но духът им е много силен и са изпълнени с решимост да върнат живота си в нормалното русло“.
Добави коментар