След успешния за полските свръзки зимен сезон в Алпите дойде време и за плодоносна пролет. Отново цели бяха най-големите северни стени и историческите маршрути по тях. 
 


Северната стена на Айгер
Снимка: Кацпер Текиели
Photo: Kacper Tekieli

 
Айгер (3970 м)
На 13 и 14 април т. г., в рамките на стандартното време от два дни (и по-точно 34 часа), с бивак на “Рампата”, легендарната северна стена Айгер бе премината от Тадеуш Гжегожевски (Tadeusz Grzegorzewski) и Маичией Бедрейчук (Maciej Bedrejczuk). Това, което ги отличаваше от статистическите опити по “Стената на стените” в Алпите, бе грижата за стила. Свръзката се стараеше да се катери без използване на многобройните клинове, парапети и примки, които масово висят по Класическия маршрут. Не успяха да спазят възприетия принцип единствено на “Траверса на Хинтерщойсер” и при траверса към изходната камина. Оценката им за “зимно-класическите” трудности е M7 (“Рампата”), M6+ (“Трудната цепка”) и на няколко места M5+.
 

Мачией Бедрейчук и Тадеуш Гжегожевски
 

Тадеуш Гжегожевски по “Траверса на Хинтерщойсер”
 

За Мачией Бедрейчук, който подчертава изключително добрите условия по стената, това бе последната крачка към “Алпийската трилогия” – през 2014 г. той премина “Colton-McIntyre” на Гранд Жорас, а през зимата на тази – Маршрута на братята Шмид на Матерхорн.
 
С маршрута на първите по “Nordwand” се справи и свръзката Адам Риш (Adam Ryś) и Марчин Рутковски (Marcin Rutkowski). Те тръгнаха на 22 април в 09.00 часа сутринта. На върха бяха след по-малко от 29 часа, с прекъсване за бивак на “Рампата”. Те преминаха стената в стил A0.
 

Марчин Рутковски по “Траверса на Боговете“
Снимка: Адам Риш
Photo: Adam Ryś

 
Поздравления за приключване на “Трилогията” събра Адам Риш, който през юли м. г. преодоля маршрута през т. нар. “Плащеница” (“Linceul” – фр,. “Shroud” – англ.) на Жорас с Марчин Рутковски, а през есента на 2015-та  – Маршрута на братята Шмид на Матерхорн.
 
Матерхорн (4478 м)
 
На 21 и 22 април т. г. Маршрутът на братята Шмид бе изкачен от Томаш Урбански (Tomasz Urbański) и Януш Ришевски (Janusz Ryszewski) след 37-часа non stop (!). Причини за непланираното удължаване бяха липсата на аклиматизация и изключително твърдият лед по стената. След стигането до върха около 18.00 часа на 22 април двамата за шест часа слязоха до заслона “Солвей” (“Solvay”), а на следващия ден – до подножието.