3004.2015
През февруари т. г. известният bigwall-катерач Майк Либецки (Mike Libecki) се отправи към намиращия се във Френска Полинезия остров Уа Поу (Ua Pou). Цел на екипа, в който освен Либецки бяха Ейнджи Пейн (Angie Payne) и катерачно-снимачната група Кийт Ладжински (Keith Ladzinski) и Анди Ман (Andy Mann), бе високата 500 метра кула от вулканични скали Поумака (Poumaka).
Либецки посети острова през 2012 г., но тогава не можа дори да предприеме опит за изкачване поради непрекъснатите поройни дъждове и перспективата да пътешества сам през джунглата. Този път, както заяви, бе подготвен за “всякакво количество дъжд”. Четири въжета през вертикална джунгла изведоха четиримата алпинисти до платото, над което израства същинската кула Поумака.
Групата на път към подножието на Поумака
Снимка: Анди Ман
Photo: Andy Mann
Либецки водеше по всички въжета, а Ейнджи Пейн, за която това бе първо изкачване по голяма стена и практически първо докосване до самохвати, действаше като втора, осигурявайки го и “чистейки” маршрута. Скалата бе подгизнала от влага, кална, обрасла с растителност и толкова хлъзгава, че Либецки още на първото въже започна да се катери с котки, които сложи на еспадрилите си.
Прокарването на маршрута продължи осем дни, а в резулат на усилията се появи линията “Te Va Anui O Kau Kau’aka” [5.11, A3+ JM, от Jungle Mayhem, Хаоса на джунглата]. Едно от въжетата получи оценка A4, но Либецки прецени, че става дума за A3+, добавяйки, че дъждът и калта в определана степен са влияели върху нивото на трудностите. По време на финалната атака Либецки преодоля няколко скални въжета, обрасли с истинска джунгла. След кратко отпразнуване на успеха свръзката се спусна по пътя на изкачването си при непрекъснат дъжд.
Екипът в пълен комплект на стената (отляво надясно) – Кийт Ладжински,
Майк Либецки, Ейнджи Пейн и Анди Ман
Снимка: Анди Ман
Photo: Andy Mann
Новият маршрут върви вляво от първата линия по кулата, прокарана от немска свръзка през 1996 г. През 80-те и 90-те години на ХХ век немецът Зигфрийд Вайперт организира три експедиции, които направиха изкачвания по най-забележителните кули и игли на острова.
Либецки посети острова през 2012 г., но тогава не можа дори да предприеме опит за изкачване поради непрекъснатите поройни дъждове и перспективата да пътешества сам през джунглата. Този път, както заяви, бе подготвен за “всякакво количество дъжд”. Четири въжета през вертикална джунгла изведоха четиримата алпинисти до платото, над което израства същинската кула Поумака.
Групата на път към подножието на Поумака
Снимка: Анди Ман
Photo: Andy Mann
Либецки водеше по всички въжета, а Ейнджи Пейн, за която това бе първо изкачване по голяма стена и практически първо докосване до самохвати, действаше като втора, осигурявайки го и “чистейки” маршрута. Скалата бе подгизнала от влага, кална, обрасла с растителност и толкова хлъзгава, че Либецки още на първото въже започна да се катери с котки, които сложи на еспадрилите си.
Прокарването на маршрута продължи осем дни, а в резулат на усилията се появи линията “Te Va Anui O Kau Kau’aka” [5.11, A3+ JM, от Jungle Mayhem, Хаоса на джунглата]. Едно от въжетата получи оценка A4, но Либецки прецени, че става дума за A3+, добавяйки, че дъждът и калта в определана степен са влияели върху нивото на трудностите. По време на финалната атака Либецки преодоля няколко скални въжета, обрасли с истинска джунгла. След кратко отпразнуване на успеха свръзката се спусна по пътя на изкачването си при непрекъснат дъжд.
Екипът в пълен комплект на стената (отляво надясно) – Кийт Ладжински,
Майк Либецки, Ейнджи Пейн и Анди Ман
Снимка: Анди Ман
Photo: Andy Mann
Новият маршрут върви вляво от първата линия по кулата, прокарана от немска свръзка през 1996 г. През 80-те и 90-те години на ХХ век немецът Зигфрийд Вайперт организира три експедиции, които направиха изкачвания по най-забележителните кули и игли на острова.
Добави коментар