1501.2015
След 19 дни по огромната стена Томи Колдуъл (Tommy Caldwell) и Кевин Джорджисън (Kevin Jorgeson) стигнаха до върха на Ел Кап. По този начин седемгодишният проект “Dawn Wall” завърши с успех – прокаран бе необикновен и екстремно труден маршрут. Най-трудната класическа и big wall-линия в света! При това премината след наистина многодневен, но само един опит!
Това бе красиво продължеие на историята, която започва през 1970 г., когато Уорън Хардинг (Warren Harding) и Дийн Колдуъл (Dean Caldwell, съвпадението на фамилиите е случайно – бел. пр.) преодоляват “Dawn Wall” по югоизточната част на стената на Ел Кап след 27-дневно изкачване с техниката на изкуствените опорни точки и с използване на неимоверно много роолплъгови клинове.
Свръзката след последното въже на “Dawn Wall”
Кадър от предаването на живо на NBC News
Атакуваната от Колдуъл и Джорджисън 900-метрова линия свързва маршрутите “Dawn Wall” и “Mescalito”. До вчера тя бе най-голямото класическо предизвикателство на Ел Капитан. Колдуъл я набеляза през 2007 г., а през 2009 г. към него се присъедини Джорджисън. През 2012 г. в списъка на катерачите, ангажирани в проекта, се оказа Джонатан Сийгрист (Jonathan Siegrist), а през 2013-та – Крис Шарма (Chris Sharma). Но бързо стана ясно, че и двамата не са дорасли за справяне с подобно предизвикателство.
Все пак трябва да кажем, че “Dawn Wall” бе най-важният многогодишен проект на Томи, а човекът без когото нямаше да го осъществи, бе Кевин.
Защо целият катерачен (и не само) свят обърна внимание на безпрецедентното събитие? Отговорите са няколко, но три са най-важните. Първо, името на Колдуъл бе гаранция за качеството на начинанието.
Радост на върха
Снимка: Кори Рич
Photo: Corey Rich
Томи има в актива си едни от най-трудните американски спортни маршрути, между които легендарният “Kryptonite” (5.14c/ d, 9a) през 1999 г. или “Flex Luthor” (5.15a/ 9a+) през 2003 г. Той е легенда и в Долината Йосемити – между най-големите му постижения е първото изкатерване без изкуствени опорни точки на “Dihedral Wall” през 2004 г. През 2005 г. записа второ изкачване на класика по “The Nose” (5.14a). Два дни по-късно подобри стила си и премина “The Nose” само за 12 часа! През 2008 г. [в сръзка с Джъстин Сйонг (Justen Sjong)] направи първо изкатерване без изкуствени опори по маршрута “Magic Mushroom” (VI 5.14a), който тогава стана най-трудната класическа линия на стената.
От друга страна, подкрепата на Джорджисън се оказа неоценима. Въпреки че Кевин бе смятан преди всичко за отличен боулдър-катерач, имащ няколко проблема 8B+ [“Ode to the Modern Man”, “The Swarm”, “The Mandala” (със старт от седнало положение), “The Fly”], той много бързо се пренастрои на вълната на по-дългите и по-опасни trad-изкатервания [“Groove” (E10), “The Promise” (E10)]. Особено място в актива му заема мега highball-ът “Ambrosia”. С една дума, великолепен спортен катерач с желязна психика. Не може да не бъде признат фактът, че с Колдуъл се превърнаха в Dream Team.
Героите на “Dawn Wall” – Томи и Кевин
Снимка: Брет Лауъл
Photo: Brett Lowell
На трето място, за класата на маршрута “Dawn Wall” свидетелства трудността му – сред неговите 31 въжета има две с оценка 5.14d или 9a, едно въже е 5.14b (8c), три са 5.14a (8b+)! Към това се прибавят 11 дължини с оценка между 5.13a и 5.13d (от 7c+ до 8b).
Така, за деветнадесет дни Томи и Кевин изкатериха 31 въжета: 1. – 5.12b, 2. – 5.13a, 3. – 5.13c, 4. – 5.12b, 5. – 5.12d (мокро), 6. – 5.13c, 7. – 5.14a, 8. – 5.13d, 9. – 5.13b, 10. – 5.14a (мокро), 11. – 5.13c, 12. – 5.14b, 13. – 5.12d, 14. – 5.14d, 15. – 5.14d, 16. – 5.14a (по обходния вариант Loop Pitch) или 16. – 5.14a (по Dyno Pitch), 17. – 5.13c, 18. – 5.13c, 19. – 5.13d , 20. – 5.13c, 21. – 5.12c, 22. – 5.9, 23. – 5.11, 24. – 5.11, 25. – 5.11d, 26. – 5.11c, 27. – 5.12c, 28. – 5. 12b, 29. – 12b, 30. – 5.13a, 31. 5.12b.
Скица на проекта
Снимка/ photo: arch. rockandice.com
Цялото изкатерване бе направено на класика (без употреба на изкуствени опорни точки) в рамките на катерене в свръзка. Двамата катерачи се сменяха във водачеството, но винаги вторият преминаваше поредната дължина без падане. При това най-трудните въжета бяха изкатери и от Томи, и от Кевин!
Двамата прекараха 19 дни на стената. Бивакуваха на “комфортни“ платформи (porta ledges). В снабдяването бяха подпомогнати от допълнителен екип начело с Ерик Слоън (Erik Sloan), който периодически им доставяше необходимите продукти, в това число и уиски. През по-голямата част от времето ги придружаваха фотографите и операторите Брет Лауъл (Brett Lowell) и Кори Рич (Corey Rich).
Така завърши епопеята, която можахме да проследим почти на живо. Изкачването привлече вниманието не само на специализираните медии, но “проби“ и намери място в американския mainstream – отразяваха го “New York Times”, CNN, NBC и т. н. Атмосферата, която съпътстваше събитието – както в медиите, така и сред обществеността – бе необикновено позитивна. Ефект от всичко това бе предаването на живо през последния ден от изкачването. Благодарение на него станахме свидетели на огромната радост на свръзката при завършването на маршрута.
Текстът е излишен...
Както подчерта Кевин, “нашите усилия не бяха свързани с покоряване и завладяване, това бе сбъдване на мечтата“.
Поздравяваме ги с реализацията на голямата мечта, каквато бе изкатерването на класика по “Dawn Wall”! Браво за издръжливостта, за многогодишната отдаденост на проекта и на катеренето. Двамата записаха със златни букви имената си в историята на Долината.
Hats off to Tommy and Kevin!
***
Ефектно изображение на “Dawn Wall” можете да видите тук:
http://www.nytimes.com/interactive/2015/01/09/sports/the-dawn-wall-el-capitan.html.
Точна скица на “Dawn Wall” – тук:
http://www.yosemitebigwall.com/free-dawn-wall.
Това бе красиво продължеие на историята, която започва през 1970 г., когато Уорън Хардинг (Warren Harding) и Дийн Колдуъл (Dean Caldwell, съвпадението на фамилиите е случайно – бел. пр.) преодоляват “Dawn Wall” по югоизточната част на стената на Ел Кап след 27-дневно изкачване с техниката на изкуствените опорни точки и с използване на неимоверно много роолплъгови клинове.
Свръзката след последното въже на “Dawn Wall”
Кадър от предаването на живо на NBC News
Атакуваната от Колдуъл и Джорджисън 900-метрова линия свързва маршрутите “Dawn Wall” и “Mescalito”. До вчера тя бе най-голямото класическо предизвикателство на Ел Капитан. Колдуъл я набеляза през 2007 г., а през 2009 г. към него се присъедини Джорджисън. През 2012 г. в списъка на катерачите, ангажирани в проекта, се оказа Джонатан Сийгрист (Jonathan Siegrist), а през 2013-та – Крис Шарма (Chris Sharma). Но бързо стана ясно, че и двамата не са дорасли за справяне с подобно предизвикателство.
Все пак трябва да кажем, че “Dawn Wall” бе най-важният многогодишен проект на Томи, а човекът без когото нямаше да го осъществи, бе Кевин.
Защо целият катерачен (и не само) свят обърна внимание на безпрецедентното събитие? Отговорите са няколко, но три са най-важните. Първо, името на Колдуъл бе гаранция за качеството на начинанието.
Радост на върха
Снимка: Кори Рич
Photo: Corey Rich
Томи има в актива си едни от най-трудните американски спортни маршрути, между които легендарният “Kryptonite” (5.14c/ d, 9a) през 1999 г. или “Flex Luthor” (5.15a/ 9a+) през 2003 г. Той е легенда и в Долината Йосемити – между най-големите му постижения е първото изкатерване без изкуствени опорни точки на “Dihedral Wall” през 2004 г. През 2005 г. записа второ изкачване на класика по “The Nose” (5.14a). Два дни по-късно подобри стила си и премина “The Nose” само за 12 часа! През 2008 г. [в сръзка с Джъстин Сйонг (Justen Sjong)] направи първо изкатерване без изкуствени опори по маршрута “Magic Mushroom” (VI 5.14a), който тогава стана най-трудната класическа линия на стената.
От друга страна, подкрепата на Джорджисън се оказа неоценима. Въпреки че Кевин бе смятан преди всичко за отличен боулдър-катерач, имащ няколко проблема 8B+ [“Ode to the Modern Man”, “The Swarm”, “The Mandala” (със старт от седнало положение), “The Fly”], той много бързо се пренастрои на вълната на по-дългите и по-опасни trad-изкатервания [“Groove” (E10), “The Promise” (E10)]. Особено място в актива му заема мега highball-ът “Ambrosia”. С една дума, великолепен спортен катерач с желязна психика. Не може да не бъде признат фактът, че с Колдуъл се превърнаха в Dream Team.
Героите на “Dawn Wall” – Томи и Кевин
Снимка: Брет Лауъл
Photo: Brett Lowell
На трето място, за класата на маршрута “Dawn Wall” свидетелства трудността му – сред неговите 31 въжета има две с оценка 5.14d или 9a, едно въже е 5.14b (8c), три са 5.14a (8b+)! Към това се прибавят 11 дължини с оценка между 5.13a и 5.13d (от 7c+ до 8b).
Така, за деветнадесет дни Томи и Кевин изкатериха 31 въжета: 1. – 5.12b, 2. – 5.13a, 3. – 5.13c, 4. – 5.12b, 5. – 5.12d (мокро), 6. – 5.13c, 7. – 5.14a, 8. – 5.13d, 9. – 5.13b, 10. – 5.14a (мокро), 11. – 5.13c, 12. – 5.14b, 13. – 5.12d, 14. – 5.14d, 15. – 5.14d, 16. – 5.14a (по обходния вариант Loop Pitch) или 16. – 5.14a (по Dyno Pitch), 17. – 5.13c, 18. – 5.13c, 19. – 5.13d , 20. – 5.13c, 21. – 5.12c, 22. – 5.9, 23. – 5.11, 24. – 5.11, 25. – 5.11d, 26. – 5.11c, 27. – 5.12c, 28. – 5. 12b, 29. – 12b, 30. – 5.13a, 31. 5.12b.
Скица на проекта
Снимка/ photo: arch. rockandice.com
Цялото изкатерване бе направено на класика (без употреба на изкуствени опорни точки) в рамките на катерене в свръзка. Двамата катерачи се сменяха във водачеството, но винаги вторият преминаваше поредната дължина без падане. При това най-трудните въжета бяха изкатери и от Томи, и от Кевин!
Двамата прекараха 19 дни на стената. Бивакуваха на “комфортни“ платформи (porta ledges). В снабдяването бяха подпомогнати от допълнителен екип начело с Ерик Слоън (Erik Sloan), който периодически им доставяше необходимите продукти, в това число и уиски. През по-голямата част от времето ги придружаваха фотографите и операторите Брет Лауъл (Brett Lowell) и Кори Рич (Corey Rich).
Така завърши епопеята, която можахме да проследим почти на живо. Изкачването привлече вниманието не само на специализираните медии, но “проби“ и намери място в американския mainstream – отразяваха го “New York Times”, CNN, NBC и т. н. Атмосферата, която съпътстваше събитието – както в медиите, така и сред обществеността – бе необикновено позитивна. Ефект от всичко това бе предаването на живо през последния ден от изкачването. Благодарение на него станахме свидетели на огромната радост на свръзката при завършването на маршрута.
Текстът е излишен...
Както подчерта Кевин, “нашите усилия не бяха свързани с покоряване и завладяване, това бе сбъдване на мечтата“.
Поздравяваме ги с реализацията на голямата мечта, каквато бе изкатерването на класика по “Dawn Wall”! Браво за издръжливостта, за многогодишната отдаденост на проекта и на катеренето. Двамата записаха със златни букви имената си в историята на Долината.
Hats off to Tommy and Kevin!
***
Ефектно изображение на “Dawn Wall” можете да видите тук:
http://www.nytimes.com/interactive/2015/01/09/sports/the-dawn-wall-el-capitan.html.
Точна скица на “Dawn Wall” – тук:
http://www.yosemitebigwall.com/free-dawn-wall.
Добави коментар