1401.2015
Остават им още четири въжета. Това е планът им за сряда, т. е. за днес. Разликата във времето е девет часа. Трудността на тези дължини, макар и не малка – 5. 12b, 5.12b, 5.13a i 5.12b – не би трябвало да им попречи да стигнат до върха. Макар че, както казват в Долината, “it ain’t over, until it’s over”.
Трябва търпеливо да изчакаме края на цялостното изкатерване. За тези, които не искат да пропуснат това събитие, е предаването на живо на:
http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/11345949/Watch-live-El-Capitan-Dawn-Wall-climb-final-push-to-the-summit.html
За вчера, вторник, Томи Колдуъл и Кевин Джорджисън планираха преминаването на седем сравнително лесни въжета и стигането до следващото място за бивак Ship’s Bow.
Времето в Долината е благоприятно. Благодарение на това Кевин и Томи могат се концентрират единствено върху катеренето. Но именно тези уж лесни въжета им създадоха много проблеми. Прекъсването на изкачването по пукнатини им се отрази. Друг е въпросът, че придвижването нагоре продължи по твърде сложен терен, с голям брой разнообразни форми на релефа – цепки, винкели и т. н.
Томи по 21-ото въже на “Dawn Wall” (5.12c)
Снимка: Том Еванс
Photo: Tom Evans
Томи се сблъска с първите трудности на 21-ото въже (5.12c), вървящо по изпомпваща пукнатина. В допълнение трябваше да използва стъпки на покрити с пясък плочи. Всичко това неочаквано забави катеренето.
Дори поредното, решително лесно въже – 5.9, по което водеше Кевин, не ги “пусна“ лесно. Около ранния следобед имаха зад гърба си само две дължини. На 23-тото въже Колдуъл изпусна вярната линия и изгуби около час за намирането й. А многобройните зрители започнаха да се питат: “Какво става с тези момчета?“.
От това място стената вече не е монолитна. Това, очевидно, не благоприятства ориентирането, особено като се има предвид, че Томи е посещавал тази част сравнително рядко...
Късно след обяд свръзката стигна до системата от винкели от маршрута “Mescalito”. По този фрагмент скоростта на катерене се увеличи. Колдуъл премина 50-метров винкел с трудност 5.11d. След това Кевин се справи с вървящото по пукнатина и винкел 26-то въже (5.11c), “разнообразено“ с два flake-а и отцепена плоча, която едва не падна. Малко преди мръкване двамата се озоваха на мястото за бивак Ship’s Bow, като по последното за този ден 27-мо въже напред беше Томи.
До Ship’s Bow (в горната част на снимката) остава едно въже
Снимка: Том Еванс
Photo: Tom Evans
Трябва търпеливо да изчакаме края на цялостното изкатерване. За тези, които не искат да пропуснат това събитие, е предаването на живо на:
http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/11345949/Watch-live-El-Capitan-Dawn-Wall-climb-final-push-to-the-summit.html
За вчера, вторник, Томи Колдуъл и Кевин Джорджисън планираха преминаването на седем сравнително лесни въжета и стигането до следващото място за бивак Ship’s Bow.
Времето в Долината е благоприятно. Благодарение на това Кевин и Томи могат се концентрират единствено върху катеренето. Но именно тези уж лесни въжета им създадоха много проблеми. Прекъсването на изкачването по пукнатини им се отрази. Друг е въпросът, че придвижването нагоре продължи по твърде сложен терен, с голям брой разнообразни форми на релефа – цепки, винкели и т. н.
Томи по 21-ото въже на “Dawn Wall” (5.12c)
Снимка: Том Еванс
Photo: Tom Evans
Томи се сблъска с първите трудности на 21-ото въже (5.12c), вървящо по изпомпваща пукнатина. В допълнение трябваше да използва стъпки на покрити с пясък плочи. Всичко това неочаквано забави катеренето.
Дори поредното, решително лесно въже – 5.9, по което водеше Кевин, не ги “пусна“ лесно. Около ранния следобед имаха зад гърба си само две дължини. На 23-тото въже Колдуъл изпусна вярната линия и изгуби около час за намирането й. А многобройните зрители започнаха да се питат: “Какво става с тези момчета?“.
От това място стената вече не е монолитна. Това, очевидно, не благоприятства ориентирането, особено като се има предвид, че Томи е посещавал тази част сравнително рядко...
Късно след обяд свръзката стигна до системата от винкели от маршрута “Mescalito”. По този фрагмент скоростта на катерене се увеличи. Колдуъл премина 50-метров винкел с трудност 5.11d. След това Кевин се справи с вървящото по пукнатина и винкел 26-то въже (5.11c), “разнообразено“ с два flake-а и отцепена плоча, която едва не падна. Малко преди мръкване двамата се озоваха на мястото за бивак Ship’s Bow, като по последното за този ден 27-мо въже напред беше Томи.
До Ship’s Bow (в горната част на снимката) остава едно въже
Снимка: Том Еванс
Photo: Tom Evans
Добави коментар