След своя голям (и очакван) успех на 15-ото въже с трудност 5.14d (9a), Кевин Джорджисън (Kevin Jorgeson) продължи нагоре, за да се справи и с обгърнатия  от мрачна слава скок/ пресягане, с който започва следващата дължина. 

След този скок трябва да бъде изкачен необикновено труден винкел. И именно стартът на този пасаж първоначално го спря. Но вчера всичко мина добре, без проблеми и Кевин записа в актива си последното въже 5.14 от маршрута.  
 
Всяко от тези най-трудни въжета по “Dawn Wall” има своя специфика и своя история. Така стоят нещата и с 16-ото въже. През последните години именно скокът/ пресягане на 16-ото въже привлече вниманието на катерачите и стана най-разпознаваемото място по целия маршрут, дори негова визитна картичка. При предишните опити единствено Кевин намери начин да направи скока, при това няколко пъти. И поради това мястото не представляваше чак такова предизовикателство за него.
 

Радостта на Кевин след преодоляването на 16-ото въже,
последното от “Dawn Wall” с оценка 5.14
Снимка: Брет Лауъл
Photo: Brett Lowell
 
Обаче Томи Колдуъл (Tommy Caldwell) се отказа от опитите за извършване на това необикновено триково движение и реши да заобиколи мястото. Така се появи т. нар. Loop Pitch, изкатерен от Колдуъл на две части. Втората, която е по-трудна, бе оценена от него с 5.13c.
 
По този начин възникна интересна ситуация от гледна точка на изкатерването по “Dawn Wall” в свръзка. До площадката за осигуряване, където завършва 15-ото въже, Томи и Кевин се сменяха във водачеството или пък последователно и единият, и другият катереха определени дължини като първи. И което е най-важното – всеки от тях преминаваше всяко въже, независимо дали като първи, или като втори, на класика (без използване на изкуствени опорни точки).
 

Свръзката, подкрепяна от приятели, благодарение на които можем да следим текущо
събитията по “Dawn Wall” (отляво надясно) – Кори Рич, Брет Лауъл,
юКевин Джорджисън (отзад) и Томи Колдуъл
Снимка: Кори Рич
Photo: Corey Rich
 
На 16-ото въже пътищата им се разделиха – Томи избра варианта Loop Pitch, Кевин се справи с пасажа според оригиналния замисъл – Dyno Pitch. Оттам нагоре свръзката ще катери един и същи маршрут. Но в крайна сметка двамата ще имат в актива си различаващи се изкатервания по “Dawn Wall”.
 

Скица на 16-ото въже, наречено Loop Pitch
Скица/ topo: yosemitebigwall.com
 
Както стана дума в предишната информация, Томи изпревари Кевин с трите следващи въжета, стигайки до т. нар. Wino Towers. Но като вземем под внимание факта, че трудността им не надхвърля 8b, Кевин не следвало да има проблеми и най-късно днес трябва да “догони” Колдуъл. Използвайки набраната скорост, Кевин премина поредното 17-то въже с трудност 5.13c, този път катерейки като втори.
 

Ел Капитан и линията “Dawn Wall”
Снимка/ photo: “New York Times”
 
Трудно е да се правят предположения колко бързо Томи и Кевин ще завършат маршрута – оставащите до края му въжета не са чак толкова трудни. Ако времето не изиграе някоя лоша шега, може би в сряда трябва да стигнат до върха или по-точно до ръба на стената. И голямата епопея, наречена “Dawn Wall”, ще завърши.
Стискаме палци!
 
Ефектна скица на “Dawn Wall” ножете да видите тук:
http://www.nytimes.com/interactive/2015/01/09/sports/el-capitan-2d-image.html