0601.2015
Преди две години, през януари 2013-та, австриецът Маркус Пухер (Markus Pucher) направи самотно изкачване по “Ragni Route”* (600 m, 90°, M4) на Серо Торе (Cerro Torre) за 3 часа и 15 мин от бивака на премката Кол де ла Есперанса (Седловина на надеждата, Col de la Eperanza). На 27 декември м. г. той отново тръгна сам по западната стена на Серо Торе. Но този път преодоля маршрута в условията на беснееща буря.

Маркус Пухер – соло по “Ragni Route”
Снимка: от архива на Маркус Пухер
Photo: Markus Pucher Archives
Влошаването на времето принуди всички останали алпинисти в района да останат в базовите си лагери. В същото време Маркус започна изкачването си в 06.00 часа сутринта от бивака Фило Росо (Filo Rosso). След стигането до Елмо (Elmo) и преминаването на headwall-а започна битката му с последното въже при започващата да вилнее буря. Маркус излезе на върха в 19.00 часа вечерта. Рапелите само с три цеви и 60-метрово въже (7 мм) не бяха от лесните...
Австриецът имаше падане, след което се задържа само на три метра от ръба на 1300-метровата южна стена. След 25 часа акция той като по чудо се върна в бивака Фило Росо. След почивка и хранене пое по 12-часовия обратен път до Ел Чалтен (El Chalten).
Ето какво сподели за изкачването си:
Сам в разбеснялата се буря
Снимка: от архива на Маркус Пухер
Photo: Markus Pucher Archives
Един от май-големите познавачи на Патагония – аржентинецът от италиански произход Роландо Гариботи (Rolando Garibotti), определи постижението на Пухер като “едно от най-потресаващите изкачвания в историята на катеренето в Патагония“.

“Маршрутът на паяците“ – “Ragni Rpute”
Снимка/ photo: Simone Moro/ PataClimb.Com
-------------------------------------
*Вижте:
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=4849

Маркус Пухер – соло по “Ragni Route”
Снимка: от архива на Маркус Пухер
Photo: Markus Pucher Archives
Влошаването на времето принуди всички останали алпинисти в района да останат в базовите си лагери. В същото време Маркус започна изкачването си в 06.00 часа сутринта от бивака Фило Росо (Filo Rosso). След стигането до Елмо (Elmo) и преминаването на headwall-а започна битката му с последното въже при започващата да вилнее буря. Маркус излезе на върха в 19.00 часа вечерта. Рапелите само с три цеви и 60-метрово въже (7 мм) не бяха от лесните...
Австриецът имаше падане, след което се задържа само на три метра от ръба на 1300-метровата южна стена. След 25 часа акция той като по чудо се върна в бивака Фило Росо. След почивка и хранене пое по 12-часовия обратен път до Ел Чалтен (El Chalten).
Ето какво сподели за изкачването си:
- Не планирах изкачване. Просто исках да видя колко дълго може да катери човек в такива условия. Успях да стигна до върха. Никой не смяташе, че това възможно с изключение на мене.
Сам в разбеснялата се буря
Снимка: от архива на Маркус Пухер
Photo: Markus Pucher Archives
Един от май-големите познавачи на Патагония – аржентинецът от италиански произход Роландо Гариботи (Rolando Garibotti), определи постижението на Пухер като “едно от най-потресаващите изкачвания в историята на катеренето в Патагония“.

“Маршрутът на паяците“ – “Ragni Rpute”
Снимка/ photo: Simone Moro/ PataClimb.Com
-------------------------------------
*Вижте:
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=4849
Добави коментар