През нощта на 1-ви срещу 2-ри януари направихме първото си достигане на билото на Тангра планина и среща с невероятната и красота.

В първият ден от новата 2015 г. някъде около 4 ч след обяд изведнъж Фрисланд се показа. Това събитие доведе до раздвижване в лагера, всеки иска да направи снимка. Аз даже, в желанието си да хвана цялата верига от върхове, хукнах към близкия хълм Синеморец. Когато слязох долу, след кратко обсъждане взимаме решение - действаме моментално и правим нощен опит.
 
Суматохата на приготвянето на багажа, мятане на шейните, и след това познатото пантене до лагер "София". Там надеждите са ни попарени, тъй като плътната пелена от облаци пак е скрила всичко. Към Фрисланд все пак се забелязва разкъсване. След кратко обсъждане, решаваме да сменим тактиката, и да направим излизане от лагер Академия нагоре към премката между Фризланд и Лясковец.
 
Чевръсто приготвяме багаж, който слагаме в шейната която имаме (обикновенна спасителна шейна, пригодена за теглене с въже от хора). Впрягаме се, и поемаме назад към платото на лагер "Академия".
 
Пристигаме там след около час. На Сашо му се обажда травма, и решава да остане там, като опъва една двуместна палатка, която сме приготвили за всеки случай. С Дойчин бързо се приготвяме, и се отправяме перпендикулярно на следата, към превала Каталуния.
 
Трамбоваме монотонно в снега, в който на места се затъва 20-30 см, на места е твърдо. Трудно можеш да прецениш нито колко време ходиш, нито колко денивелация минаваш. Преминаваме през 3-4 доста широки цепнатини, но не особенно опасни. Освен това мащаба те смачква. Когато ми се струваше, че премката е близо, казах на Дойчин, че сме на 1050 м.н.в. А когато стигнахме премката, се оказа че е на ок. 1300 м!
 
Бяхме излезли от слоя облаци, и наоколо беше необичайно чисто, тихо и красиво. Последните слънчеви лъчи хвърляха невероятни отблясъци по вр. Лясковец, напомнящ с ледовете и сераците си на огромен карфиол, и на Фрисланд отдясно, също доста насечен.
 
Тъй като времето позволяваше, на премката проведохме кратък спор накъде да продължим - Фрисланд привличаше с това че е по-висок, но се спряхме на Лясковец, тъй като това щеше да ни позволи да огледаме района по билото към Левски и Големия иглен връх.
 
От премката доста стръмно изкачване, заобикаляне между карфиолите, стръмен снежно/фирнов/леден склон, на който употребихме фирновия си клин за осигуровка, и ето че се озовахме на заобленото чело на вр. Лясковец, 1473 м (по GPS-а Garmin). На върха свалихме и една точка с двучестотния GPS. Направихме подробни снимки на района на Големия иглен връх, който беше кристално чист и се виждаше перфектно в другия край на билото. Всичкото това над една "тава" от облаци, на височина ок. 1000 м.
 
Слизането и прибирането в базата мина безпроблемно. Едно невероятно преживяване в тази 12-часова акция от база до база!

Още снимки в албума

Към страница с алпийския проект

Към Фейсбук страница на проекта

Към страницата на Българския антарктически институт

Към Фейсбук страницата на Българския антарктически институт


Вр. Левски и Големия иглен връх, погледнати от превала Каталуния.


На вр. Лясковец, 1473 м.


Вече е нощ, луната е изгряла, слизаме през "карфиолите".