Днес е 1.1.2015 г., часове след Нова година, празнувана на два пъти - според българското време, и 5 ч по-късно по ливингстонско време.
Първата беше прекрасна и уникална - на Крумов камък, малко връхче на 208 м.н.в. Сядам да напиша какво се случи междувременно.  
 

Времето в периода 23 - 29 декември е много лошо, слаба видимост и силен вятър. Всеки се занимава с каквото има и може. Аз уплътнявам времето със сваляне на GPS точки около базата, разни битови дейности, четене на киндъла и, естествено, редовно по няколко часа пред лаптопа.
 
Появява се испанеца от съседната база, дошъл с лодка от съседния залив - голям симпатяга, точно човекът, който ни захранва с прогнози за времето. За 30 и 31-ви се очертава стихване на вятъра. Независимо, че за височини 300-1200 м прогнозата е за плътен слой облаци, решаваме че това е добрата прогноза, и започваме да стягаме багажа.
 
След един преход с шейните, отново на места навигиран с GPS, се добираме до лагер "Академия". Слагаме ските и след около час сме на крайната точка за днес - така наречения от нас лагер "София" (под Лозен нунатак), на 430 м.н.в.
 
Тъй като имаме оставен инвентар по реброто, решаваме втория си опит да направим пак по гребена, водещ към вр. Левски. За ок. 2 часа изкопаваме солидна площадка, с изкопаните снежни блокове правим стена около мястото, и не след дълго опъваме палатката. Получава се напълно удобен и защитен лагер. Закрепваме палатката на ските, тъй като нагоре се обуваме в алпийските обувки.
 
Сутринта (30.12.2014 г.) прекосяваме за ок. час ледника (обвързани), след това покрай Комините до познатото ни ребро. Някои флагчета намираме, други не (издухани?). Падналият нов сняг не е никак малко и на места газим ок. 30 см. Достигаме заравнението от миналия път - и, дявол го взел, нагоре пак е пълна боза... Чакаме така 1 час, след това се промържеляват два серака нагоре и решаваме да се размърдаме. Правим почти насляпо ок 200 м денивелация, до 1142 м според показанието на калибрирания към GPS сензора алтиметър. Възкачваме се на един серак, който се оказва т.н. Онгъл, и следва много опасен терен, с пропасти от двете страни. Става изключително опасно да вървим без да виждаме. Около половин час стоене в тази "разкрачена" позиция. След това логичното решение ... надолу!
 
Решаваме да изоставим това ребро и да търсим път през ледника, спускащ се от премката Св. Иван Рилски. (Да не забравяме, че главната ни цел е Големия иглен връх). Спускаме се до "равното", изчакваме още 2 часа. Не се прояснява, и слизаме до последната игличка от Комините. Там вече трябва да се взима пак решение. След известно време, след инкасиране на поредната порция мръзнене, виждайки че днес няма да се разкрие пътя, поемаме обратно към палатката. Видимост ни е абсолютно необходима, за да слезем до, и преминем през ледника, до друго скално ребро отсреща. А най-добре до по-следващото ребро, което изглежда най-проходимо и води право на Големия иглен връх. Но за сега толкова.
 
Приятна вечер в палатката, много слаб вятър, но слоят видимост е на ок. 100 м над нас, т.е. от 550-600 м нагоре плътна пелена.
 
Тук почти няма нощ, но в лекия сумрак, който ни обгръща, сякаш като в някаква приказка, точно за 2-3 минути, през странен прозорец в мъглата, изведнъж се разкрива самия Голям иглен връх. Невероятно! За първи път го виждаме в действителност! Виждаме го през отдушника на палатката, и на бегом изхвърчаме навън да щракнем по 2 пъти с фотоапаратите. След това както се появи, така и изчезна...
 
На сутринта промяна с времето няма. 31 декември е, и решаваме да се приберем в базата.
 
Ще умуваме, ще гледаме прогнози, ще чакаме.
 
Честита нова година на всички приятели!!!
 
Поздрави,
Николай


Подготовка на площадка за палатката на лагер "София"



Лагер "София"



По реброто


Още нови снимки в албума

Към страница с алпийския проект

Към Фейсбук страница на проекта

Към страницата на Българския антарктически институт

Към Фейсбук страницата на Българския антарктически институт