24 декември 2014 г. Днес е Бъдни вечер и наоколо в дневната на базата цари кулинарен ентусиазъм - кълцат се орехи, завиват се сърмички в лозови листа, точи се баница и още тайнствени неща. Решавам да опиша какво се случи след първото ни излизане. 

На 21-ви, деня за почивка след първото излизане, получаваме прогноза от испанците, че на другия ден ще има 3-4 часа разкъсване, след което следват няколко лоши дни. Решаваме да използваме малкия прозорец, и на 22-ри след закуска заедно с целия останал багаж за бивакуване и изкачване се мятаме на двете шейни. Всичко се организира внимателно, тестват се двата сателитни телефона и 3 радиостанции, уговарят се канали, начини за връзка и т.н. (Връзките са сложни, защото след Крумов камък връзка с радиостанции няма, но от високите части на планината вероятно ще има, а има и резервен вариант с рипийтъра на испанците, който транслира сигнала на друг канал, и още куп подобни подробности). Всяко действие от страна на базата е белязано с професионализъм. Предвидено е при опасност от цепнатини двете шейни да се вържат със стоманено въже. На първата шейна е Данчо (Йордан Йорданов, ръководител на базата), зад него сяда Сашо да го навигира, аз лягам със ски и крепя багажа във прикачена влечка. Другата шейна кара Станко (Станимир Модев - техническа поддръжка), зад него е Дойчин, а на въже със ски зад тях Роман (Роман Едуард - записва с GPS следата и трябва да навигира шейните при връщането им).
 
Кратко спиране на т.н. Чичеви порти, или по карта Orpheus Gate. Напред белотата пак е гарнирана с мъгла, т.е. облачността е ниска и навлизаме в нея. Флагчетата трудно се намират, но шейните напредват бързо. Кратко спиране за да изясним на Данчо, че не бива да подсича склоновете на Зограф/Лясковец, а трябва да се движим надолу до достигане на началото на ледника Huron, след което по заравнението между ледника и това което в други случаи се нарича странична морена, а в случая е началото на склоновете към билото на Тангра планина. Там трябва да се държи вдясно, тъй като има една зейнала голяма цепка, но маскиана с тънка тапа от сняг.
 
Достигаме до крайната точка маркирана с флагове, където сме оставили бурето и багаж, и избрана от нас за място на лагера. Шейните стигат до ръба на голяма цепнатина, покрита със сняг, която бяхме счели, че не е разумно да се преминава от шейните.
 
Сваляме комбинираните и обуваме алпийските обувки, връзваме се и слагаме котките. Данчо, Станко и Роман ни изчакват да се отдалечим надолу към т.н. Шипка валей, след което те палят шейните и се връщат.
 
От дъното на Шипка валей (това е ледник), 380 м.н.в., оглеждаме склона на Комините и Онгъла, свършващ на гребен, водещ към вр. Левски. Избираме път и поемаме нагоре. Склонът става стръмен, заобикаляме един серак, насочваме се към гребена - той е опасан от нещо като козирки, от нашата страна няколко метра отвесен сняг/лед. Кратък диагонал надясно към скална игличка от гребена, няколко стръмни метри изискващи сечиво, и се озоваваме на гребена. Заобикаляме отляво няколко скални бастиона и достигаме до заравнение на ръба, където видимостта става нулева. Височината е 970 м. От време на време нагоре прозират в мъглата отворите на цепки и сераци. Не можем така да изберем път между тях. Решаваме да чакаме докато проима видимост. Излиза вятър и започваме да мръзнем. Така мина 1 час. Явно "прозореца" се затваря, или на тази височина въобще не се беше отварял. За да не измръзнем окончателно, предложих да тръгнем нагоре "сан воар", докато чувстваме риска поносим. На височина 1011 м след заобикаляне на един серак, теренът стана още по-несигурен, и това беше мястото, където решихме, че няма нужда да рискуваме повече, и че трябва да се върнем. Помислих си, дали като слезем в лагера времето няма да се изясни? (Слава богу това не стана). При първата скална игла оставихме малко инвентар и отбелязахме с GPS точката, за да я намерим следващия път.
 
В 16 ч бяхме в лагера (по-точно депото с екипировка и съоръжения за лагера). След още 3 часа и половина се прибрахме в базата. Типично монотонно антарктическо пантене, с добавката, че трябва да се търси пътят с навигацията. Коланите на ските свалихме чак на Крумов камък. Тук имаше видимост за спускането, но пък снегът беше мокър.
 
23 декември и днешния 24-ти вали слаб сняг и нагоре е облаци и мъгла. Ще трябва да изчакаме по-добри времена.
 
Поздрави,
Николай

Към албума със снимки

Към страница с алпийския проект

Към Фейсбук страница на проекта

Към страницата на Българския антарктически институт

Към Фейсбук страницата на Българския антарктически институт


Поглед от Orpheus Gate към Крумов камък (вдясно, 208 м) и Castillo Nunatak (вляо, 437 м). Базата е на 13 м.н.в. под Крумов камък.