2912.2014
Летният сезон в Патагония тръгна добре и още първите му дни донесоха редица заслужаващи внимание изкачвания. Те са главно на италианци, които по традиция се чувстват като у дома си в този недостъпен и негостоприемен район.
Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra), Томас Франкини (Thomas Franchini) и Никола Бинели (Nicola Binelli) след неуспешния си опит за прокарване на нов маршрут по западната стена на Торе Егер (Torre Egger) реализираха премиера по реброто на западната стена на Домо Бланко (“Бялото кубе”, Domo Blanco), която нарекоха “Pilastro dei Rampegaroi” (M6+/ 6b+, 400 м). След това записаха първо за сезона преминаване на “Ragni Route” (600 м, 90˚, M4) на Серо Торе (Cerro Torre).
Франческо Салватера атакува върховата гъба на Серо Торе по време на изкачването
по “Ragni Route” на Серо Торе
Снимка: от архива на Коминети/ Луко/ Салватера
Photo: Cominetti/ Lucco/ Salvaterra Archives
“Ragni Route” (прокаран през януари 1974 г.) след отстраняването на болтовете по Маршрута на Маестри бе открит отново и стана трудна класика на Серо Торе. В последните години се забелязва увеличаващ се интерес към него и растящ брой изкачвания. Трудно е не само изкачването по него (средно два дни), а и подходът до началото му и връщането обратно до Ел Чалтен (El Chalten), което отнема шест дни.
На 14 декември т. г. по “Ragni Route” до връхната точка на Серо Торе стигнаха две независими свръзки – Марчело Коминети (Marcello Cominetti), Масимо Луко (Massimo Lucco), Франческо Салватера (Francesco Salvaterra) и Марко Майори (Marco Majori), а така също Марко Фарина (Marco Farina) и Франсоа Казанели (François Cazzanelli). Втората се поздрави с успех и на Иглата де ла Ес (Aguja de la S). Изкачване бе записано и на Иглата Поансено (Aguja Poincenot), а негови автори бяха Енрико Бонино (Enrico Bonino) и Оливие Колаи (Olivier Colaye).
Почти по същото време италианско-френският екип Корадо “Кора”: Пеше (Corrado “Korra” Pesce), Пиер Лабр (Pierre Labbre) и Дамиен Томази (Damien Tomasi) най-напред бързо се справи с Иглата Поансено по маршрута “Whillans- Cochrane”, а след това тръгна по Реброто Горета [Goretta (North) Pillar] на Фицрой. Тримата преодоляха за един ден линията “Mate, Porro y Todo lo Demás” (900 м, 6c) и след студен бивак продължиха още 300 м по Маршрута на Казарото (“Via Casarotto”), по който стигнаха до върха на Фицрой.
Катерене по “Via Casarotto” на Фицрой
Снимка: Дамиен Томази
Photo: Damien Tomasi
Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra), Томас Франкини (Thomas Franchini) и Никола Бинели (Nicola Binelli) след неуспешния си опит за прокарване на нов маршрут по западната стена на Торе Егер (Torre Egger) реализираха премиера по реброто на западната стена на Домо Бланко (“Бялото кубе”, Domo Blanco), която нарекоха “Pilastro dei Rampegaroi” (M6+/ 6b+, 400 м). След това записаха първо за сезона преминаване на “Ragni Route” (600 м, 90˚, M4) на Серо Торе (Cerro Torre).
Франческо Салватера атакува върховата гъба на Серо Торе по време на изкачването
по “Ragni Route” на Серо Торе
Снимка: от архива на Коминети/ Луко/ Салватера
Photo: Cominetti/ Lucco/ Salvaterra Archives
“Ragni Route” (прокаран през януари 1974 г.) след отстраняването на болтовете по Маршрута на Маестри бе открит отново и стана трудна класика на Серо Торе. В последните години се забелязва увеличаващ се интерес към него и растящ брой изкачвания. Трудно е не само изкачването по него (средно два дни), а и подходът до началото му и връщането обратно до Ел Чалтен (El Chalten), което отнема шест дни.
На 14 декември т. г. по “Ragni Route” до връхната точка на Серо Торе стигнаха две независими свръзки – Марчело Коминети (Marcello Cominetti), Масимо Луко (Massimo Lucco), Франческо Салватера (Francesco Salvaterra) и Марко Майори (Marco Majori), а така също Марко Фарина (Marco Farina) и Франсоа Казанели (François Cazzanelli). Втората се поздрави с успех и на Иглата де ла Ес (Aguja de la S). Изкачване бе записано и на Иглата Поансено (Aguja Poincenot), а негови автори бяха Енрико Бонино (Enrico Bonino) и Оливие Колаи (Olivier Colaye).
Почти по същото време италианско-френският екип Корадо “Кора”: Пеше (Corrado “Korra” Pesce), Пиер Лабр (Pierre Labbre) и Дамиен Томази (Damien Tomasi) най-напред бързо се справи с Иглата Поансено по маршрута “Whillans- Cochrane”, а след това тръгна по Реброто Горета [Goretta (North) Pillar] на Фицрой. Тримата преодоляха за един ден линията “Mate, Porro y Todo lo Demás” (900 м, 6c) и след студен бивак продължиха още 300 м по Маршрута на Казарото (“Via Casarotto”), по който стигнаха до върха на Фицрой.
Катерене по “Via Casarotto” на Фицрой
Снимка: Дамиен Томази
Photo: Damien Tomasi
Добави коментар