След доста интересно, но не и драматично пътуване по въздух, суша и вода, групата пристигна на о. Ливингстон  в българската антарктическа база "Свети Климент Охридски", където се присъедини към останалите членове на 23-тата антарктическа експедиция. Направено е първото навлизане в острова към подстъпите на Тангра планина.

Посрещането в базата беше изключително топло, атмосферата тук е невероятна!
 
На 20 декември 2014 г. Николай Петков, Дойчин Боянов и Сашо Шопов, или "групата на алпинистите", както вече ни наричат в базата (макар че Сашо се представи като "ориентировач"), направиха първото излизане, като беше избрано място и маркиран пътя до предполагаемото място за лагер в основата на Големия иглен връх. Всъщност то е в основата на вр. Левски, в близост до т.н. Комините в основата на реброто към Левски.
 
Преходът беше направен със ски и колани, ок. 14 км, общо ок. 28 км отиване и връщане, за 10 часа (първите 5 км от базата с моторни шейни, за което благодарности на екипа за подкрепата!).
Времето беше мъгливо, но със слаб вятър, което ни провокира да побързаме с първото излизане. В мъглата нямаше да стигнем до никъде, ако всеки от нас нямаше навигация (Garmin). Сашо беше вкарал следата им с Дойчин от 2012 г., без която нямаше как да достигнем мястото, наречено "лагер Академия". Там времето се поизчисти, за кратко видяхме вр. Фризланд, и залива от другата страна на острова със спускащия се към него ледник, Този ледник започва от мястото до което застанахме (580 м.н.в.) - в края на следата в уредите. Решихме да продължим покрай ледника (слизане), плътно до основата на склоновете на Тангра. Много внимателно, заради цепнатините (този сезон има много сняг и те не се виждат добре, но пък със ските се минава почти навсякъде). Първото ми впечатление от планината е за твърде стръмни ребра и стени, изразен алпийски вид, сераци и т.н.
 
Времето от тази страна на острова беше с по-голяма видимост, но ни духна вятър, който ни подсказа какво ни чака по-високо към билото, когато предприемем качване на някой от върховете. Температурата беше няколко градуса под нулата, но измръзването на оголени части от тялото става бързо. Резултатът от първото излизане беше болезнено изгаряне по лицата, въпреки защитния крем, което явно беше подсилено от вятъра. Не смятахме да прекараме в планината 10 часа и не бяхме взели храна, и оценихме какво съкровище имаме - бяхме взели по няколко блокчета (Roobar), имаме достатъчно от тях за цялата експедиция.
 
Крайната точка която достигнахме този ден беше т.н. Лозен нунатак*. С лека изненада между камъните открихме оставен българския флаг (най-вероятно от Любомир Иванов през 2005 г.). В близост набелязахме място за лагер, в основата на скални разкрития по реброто отсреща, наречени Комините. Това ребро води към Онгъла (качен 2005 г. от Л. Иванов), и по нататък към вр. Левски. Големият иглен връх е по-нататък по билото, не се видя до сега.
 
Поздрави,
Николай

(ако четете това, значи сме успяли да изпратим е-мейл по сателитната връзка на базата)
 
-----
* Нунатак (Nunatak) - в Атарктика така се наричат връхчета (или по-големи върхове), които се характеризират със скали, които отвсякъде са заобиколени от сняг или лед.


По пътя към лагер Академия - разчитане на картата в GPS-а на Сашо.