Йорг Ферхойвен (Jorg Verhoeven) изкатери без изкуствени опорни точки легендарната линия “The Nose” (5.13+) на Ел Капитан (El Capitan) в Йосемити. Това е огромно събитие в света на катеренето и много сериозен успех за холандеца. Турът-мечта и цел на най-добрите имаше класическо изкачване преди девет години!


Йорг Ферхойвен
 

“The Nose” на Ел Кап
 
Този маршрут от 31 въжета е прокаран преди около 56 години – на 18 ноември 1958 г. Негови автори са Уорън Хардинг (Warren Harding), Уейн Меъри (Wayne Mary) и Джордж Уитмор (George Whitmore). Свръзката му посвещава общо 45 дни в рамките на над 18 месеца. Финалната атака продължава 11 дни. Първоначалната оценка на тура е 5.9, C2.
 

Лин Хил днес
 
Първото изкачване без употреба на изкуствени опорни точки бе направено от Лин Хил (Lynn Hill) през 1993 г. Нейната оценка за трудностите бе 5.13+. Лин се върна на следващата година, за да изкатери “Носа” за един ден, естествено водейки по всички въжета. Това бе и първото еднодневно изкачване на класика по тур на Ел Кап!
https://www.youtube.com/watch?v=yS63AdRSnl8
 
Списанието “Climbing” призна изкатерването на Лин за едно от 20-те “Най-важни изкачвания през ХХ век”. Решението е повече от правилно, защото ще трябва доста да почакаме за пълно повторение на постижението на 53-годишната днес американка (родена е на 3 януари 1961 г.)…
 

Скот Бърк в Йосемити
 
Най-сериозен опит за ново класическо изкатерване на тура бе предприет през 1998 г. от Скот Бърк (Scott Burke). В продължение на 12 дни той преодоля без изкуствени опорни точки всяко от въжетата по “The Nose” с изключение на “Great Roof”. Скот бе преминавал тази дължина на класика по-рано. Но този път късметът не бе на негова страна – беше мокро и просто не му достигнаха сили (по време на този опит той премина “Great Roof “ в стил “top rope”, т. е. с горна осигуровка).
 

Икер и Енеко Поу
 

Алекс и Томас Хубер, след първото изкачване на класика по “Zodiac” през 2003 г.
 
Опити за класическо изкачване по тура са правили такива знаменитости като братята Алекс и Томас Хубер (Alex, Thomas Huber) и Икер и Енеко Поу (Iker, Eneko Pou). Без успех.
 

Томи Колдуъл (вляво) и Бет Роудън
 
Дванадесет години след Лин Хил, през октомври 2005 г., второ “чисто” изкатерване направи смесената свръзка Томи Колдуъл (Tommy Caldwell)-Бет Роудън (Beth Rodden). След по-малко от месец същите двама преодоляха на класика “The Nose” “Freerider” за един ден!
 
От този момент “The Nose” отблъсна всички следващи опити. Да не говорим за това, че успехът на Лин Хил – класическото изкатерване на всички въжета от един катерач, остава неподобрено вече над 20 години! Главен проблем са две въжета – споменатото “Great Roof” и “Changing Corners”. Последното бе оценено от Колдуъл с 5.14a.
 

Йорг Ферхойвен по “Great Roof”
Снимка/ photo: FB
 
На своя профил във Facebook Йорг писа:
  • Йе-е-е-е! Изкатерих на класика “The Nose”!!! Необходими ми бяха 3 дни, за да направя четвърто* изкачване по тази икона. Преминах “Great Roof” от първи опит на втория ден, а “Changing Corners” – след две падания на следващата сутрин. Изпитвам огромно удовлетворение от направеното. Изпитвам невероятно уважение към Лин Хил за постижението й отпреди 20 години! Най-сетне има баланс в мъжко-дамската статистика. Имам чувството, че завършване на един дълъг период в кариерата ми.
 
Изкатерването на Йорг за пореден показа колко прави са били редакторите на “Climbing” в оценката си за постижението на Лин Хил – като едно от най-важните катерачни постижения на ХХ век. В крайна сметка въпреки развитието на спортното катерене, за цели 20 години малцина са успели да настигнат невероятната американка. Пред Йорг е поредното изпитание – еднодневно изкатерване по “Носа” на класика.
 
------------------------------------------
*Номерът на изкачването на Йорг зависи от начина на броене. Ако се смятат всички изкатервания на класика, то е 5-то (два пъти Лин Хил, по два пъти Бет Роудън и Томи Колдуъл, един път Йорг). Ако се броят свръзки/ индивидуални катерачи, то е трето (Лин Хил, Роудън-Колдуъл и Йорг). Нещата се усложняват в известна степен от изкачването на Скот Бърк, което също бива признавано за “класическо”.
По този повод вижте:
http://themountainworld.blogspot.com/2005/10/caldwell-on-burke.html