0210.2004
Американецът Стийв Хаус (Steve House) и словенецът Марко Презель (Marko Prezelj) направиха третото за 30 години изкачване по легендарната северна стена на третия по височина връх в канадската част на Скалисти планини (Canadian Rocky Mountains) – North Twin.
Стената на North Twin с височина 1500 м (а за да бъдем още по-точни – северната стена на Twins Tower) е една от най-красивите в Canadian Rockies. Знаменателно е, че досега е изкачвана само от знаменити фигури в историята на американския и канадския алпинизъм. Първото преминаване (6-11 август 1974 г.), направено от американци, се смята за едно от преломните събития в развитието на big wall climbing-а в Северна Америка. Негови автори са Крис Джоунз (Chris Jones, автор на много гидовници и на история на катеренето в САЩ и Канада) и Джордж Лоу (George Lowe, имащ в актива си над 20 изключителни премиерни маршрута оттатък Атлантика, между които по северната стена на Mount Alberta – 1972, на Mount Hunter, а така също по Източната, Кангчунгската стена на Еверест – 1983 г., неповторен до днес).
Следващото изкачване по стената на North Twin е едва през 1985 г. След петдневни усилия нов маршрут прокарва друга суперсвръзка – Дейв Чийзмънд (1952-1987, Dave Cheesmond, един от най-заслужилите за развитието на катеренето в Canadian Rockies, автор на пет преломни тура в периода 1981-1985 – освен на Mount Twins, на Mount Robson, Mount Assiniboine, Mount Goodsir, Mount Andromeda, “откривател” на стената Yamuska) и Бари Бланчърд (Barry Blanchard, зимно по Grand Central Couloir на Mount Kitchener, по северната стена на Howse Peak и по източната на Mount Chephen). Преди 19 г. турът на Чийзмънд-Бланчърд беше обявен за най-труден в Северна Америка.
След този “преговор по история” нека се върнем към 2004 г. Стийв и Марко избраха маршрут вляво от Lowe-Jones. След първия ден и след преодоляването на многобройни трудни микстови пасажи двамата стигнаха до средата на стената, където турът им се съединява с пътя от 1974 г. Всичко вървеше по план, докато на втория бивак Стийв не изпусна “черупката” на дясната си обувка. Въпреки това изкачването продължи. Стийв се движеше като втори, имайки на десния си крак само вътрешна обувка. Първоначално тя беше обвита с лепяща лента, а по-късно той се реши да сложи върху нея котка... Последният им бивак беше под самия връх. Според първоначалните им намерения те трябваше да се спуснат от върха със ски, но заради “окуцелия” Стийв изминаха пеша разстоянието от 14 мили до шосето. С това завършваме лаконичното описание на това необикновено приключение, чийто резултат е третото изкачване по North Twin и прокарване на вариант към маршрута от 1974 г. Ще се върнем към него при пръв удобен случай.
Стената на North Twin с височина 1500 м (а за да бъдем още по-точни – северната стена на Twins Tower) е една от най-красивите в Canadian Rockies. Знаменателно е, че досега е изкачвана само от знаменити фигури в историята на американския и канадския алпинизъм. Първото преминаване (6-11 август 1974 г.), направено от американци, се смята за едно от преломните събития в развитието на big wall climbing-а в Северна Америка. Негови автори са Крис Джоунз (Chris Jones, автор на много гидовници и на история на катеренето в САЩ и Канада) и Джордж Лоу (George Lowe, имащ в актива си над 20 изключителни премиерни маршрута оттатък Атлантика, между които по северната стена на Mount Alberta – 1972, на Mount Hunter, а така също по Източната, Кангчунгската стена на Еверест – 1983 г., неповторен до днес).
Следващото изкачване по стената на North Twin е едва през 1985 г. След петдневни усилия нов маршрут прокарва друга суперсвръзка – Дейв Чийзмънд (1952-1987, Dave Cheesmond, един от най-заслужилите за развитието на катеренето в Canadian Rockies, автор на пет преломни тура в периода 1981-1985 – освен на Mount Twins, на Mount Robson, Mount Assiniboine, Mount Goodsir, Mount Andromeda, “откривател” на стената Yamuska) и Бари Бланчърд (Barry Blanchard, зимно по Grand Central Couloir на Mount Kitchener, по северната стена на Howse Peak и по източната на Mount Chephen). Преди 19 г. турът на Чийзмънд-Бланчърд беше обявен за най-труден в Северна Америка.
След този “преговор по история” нека се върнем към 2004 г. Стийв и Марко избраха маршрут вляво от Lowe-Jones. След първия ден и след преодоляването на многобройни трудни микстови пасажи двамата стигнаха до средата на стената, където турът им се съединява с пътя от 1974 г. Всичко вървеше по план, докато на втория бивак Стийв не изпусна “черупката” на дясната си обувка. Въпреки това изкачването продължи. Стийв се движеше като втори, имайки на десния си крак само вътрешна обувка. Първоначално тя беше обвита с лепяща лента, а по-късно той се реши да сложи върху нея котка... Последният им бивак беше под самия връх. Според първоначалните им намерения те трябваше да се спуснат от върха със ски, но заради “окуцелия” Стийв изминаха пеша разстоянието от 14 мили до шосето. С това завършваме лаконичното описание на това необикновено приключение, чийто резултат е третото изкачване по North Twin и прокарване на вариант към маршрута от 1974 г. Ще се върнем към него при пръв удобен случай.
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)
1 коментар(а)
Няколко допълнения:
Изкачването на Стийв и Марко е първото при зимни условия. Въпреки, че тяхното изкачване се състоя през Април условията на стената бяхя повече от зимни. При тяхното изкачване те също приложиха за пръв път катерене на зимна алпийска стена със сечива без темляци. Според тях това много ги улесни на невероятно трудните траверсиращи миксови въжета. На връщане те е трябвяло да прекосят пеша целият Columbia Ice Field, като е трябвало да се ровят в пресен сняг до кръста в продължение на 14те мили ражделящи ги от микробуса на Стийв. Марко е бил специално поканен от Grivel USA за това постижение. През изминалото лято двамата също успяха да направято множество нови изкачваниа в района на К2 и Нанга Парбат. Те направиха и опит за алписко изкачване на Рупалската стена но поради заболяване на Марко, плановете им се развалиха. По-късно, Стийв направи и соло опит на стената но се отказа поради влошаващо се време.
Добави коментар