Последните години показват, че планините на Северна Америка и особено на Аляска са привлекателна цел за изключително силни свръзки от цял свят. Затова си струва да погледнем по-отблизо какво става по тамошните big walls.

През април т. г. канадците Шон Хюсмън (Shawn Hiusman) и Шон Айзък (Sean Isaac) направиха своето първо катерачно посещение в Аляска. То беше късо – само две седмици (и то смятайки door-to-door), но изключително успешно. Завърши с прокарването на два нови, много трудни ледено-микстови маршрута. Условията, които алпинистите срещнаха по огряваните от слънцето стени, бяха много добри поради ниските температури. Първият тур по източната стена на Royal Tower в Little Switzerland бе преминат на 21 април след 17-часово изкачване. Наречен бе “Canadian bacon”. Дълъг е 1000 м, а оценката му е ED1 M5 WI4. След два дни свръзката се прехвърли в района на ледника Tokositna. Там изкачи близо 1200-метровата стена на Mount Thunder (представляваща всъщност едно от ребрата на Mount Hunter). За 14 часа беше преминат последния ясно изразен девствен gully (кулоар) в лявата част на стената. Турът носи името “Maxim” и е ED1 M4 WI5.

Източната стена на Moose’s Tooth с пълно право може да бъде наречена “Стената на Джим Бридуъл” (Jim Bridwell). Легендарният “The Bird” е прокарал по нея два знаменити маршрута – “Dance of Woo-Li Masters” (заедно с не по-малко легендарния Мъгс Стъмп, Mugs Stump) и номинирания за наградата “Златен пикел” “The Beast” (с Спенсър Пфингстън, Spencer Pfingsten). Изглежда Бридуъл има достойни последователи. От 31 март до 4 април американският дует Бен Гилмор (Ben Gilmore)-Кевин Махони (Kevin Mahoney) записа своя втори маршрут на Moose’s Tooth (при първия, “Southeast Face”, през септември 2000 г., партньор им беше и Стийв Хаус, Steve House). Той се казва “Arctic Rage”, а оценката му е VI 5.9 WI4+ A4. Започва заедно с “Dance of Woo-Li Masters”, но продължава право нагоре от мястото, където турът на Бридуъл тръгва наляво. Според очакванията в по голямата си част турът има леден характер. Друг е въпросът, че качеството на леда не е най-добро. Много точно го характеризира Махони: “Основно беше лед или по-скоро нещо, което много приличаше на лед.”

При първото си тръгване по стената Гилмор и Махони не успяха да преодолеят една дълга 10 м пукнатина off-width с нулеви възможности за осигуряване. След едноседмично прекъсване, предизвикано от лошо време, американците успяха да възвърнат душевното си равновесие и при следващия опит безпроблемно се справиха с препятствието. Останалите въжета от тура бяха преминати без използване на изкуствени опорни точки. По всяка вероятност невероятните run-outs и мизерните условия за осигуровка са накарали двамата американци да напишат, че това “са най-добрите въжета, които са преминавали през живота си.”

Британците Сам Чинъри (Sam Chinnery) и Анди Шарп (Andy Sharpe) прибавиха нов тур към източната стена на Mount Dickey. Той преодолява ясно изразен кулоар между “Southeast Pillar” (VI 5.9 A3) и “Gross-Komarkova” (VI 5.8 A3).

През април свръзката в състав Майк “Туид” Търнър (Mike “Twid” Turner), Дей Лампърд (Dai Lampard) и Стоюърт Макалийзи (Stuart McAleese) прокара нов маршрут на име “Perfect Storm” по източната стена на Mount Nevermore в планините Kichatna. Той преминава по ясно изразено ребро в десния край на стената. Прокаран бе за 10 дни и има трудност 5.11 А2.