0710.2014
Британците Ник Бълък (Nick Bullock) и Уил Сим (Will Sim) направиха рядко изкачване по северната стена на Маунт Албърта (Mount Alberta, 3619 м) в канадската част на Скалистите планини (Canadian Rockies). Стената е премината премиерно от Джордж Лоу (George Lowe) и Джок Глидън (Jock Glidden) – “Lowe/ Glidden” (VI, 5.9, A3).
Първото изкатерване почти без изкуствени опорни точки (А0) е дело на Джей Милс (Jay Mills) и Дейна Ръди (Dana Ruddy) през 2009 г., които предложиха оценка VI, 5.10, A0. През 2008 г. Винс Андерсън (Vince Anderson) и Стийви Хаус (Steve House) прокараха по северната стена линията “Anderson-House” (VI, M8R/ X, WI5+, A2), която през 2012 г без успех (четири сериозни “полета” и изваден клин) се опитваха да преминат без изкуствени опорни точки Джейсън Крък (Jason Kruk) и Джошуа Лавинь (Joshua Lavigne).
Северната стена на Маунт Албърта на преден план
Снимка: Джон Скърлок
Photo: John Scurlock
През тази година с намерение да повторят маршрута “Anderson-House” под стената се появиха Бълък и Сим. За Бълък това бе седмо посещение в Канадските Скалисти планини след 2000 г. Северната стена на Маунт Албърта е наистина диво място. Достатъчно е да споменем, че от 1990 г. досега има само пет изкачвания, а по нея са прокарани само четири тура, от които два са неповторени.
Ключовите трудности
Снимка: Ник Бълък
Photo: Nick Bullock
Първия ден Ник и Уил успяха да стигнат до известната пещера, открита от Крък и Лавинь, преминавайки последните няколко въжета по тъмно. Рано следващата сутрин трябваше да премерят сили с ключовите дължини по head wall-а, между които е и тази с оценка M8R/ X (по-късно Сим изказа мнението, че в Шотландия е “правил” значително по-лесни “осмици”). След преодоляването на head wall-а до върха им останаха 150 м по лесен терен, но времето неочаквано започна да се разваля.
Последните метри от head wall-а
Снимка: Ник Бълък
Photo: Nick Bullock
След стигането до гребена британците веднага започнаха слизане, търсейки мястото, където от източната стена излиза т. нар. Японски маршрут (Japan Route), по който искаха да се спуснат. Последният, макар и най-лесен, е изключително опасен заради несвързаните със стената каменни блокове. Влошаващото се време и падащият мрак принудиха Бълък и Сим да бивакуват още веднъж, този път доста некомфортно и неудобно. На третия ден, след сериозни проблеми с ориентирането, двамата стигнаха до хижата “Албърта” (Alberta Hut), два и половина дни след напускането й.
Първото изкатерване почти без изкуствени опорни точки (А0) е дело на Джей Милс (Jay Mills) и Дейна Ръди (Dana Ruddy) през 2009 г., които предложиха оценка VI, 5.10, A0. През 2008 г. Винс Андерсън (Vince Anderson) и Стийви Хаус (Steve House) прокараха по северната стена линията “Anderson-House” (VI, M8R/ X, WI5+, A2), която през 2012 г без успех (четири сериозни “полета” и изваден клин) се опитваха да преминат без изкуствени опорни точки Джейсън Крък (Jason Kruk) и Джошуа Лавинь (Joshua Lavigne).
Северната стена на Маунт Албърта на преден план
Снимка: Джон Скърлок
Photo: John Scurlock
През тази година с намерение да повторят маршрута “Anderson-House” под стената се появиха Бълък и Сим. За Бълък това бе седмо посещение в Канадските Скалисти планини след 2000 г. Северната стена на Маунт Албърта е наистина диво място. Достатъчно е да споменем, че от 1990 г. досега има само пет изкачвания, а по нея са прокарани само четири тура, от които два са неповторени.
Ключовите трудности
Снимка: Ник Бълък
Photo: Nick Bullock
Първия ден Ник и Уил успяха да стигнат до известната пещера, открита от Крък и Лавинь, преминавайки последните няколко въжета по тъмно. Рано следващата сутрин трябваше да премерят сили с ключовите дължини по head wall-а, между които е и тази с оценка M8R/ X (по-късно Сим изказа мнението, че в Шотландия е “правил” значително по-лесни “осмици”). След преодоляването на head wall-а до върха им останаха 150 м по лесен терен, но времето неочаквано започна да се разваля.
Последните метри от head wall-а
Снимка: Ник Бълък
Photo: Nick Bullock
След стигането до гребена британците веднага започнаха слизане, търсейки мястото, където от източната стена излиза т. нар. Японски маршрут (Japan Route), по който искаха да се спуснат. Последният, макар и най-лесен, е изключително опасен заради несвързаните със стената каменни блокове. Влошаващото се време и падащият мрак принудиха Бълък и Сим да бивакуват още веднъж, този път доста некомфортно и неудобно. На третия ден, след сериозни проблеми с ориентирането, двамата стигнаха до хижата “Албърта” (Alberta Hut), два и половина дни след напускането й.
Добави коментар