На 4 октомври 2014 г. ни напусна доц. д-р Миньо Златанов или просто Чичо Миньо (както бе известен сред многобройните си възпитаници и приятели) – един от заслужилите деятели на българския алпинизъм. Роден е на 1 юли 1935 г. в София. Завършва Висшия институт за физкултура “Георги Димитров” (днес – Национална спортна академия “Васил Левски”). Дълги години работи като преподавател (асистент и доцент) в катедрата “Туризъм, алпинизъм и ориентиране”.
 

Във ВИФ и НСА изпълнява редица административни длъжности – ръководител на катедра, зам.-декан, декан, зам.-ректор по учебната част (на последния пост от 1990 до 1995 г.).
 
Автор и съавтор е на редица трудове в областта на алпинизма, на няколко учебника по туризъм, алпинизъм и ориентиране, както и на редица ръководства по алпинизъм. Ето само някои от тях:
  • “Туризъм, алпинизъм, ориентиране” (учебник за студентите от НСА), Миньо Златанов, София, 1993 г., 140 стр.,
  • “Туризъм, алпинизъм, ориентиране”, Миньо Златанов, Георги Атанасов, Иван Янакиев, Георги Жълтов, Трифон Джамбазов, Кънчо Долапчиев, Асен Николов, София, 1981 г., издателство “Медицина и физкултура”, 200 стр.,
  •  “Алпинизъм”, Миньо Златанов, Георги Атанасов, Георги Щерев, Иван Янакиев, София, 1977 г., издателство “Медицина и физкултура”, 204 стр.,    
  • “Туризъм и туристическо ориентиране”, Миньо Златанов, Борис Маринов, Иван Янакиев, София, 1970 г., издателство “Медицина и физкултура”, 199 стр.
 
Дълги години е член на Бюрото на Българската федерация и на управителния съвет на Българския алпийски клуб. Председател е на треньорския съвет на БФА в най-решителните периоди в развитието на българския алпинизъм – при подготовката на първите български хималайски експедиции – на Лхотце (8516 м) през 1981 г. и на Еверест (8848 м) през 1984 г.
 
Освен на височинния алпинизъм е дал много на алпийското ски-рали, особено в най-неговия ранен стадий на развитие.
 
На 27 февруари 1993 г. е избран за председател на Българския алпийски клуб и оглавява организацията в трудни години, когато алпинизмът и целият български спорт преживяват сериозни сътресения поради смяната на цялостната им организация и свиването на средствата по линията на централизираното финансиране. Остава на този пост до 2001 г., успявайки да поддържа с разум и спокойствие баланс между класическия алпинизъм, спортното катерене и ски-алпинизма. До смъртта си Миньо Златанов бе член на Управителния съвет на Сдружението “Българско ски-училище”.
 
Като ръководител на представителни групи е посещавал Памир, Кавказ и Алпите.
 
Малко встрани от събитията в българския алпинизъм през последните години, Чичо Миньо не бе забравен от своите възпитаници. През март тази година бе почетен гост на състезанието по ски-алпинизъм за купата “Николай Проев – Пройката” в Пирин.
 
Той има място в сърцата на стотици алпинисти, ски-алпинисти, катерачи, спортни педагози и деятели на туризма, ориентирането, ските и алпинизма.
 
Почивай в мир, Миньо!
 
P. S. Поклонението е на 7 октомври, вторник от 14.30 ч в храма “Свети Седмочисленици” в София.