2509.2014
Известният шотландски катерач Дейв Маклауд (Dave MacLeod) прокара новия вариант “Project Fear” (8a+, 130 м) по прочутата северна стена на Чима Овест ди Лаваредо. Намерението му бе да се включи в известната екстремна линия “Pan Aroma” в мястото, където са най-големите трудности по нея.
Дейв Маклауд по “Project Fear” на Чима Овест
Снимка: Мат Пикрофт/ Coldhouse Collective
Photo: Matt Pycroft/ Coldhouse Collective
За тази цел Маклауд премина първите 90 м по стария клинов маршрут “Baur-Rudolph” от 1968 г. [на Герхард Баур (Gerhard Baur) и братята Ерих и Валтер Рудолф (Erich und Walter Rudolph)], след това не тръгна наляво (както върви оригиналният тур), а навлезе в девствен терен право към огромния надвесен амфитеатър.
Трите въжета, по които стигна до това място, получиха оценка 6c, 7b+, 8a+ и бяха определени от шотландеца като “най-хубавите дължини, каквито е виждал в Доломитите”. Оттам дългият 130 м вариант се включва в ключовото въже 8c на маршрута “Pan Aroma”, преминат без изкуствени опорни точки през 2007 г. от Алекс Хубер (Alex Huber).
Усилията на Маклауд за прокарването на варианта бяха непрекъснато проваляни от лошото време. При първото триседмично пребиваване в планината през тази година шотландецът имаше само десет добри дни. През първите от тях той се стараеше да намери верния път по тавана, който би го довел до ключовото въже на “Pan Aroma”. Успя да направи това едва през последния ден от престоя си, но нямаше време за изкатерване. След две седмици отново бе в Доломитите. След няколко дни проучване и събаряне на лабилните камъни бе готов за изкачването на класика. Макар че – както сам казва – вътрешно бил убеден, че шансовете му за изкатерване на ключовото въже на “Pan Aroma” са само 5%.
Още един момент от изкатерването по “Project Fear”
Снимка: Мат Пикрофт/ Coldhouse Collective
Photo: Matt Pycroft/ Coldhouse Collective
В деня на изкачването Дейв и придружаващият го Алън Касиди (Alan Cassidy) тръгнаха едва около 11.00, за да избегнат сутрешния студ. Първата част от маршрута, включваща и въжето 8a+, бяха преминати без затруднения. Оставаше изкатерването по 12-метровият таван с оценка 8c, което бе направено след наистина тежка битка. Нагоре стената не създаде никакви проблеми и в 23.00 часа свръзката бе на връхната точка на Чима Овест.
Оценката на поредните въжета е следната: трите дължини от тура “Baur-Rudolph” – 6b+, 6c+, 7a, следващите три дължини от новия вариант – 6c, 7b+, 8a+, участъкът от “Pan Aroma” – пет дължини 8c, 6c+, 6c+, 5+, 6a, и финал по Маршрута на Касин (Cassin Route). Освен един спит на въжето 7b+ всички останали осигуровки бяха на (по-добри или по-лоши) клинове. По площадките за осигуряване на съществуващите маршрути имаше спитове, това се отнася и за новия вариант. По мнението на Дейв Маклауд, към клиновете по “Baur-Rudolph” трябва да се подхожда изключително внимателно поради тяхното крайно лошо състояние.
Дейв Маклауд по “Project Fear” на Чима Овест
Снимка: Мат Пикрофт/ Coldhouse Collective
Photo: Matt Pycroft/ Coldhouse Collective
За тази цел Маклауд премина първите 90 м по стария клинов маршрут “Baur-Rudolph” от 1968 г. [на Герхард Баур (Gerhard Baur) и братята Ерих и Валтер Рудолф (Erich und Walter Rudolph)], след това не тръгна наляво (както върви оригиналният тур), а навлезе в девствен терен право към огромния надвесен амфитеатър.
Трите въжета, по които стигна до това място, получиха оценка 6c, 7b+, 8a+ и бяха определени от шотландеца като “най-хубавите дължини, каквито е виждал в Доломитите”. Оттам дългият 130 м вариант се включва в ключовото въже 8c на маршрута “Pan Aroma”, преминат без изкуствени опорни точки през 2007 г. от Алекс Хубер (Alex Huber).
Усилията на Маклауд за прокарването на варианта бяха непрекъснато проваляни от лошото време. При първото триседмично пребиваване в планината през тази година шотландецът имаше само десет добри дни. През първите от тях той се стараеше да намери верния път по тавана, който би го довел до ключовото въже на “Pan Aroma”. Успя да направи това едва през последния ден от престоя си, но нямаше време за изкатерване. След две седмици отново бе в Доломитите. След няколко дни проучване и събаряне на лабилните камъни бе готов за изкачването на класика. Макар че – както сам казва – вътрешно бил убеден, че шансовете му за изкатерване на ключовото въже на “Pan Aroma” са само 5%.
Още един момент от изкатерването по “Project Fear”
Снимка: Мат Пикрофт/ Coldhouse Collective
Photo: Matt Pycroft/ Coldhouse Collective
В деня на изкачването Дейв и придружаващият го Алън Касиди (Alan Cassidy) тръгнаха едва около 11.00, за да избегнат сутрешния студ. Първата част от маршрута, включваща и въжето 8a+, бяха преминати без затруднения. Оставаше изкатерването по 12-метровият таван с оценка 8c, което бе направено след наистина тежка битка. Нагоре стената не създаде никакви проблеми и в 23.00 часа свръзката бе на връхната точка на Чима Овест.
Оценката на поредните въжета е следната: трите дължини от тура “Baur-Rudolph” – 6b+, 6c+, 7a, следващите три дължини от новия вариант – 6c, 7b+, 8a+, участъкът от “Pan Aroma” – пет дължини 8c, 6c+, 6c+, 5+, 6a, и финал по Маршрута на Касин (Cassin Route). Освен един спит на въжето 7b+ всички останали осигуровки бяха на (по-добри или по-лоши) клинове. По площадките за осигуряване на съществуващите маршрути имаше спитове, това се отнася и за новия вариант. По мнението на Дейв Маклауд, към клиновете по “Baur-Rudolph” трябва да се подхожда изключително внимателно поради тяхното крайно лошо състояние.
Добави коментар