Вчера, около 18.00 часа, на Врачанските скали, близо до Алпийския дом, при трагичен инцидент загина Иван Масларов – Байно. Не питайте за подробности. Не знам нищо повече от вас. А и подробностите в случая нямат никакво значение.
 

Байно беше една от най-големите и най-колоритните фигури в българския алпинизъм. Изключително интелигентен, с рядко чувство за хумор, той можеше да опише всяка ситуация – в планината и извън нея – по неповторим, байновски начин. Много от казаните от него неща, звучаха като сентенции и бяха резултат на философски прозрения.
 
Не знам дали има човек, останал непочерпен от Байно, не чул добра дума или не получил някаква услуга от него.  
 
Байно бе мозъкът на легендарната свръзка Иван Масларов-Любомир Илиев-Николай Петков, една от най-добрите в историята на българския алпинизъм. Те тримата плюс Кирил Досков, Наско Ламбов, Митко Начев и още неколцина алпинисти първи в България възприеха и започнаха да изповядват философията на катеренето без изкуствени опорни точки.
 
След стотици турове в нашите планини Байно записа първите български зимни изкачвания по северните стени на Матерхорн (1982 г.) и Айгер (1985 г.), първото изкачване в Патагония – по Аржентинския тур на Фицрой (1991 г.) с Николай Петков, първото българско изкачване по южната стена на Аконкагуа (с Николай Петков и Кирил Тафраджийски), първото българско изкачване по Южната стена на пик Комунизъм (1986 г.). Иван е автор е на една от малкото български премиери в чужбина – по  сериозната Южна стена на Батиан, по-високия от двата върха, увенчаващи купола на Маунт Кения (вторият по височина в Африка). Участва в първите български изкачвания на два от континенталните първенци – Аконкагуа (1987/ 1988 г.) и Маккинли (1988 г.). Няколко пъти е посещавал Кавказ. В Памир има изкачване на пик Ленин. Всичките му действия в планината се отличаваха с висока интелигентност и необикновена резултатност.
 
Участва в написването на първите катерачни гидовници на Мальовишкия дял на Рила и на Врачанските скали. Бе председател на федерацията по алпинизъм (2001-2004 г.). После за близо десет години бе хижар на хижа “Мальовица”.
 
Всичко, което Байно направи, му създаде невероятен ореол. Още приживе беше легенда. Ще е я разказват следващите поколения алпинисти и планинари. За нас остават страшната празнота и болката от загубата на Човека и Приятеля.
 
Страшно ще ни липсваш, Байно.
Почивай в мир.
 
Петър Атанасов

Към албум със снимки на Иван Масларов - Байно

Към информация за поклонението