2708.2014
На 18 юли т. г. известният новозеландски алпинист Гай Маккинън реализира едно от най-важните зимни постижения в историята на новозеландския алпинизъм. Соло и без помощта на хеликоптер той направи второ изкачване по източната стена на Поупс Ноуз (Попския нос, Pope’s Nose) в Южните Новозеландски Алпи.
Източната стена на Поупс Ноуз с линията на изкачване на Маккинън
Снимка/ photo: www.alpinist.com
Първото зимно изкачване по тази стена бе направено в края на юли/ началото на август 1990 г. от Брайън Алдър (Brian Alder), Лайънъл Клей (Lionel Clay), Ник Крадък (Nick Cradock) и Дейв Фийърнли (Dave Fearnley). Свръзката стигна до основата на стената с хеликоптер и за два дни прокара маршрут VI, NZ6. Изкачването определи стандартите в зимния алпинизъм в Нова Зеландия за следващия четвърт век. През 2011 г. управата на националния парк “Маунт Еспайъринг” (Mt. Aspiring National Park), на чиято територия се намира масивът на Поупс Ноуз, въведе забрана за използване на вертолети, което радикално промени правилата на играта в района.
Въпреки над 20-километровия подход по стръмния и натрошен ледник и обилния снеговалеж, Маккинън бе силно мотивиран да направи второ изкачване по стената на Поупс Ноуз. И преди той бе опитвал да стигне до подножието й, но не бе успявал. Амбициозният план на новозеландеца предвиждаше, освен изкачване на Поупс Ноуз, и преминаване по североизточната стена на Маунт Еспайъринг по познатите маршрути или по нови техни варианти.
Първият тазгодишен опит за стигане до стената отново завърши с фиаско. На 14 юли Маккинън реши да се придвижва по заобиколен път. След три дни, на 18 юли т. г., най-сетне бе в подножието. Първите 300 м бяха по почти отвесен терен, но напредването вървеше бързо. Ледените условия бяха близки до идеалните. Маккинън заяви post factum, че това е бил най-добрият лед, по който се е катерил в Нова Зеландия. По същинската част на стената практически нямаше лавинна опасност!
Горната част бе по-лесна и след пет часа, около 14.30 часа, новозеландецът бе на върха. С намерението да осъществи планираното верижно изкачване Поупс Ноуз-Еспайъринг, той се спусна до ледника Волта (Volta Glacier). Там прекара мразовита нощ, в непрекъснато засипвана от прашни лавинки ледникова пукнатина. Рано сутринта на 19 юли, въпреки тежката нощ, започна изкачване и премина около 250 метра по североизточната стена на Еспайъринг. Но чувствайки се не особено сигурен, започна връщане.
Това е поредното отлично постижение на Маккинън, който е смятан за най-добрия съвременен алпинист на Нова Зеландия.
Източната стена на Поупс Ноуз с линията на изкачване на Маккинън
Снимка/ photo: www.alpinist.com
Първото зимно изкачване по тази стена бе направено в края на юли/ началото на август 1990 г. от Брайън Алдър (Brian Alder), Лайънъл Клей (Lionel Clay), Ник Крадък (Nick Cradock) и Дейв Фийърнли (Dave Fearnley). Свръзката стигна до основата на стената с хеликоптер и за два дни прокара маршрут VI, NZ6. Изкачването определи стандартите в зимния алпинизъм в Нова Зеландия за следващия четвърт век. През 2011 г. управата на националния парк “Маунт Еспайъринг” (Mt. Aspiring National Park), на чиято територия се намира масивът на Поупс Ноуз, въведе забрана за използване на вертолети, което радикално промени правилата на играта в района.
Въпреки над 20-километровия подход по стръмния и натрошен ледник и обилния снеговалеж, Маккинън бе силно мотивиран да направи второ изкачване по стената на Поупс Ноуз. И преди той бе опитвал да стигне до подножието й, но не бе успявал. Амбициозният план на новозеландеца предвиждаше, освен изкачване на Поупс Ноуз, и преминаване по североизточната стена на Маунт Еспайъринг по познатите маршрути или по нови техни варианти.
Първият тазгодишен опит за стигане до стената отново завърши с фиаско. На 14 юли Маккинън реши да се придвижва по заобиколен път. След три дни, на 18 юли т. г., най-сетне бе в подножието. Първите 300 м бяха по почти отвесен терен, но напредването вървеше бързо. Ледените условия бяха близки до идеалните. Маккинън заяви post factum, че това е бил най-добрият лед, по който се е катерил в Нова Зеландия. По същинската част на стената практически нямаше лавинна опасност!
Горната част бе по-лесна и след пет часа, около 14.30 часа, новозеландецът бе на върха. С намерението да осъществи планираното верижно изкачване Поупс Ноуз-Еспайъринг, той се спусна до ледника Волта (Volta Glacier). Там прекара мразовита нощ, в непрекъснато засипвана от прашни лавинки ледникова пукнатина. Рано сутринта на 19 юли, въпреки тежката нощ, започна изкачване и премина около 250 метра по североизточната стена на Еспайъринг. Но чувствайки се не особено сигурен, започна връщане.
Това е поредното отлично постижение на Маккинън, който е смятан за най-добрия съвременен алпинист на Нова Зеландия.
Добави коментар