През летния сезон на 2004 г., когато (на 31 юли) бе отбелязан половинвековният юбилей от първото изкачване на К-2 (8611 м), до връхната му точка на 26, 27 и 28 юли стигнаха 43 души.


Вляво - "Magic line, вдясно - Класическият маршрут 

Най-забележително е постижението на испанците Манел де ла Мата, Оскар Кадиах и Жорди Короминас (Manel de la Matta, Oscar Cadiach, Jordi Corominas), които направиха второ изкачване (18 години след първото - на поляците Пшемислав Пясецки, Войчиех Вруж и чеха Петер Божик) по знаменития маршрут, наречен “Магическата линия” (Magic line). Както и тогава, един от свръзката не се завърна – този път това беше Манел де ла Мата (през 1986 г. – Войчиех Вруж). Още един от изкачилите върха – Александър Губаев (Киргизстан) – остана завинаги на К-2. Той загина на слизане с иранеца Давуд Кадем Асъл (Davoud Khadem Asl) и руснака Сергей Соколов, отказали се от изкачването и останали в лагер 4.

Всъщност този сезон започна лошо. Трима носачи на една от италианските експедиции на К-2 се удавиха в бурните води на река Бралдо. В началото на юни четирима южнокорейци и двама шерпи бяха пометени от лавина по северните склоновете на К-2. Един от корейците остана невредим, двамата шерпи получиха леки контузии. Останалите трима – Лий Хуа-хионг (Lee Hwa-hyong, 36 г.), Ким Джае-йонг (Kim Jae-yong, 35 г.) и Пае Кийонг-кию (Pae Kyong-kyu, 34 г.) - бяха намерени мъртви. Всички бяха участници в 11-членната експедиция, финансирана от концерна “POSCO steel”.

Изкачванията на К-2 през 2004-а – всички от юг, откъм Пакистан, са първите от три години насам (последното бе на испанеца Хосе Антонио Гарсес, Jose Antonio Garces, на 22 юли 2001 г. по Класическия маршрут). Във връзка с юбилея на “техния” осемхилядник италианците бяха изпратили три екипа – два от юг, един от север В южното подножие на върха се бяха събрали 200 алпинисти от 11 експедиции. От север действаха само две експедиции – споменатите южнокорейска и италианската (в състава й беше Нивес Мерой, Nives Meroi, която има седем осемхилядника в актива си). “K2-2004 team” направи опит по маршрута, наречен North Corner, преминат за първи път от международен екип начело с Кшиштоф Виелицки (тогава на върха освен Виелицки бяха Пьотр Пустелник и Ришард Павловски от Полша, Марко Бианки и Кристиан Кунтнер от Италия, Карлос Булър от САЩ, Сергей Пенцов и Игор Бенкин от Русия). В района на върха беше отбелязан рекорден брой трекери – пак по повод 50-годишнината на К-2 – около 1000 души!

Всъщност 43-те изкачвания на К-2 означават абсолютен рекорд – никога преди това не са отбелязвани толкова хора на върха в един сезон. По този начин до момента на К-2 са били 241 души. И както беше през пролетта на Еверест – повечето от успелите, 11 души, бяха италианци. Това също е рекорд. Петима от тях бяха от екипа, наречен “50 години по-късно” (“K2 – 2004 – 50 years later”) и всички стигнаха до “Върха на върховете” без кислород. “Крак повлякоха” Силвио Мондинели и Карл Унтеркирхер (Silvio Mondinelli, Karl Unterkircher). Последното изкачване без кислород – също преди три години – беше дело на друг италианец: Ханс Камерландер (Hans Kammerlander, 22 юли, 2001 г., по Варианта на Томо Чесен). Но имаше също китайци, пакистанци, испанци, швейцарец и др.

На върха стъпи шестата жена (и в момента единствена жива сред изкачилите го) – испанката от Страната на баските Едурне Пасабан (Edurne Pasaban). Но получи много сериозни измръзвания и беше евакуирана с хеликоптер.

На косъм от смъртта беше сънародникът й Хуанито Оиарсабал (Huanito Oiarzabal), който след това изкачване на К-2 вече 21 пъти е бил на осемхилядници и няма равен в света. Той беше намерен в последния момент на 200 метра над лагер 4 в трагично състояние. Говореше несвързано по радиостанцията и в базовия лагер бързо схванаха, че нещо не е наред и помолиха Camp 4 някой да излезе нагоре и да види какво става. Оирасабал седеше безпомощно в снега. Мнението е, че по време на изкачването не е изглеждал добре, но амбицията не му е позволила да се откаже. Има много тежки измръзвания.

Четирима участници в “German Saxon Nanga Parbat Exp. 2004” начело с Кристиан Валтер (Christian Walter) бяха на Нанга Парбат (8125 м) на 30 юни в 21.00 часа. Освен ръководителя до върха стигнаха Йорг Щингл, Гюнтер Юнг и Маркус Валтер (Jörg Stingl, Guenter Jung, Markus Walter). На следващия ден настъпи трагедия - Маркус Валтер се подхлъзна по склона и загина.

На 8 юли в 14.50 часа на Броуд пик (Broad Peak, 8047 м) бяха участниците в швейцарска експедиция Рихард Болт (ръководител), Андреас Мартин Гроб и Марио Дибона (Richard Bolt, Andreas Martin Grob, Mario Dibona, последният е италианец).

Деветима участници в ръководената от Михаел Вартл (Michael Warthl, Германия) “German-Austria Amical Nanga Parbat Exp. 2004” бяха на върха след изкачване по Диамирската стена. Освен ръководителя до върха на 18 юли между 10.00 и 12.00 часа стигнаха Волф Херберт и Херберт Райнер (Австрия), Михаел Аймген (Швейцария), Михаел Лундел (Швеция), а така също Ханс Швайгер, Мойх Ведеварди, Аелсест Белиард и Михаел Шафенрот (Wolf Herbert, Herbert Reiner, Michael Aeimgen, Michael Lundell, Hans Schwaiger, Meuch Wedewardi, Aelsest Belliardt, Michael Schaffenroth).