0606.2014
В масива на разположения на 87 км югоизточно от Сиатъл (щата Вашингтон) угаснал стратовулкан Маунт Рейниър (4392 м) се случи трагедия, която потресе Съединените щати. На 30 май т. г. шестима алпинисти станаха жертва на каменопад в горната част на маршрута, който следваха.
Маунт Рейниър (4392 м)
На другата сутрин, когато стана ясно, че те не са се върнали в уречения срок (изкачването им бе планирано за пет дни – започна в понеделник, трябваше да продължи четири дни плюс един ден са спускане), бе предприето търсене с помощта на хеликоптер.
Представители на местните власти обявиха, че се намерени части от екипировка и са засечени сигнали от аварийни устройства на височина 2895 м, като групата е била видяна за последен път на 3900 м.
“По всичко личи, че падането е било над 1 километър. Оцеляването след него е невъзможно. Мястото на падането се намира в подножието на огромни срутища. Поради тази причина телата на загиналите едва ли ще бъдат намерени някога” – заяви прес-секретарят на националния парк “Маунт Рейниър” Пати Уолд (Patti Wold).
Спасителите започнаха издирване в района на реброто Либърти (Liberty Ridge), излизащо на северозападното рамо на върха, откъдето групата установи последна връзка по сателитен телефон в сряда, в 18.00 часа. По това време участниците се намираха на 3900 м и се подготвяха за нощувка. Когато в събота спасителите предприеха издирване, и шестте сигнални устройства на пострадалите излъчваха от 2895 м. Но там не беше забелязано нищо… След това търсенето бе преустановено за един ден, защото условията станаха крайно неблагоприятни.
Групата се състоеше от четирима клиенти и двама опитни гидове от агенцията “Alpine Ascents International”. “Това е страшна трагедия както за семействата и близките на всеки от пострадалите, така и за фирмата на нашите партньори-гидове. Алпинистката общност не е голяма, в нея почти всички се познават и подобно нещо засяга мнозина. В мислите си сме с всички тях” – каза директорът на парка Ренди Кинг (Randy King).
Около 10 000 души годишно правят опити за изкачване на Маунт Рейниър. Почти половината от тях стигат до върха. По реброто Либърти всяка година тръгват около 200 души. Това не е най-трудният маршрут, но изисква сериозна техническа и физическа подготовка. Макар да е изкачван от почти всички североамерикански алпинисти, той се ползва с репутацията на “непрощаващ нито една грешка”. Гибелта на шестимата през тази година е втората по мащаб трагедия по този маршрут. Най-голямата се случи през 1981 г., когато срутване на сераци от ледника Ингреъм (Ingraham Glacier) погреба 11 души. Според статистиката на Парка досега по реброто Либърти са загинали 26 човека.
Маршрутът “Liberty Ridge” стана много популярен през 1979 г., когато бе включен в книгата на Стийв Роупър (Steve Roper) и Алън Стеk (Allen Steck) “50 класически изкачвания в Северна Америка”( “Fifty Classic Climbs in North America”)*.
-----------------------------------
*Steve Roper, Allen Steck “Fifty Classic Climbs in North America”, “Sierra Club Books”, San Francisco, 1979, ISBN: 0-87156-292-8
Маунт Рейниър (4392 м)
На другата сутрин, когато стана ясно, че те не са се върнали в уречения срок (изкачването им бе планирано за пет дни – започна в понеделник, трябваше да продължи четири дни плюс един ден са спускане), бе предприето търсене с помощта на хеликоптер.
Представители на местните власти обявиха, че се намерени части от екипировка и са засечени сигнали от аварийни устройства на височина 2895 м, като групата е била видяна за последен път на 3900 м.
“По всичко личи, че падането е било над 1 километър. Оцеляването след него е невъзможно. Мястото на падането се намира в подножието на огромни срутища. Поради тази причина телата на загиналите едва ли ще бъдат намерени някога” – заяви прес-секретарят на националния парк “Маунт Рейниър” Пати Уолд (Patti Wold).
Спасителите започнаха издирване в района на реброто Либърти (Liberty Ridge), излизащо на северозападното рамо на върха, откъдето групата установи последна връзка по сателитен телефон в сряда, в 18.00 часа. По това време участниците се намираха на 3900 м и се подготвяха за нощувка. Когато в събота спасителите предприеха издирване, и шестте сигнални устройства на пострадалите излъчваха от 2895 м. Но там не беше забелязано нищо… След това търсенето бе преустановено за един ден, защото условията станаха крайно неблагоприятни.
Групата се състоеше от четирима клиенти и двама опитни гидове от агенцията “Alpine Ascents International”. “Това е страшна трагедия както за семействата и близките на всеки от пострадалите, така и за фирмата на нашите партньори-гидове. Алпинистката общност не е голяма, в нея почти всички се познават и подобно нещо засяга мнозина. В мислите си сме с всички тях” – каза директорът на парка Ренди Кинг (Randy King).
Около 10 000 души годишно правят опити за изкачване на Маунт Рейниър. Почти половината от тях стигат до върха. По реброто Либърти всяка година тръгват около 200 души. Това не е най-трудният маршрут, но изисква сериозна техническа и физическа подготовка. Макар да е изкачван от почти всички североамерикански алпинисти, той се ползва с репутацията на “непрощаващ нито една грешка”. Гибелта на шестимата през тази година е втората по мащаб трагедия по този маршрут. Най-голямата се случи през 1981 г., когато срутване на сераци от ледника Ингреъм (Ingraham Glacier) погреба 11 души. Според статистиката на Парка досега по реброто Либърти са загинали 26 човека.
Маршрутът “Liberty Ridge” стана много популярен през 1979 г., когато бе включен в книгата на Стийв Роупър (Steve Roper) и Алън Стеk (Allen Steck) “50 класически изкачвания в Северна Америка”( “Fifty Classic Climbs in North America”)*.
-----------------------------------
*Steve Roper, Allen Steck “Fifty Classic Climbs in North America”, “Sierra Club Books”, San Francisco, 1979, ISBN: 0-87156-292-8
Добави коментар