2508.2004
Американците Кели Кордес (Kelly Cordes) и Джош Уартън (Josh Wharton) са направили нов маршрут по Югозападния ръб на Грейт Транго Тауър (Great Trango Tower) в алпийски стил.
Двамата алпинисти са тръгнали по девствения в горната си част ръб (който съм виждал от близо и трябва да ви кажа е впечатляващ със своите 2150 м дължина) с една 13 килограмова раница освен накичения по себе си инвентар. Имали са 2 въжета и не са носили комплект за забиване на болтове. Успели са да се изкатерят за четири дни и половина, като последните два без вода. Слизат от северната страна на върха, където е характерната за върха ледена шапка, малко преди да се разрази буря.
Кели, който е помощник-редактор на American Alpine Journal, и Джош са нарекли тура Azeem Ridge, и го оценяват на 5.11 R/X, A2, M6. Техният проект е единия от трите номинирани за подпомагане (с 1500$) от т.н. "B-Team Grant" ежегоден фонд на американското списание "Alpinist".
Кулите Транго се намират в Каракорум, Пакистан, на няколко часа път встрани от ледника Балторо по ледника Транго, като Грейт Транго е висок 6286 м. Шиптън спайър е още няколко часа навътре по същата долината.
Николай Петков по материали в Интернет
Към материал за изкачването в www.climbing.com
Върхът на Грейт Транго заснет от последното въже на Словенския маршрут на Транго Тауър
Двамата алпинисти са тръгнали по девствения в горната си част ръб (който съм виждал от близо и трябва да ви кажа е впечатляващ със своите 2150 м дължина) с една 13 килограмова раница освен накичения по себе си инвентар. Имали са 2 въжета и не са носили комплект за забиване на болтове. Успели са да се изкатерят за четири дни и половина, като последните два без вода. Слизат от северната страна на върха, където е характерната за върха ледена шапка, малко преди да се разрази буря.
Кели, който е помощник-редактор на American Alpine Journal, и Джош са нарекли тура Azeem Ridge, и го оценяват на 5.11 R/X, A2, M6. Техният проект е единия от трите номинирани за подпомагане (с 1500$) от т.н. "B-Team Grant" ежегоден фонд на американското списание "Alpinist".
Кулите Транго се намират в Каракорум, Пакистан, на няколко часа път встрани от ледника Балторо по ледника Транго, като Грейт Транго е висок 6286 м. Шиптън спайър е още няколко часа навътре по същата долината.
Николай Петков по материали в Интернет
Към материал за изкачването в www.climbing.com
| Новият маршрут е отбелязан с червено. С черно е даден пътя на българската експедиция през 1998 г. до Транго Тауър. |
Върхът на Грейт Транго заснет от последното въже на Словенския маршрут на Транго Тауър
Показани от 1 до 2 от 2 (1 страници)
2 коментар(а)
Кели токущо се прибра в Естес Парк, Колорадо. Най вероятно през следващата седмица двамата с Лиса ще гостуваме на Кели и приателката му, Бронсън и тогава ще мога да събера повече информация за изкачването. Да се надявам, че ще намеря свободно време зада ви предам подробностите за това уникално постижение от първа ръка. До скоро!
Alex
Това, което направиха на Транго Джош и Кели наистина е невероятно. Между другото, Джош има тур и на Шиптон Спайер - в лявата част на стената по един ръб с трудност 5-6та категория, който е изкатерил за 2 дена в алпийски стил - нещо, което никой не е правил на тази стена, както и тур по една невероятна игла - The Flame, която се намира в дъното на долината и до нея се стига много трудно. За времето, което ние бяхме там - 13юли - 10ти август тяхното премиерно изкачване беше единственото успешно в района на Транго и Шиптон именно защото го направиха в алпийски стил. Маршурта им е с дължина 81 въжета, като 60 са по ръба и 21горе по билото. Два дена са яли сняг, защото са нямали вода. За бивачни съоръжения са имали само два малки спални чувала и не са носели порталедже и палатка. Изкачването го осъществиха през четирите и половина дни с хубаво време, когато са направени и успешните изкачвания за този сезон на К2 и Броуд пик. Кой успял, успял.
Доколкото ми е известно, никой друг не е правил изкачвания в района в алпийски стил. Обикновено, по такива места се практикува стила "капсула" в който и ние катерихме, или направо експедиционния. Това обаче е много тежък и бавен стил и ако не случиш на хубаво време не можеш да успееш да се качиш. Катеренето в алпийски стил на тази височина и при тези условия обаче е нещо изключително трудно, защото няма въздух и се задъхваш на всеки 2-3 движения, затова катеренето е бавно и мъчително, (поне за мен беше така...), обикновено цепките са мокри, ако не и направо готови за каньонинг, среща се и лед, а температурата не е като на морския бряг. Изобщо, преди те да се изкатерят не вярвах че там някой може да катери в алпийски стил и мисля, че още дълго време подобни скоростни изкачвания ще се правят изключително рядко. Но човек за да оцени това, което Джош и Кели направиха, трябва да е бил там, иначе просто му е бедна фантазията за какво в действителност иде реч. Иначе, са големи симпатяги. Алекс, поздрави Кели като го видиш и очакваме подробности около тяхното изкачване.
Добави коментар