Неотдавна в Париж се проведе деветата пленарна асамблея на Международната федерация по спортно катерене (International Federation of Sport Climbing, IFSC) – организацията, която администрира състезателното катерене. Това беше първата среща на членовете й след завършилия с крушение опит за включване на състезателното катерене (или на някои от неговите дисциплини) в програмата на олимпийските игри.
 

Предлагаме ви разговор с Аркадиуш Камински (Arkadiusz Kamiński) – представител на Полския алпийски съюз (Polski Związek Alpinizmu) на срещата в Париж, за настроенията в Международната федерация по спортно катерене и по-нататъшните й планове.
 

Момент от работата на деветата пленарна асамблея на Международната федерация
по спортно катерене
Снимка: Аркадиуш Камински
Photo: Arkadiusz Kamiński
 
Войчиех Словакиевич (Wojciech Słowakiewicz, от сайта wspinanie.pl): Какви са настроенията в Международната федерация след загубената битка за олимпийско представителство? Занимаха ли се делегатите с тази тема?
Аркадиуш Камински: Това беше главната тема на асамблеята. За съжаление, ако сравним тази сбирка с миналогодишната, имаше далеч по-малко ентусиазъм и безкрайни обяснения на управителното тяло на Федерацията за резултата от усилията състезателното катерене да намери място в програмата на олимпийските игри. Марко Сколарис (Marco Scolaris) представи дейността в тази посока. На темата бе посветена една панелна дискусия и презентация. Посланието е, че Международната федерация по спортно катерене продължава опитите…
 
Как оценявате дейността й за постигане на поставената цел?
Моето мнение е, че всичко, което се прави за популяризация на състезателното катерене, е много бавно. Едва от две години имаме предавания на състезанията на живо. Много зле изглеждат нещата около търсенето на спонсори и осъществяването на взаимодействие с телевизията. Повишаването на качеството на организацията на състезанията в Арко или на световното първенство в Париж е добър, но твърде много закъснял пример.
 
Какви други проблеми бяха обсъждани в Париж?
Федерацията има проблем с рязкото спадане на броя на състезанията и с липсата на желаещи да ги организират – например, няма желаещи да домакинстват на европейското първенство през следващата година. Друг много сериозен проблем беше представен от България. Съществува опасност в близките две години от редиците на Федерацията да отпаднат девет страни – между които Македония, Сърбия и България, заради невъзможност да плащат годишния си членски внос. Да не говорим за несбъднатите очаквания на страните членки за целенасочени и резултатни действия на Федерацията. Тя бърка в джобовете на своите членове (с членски внос, стартови и лицензионни такси, такси от организаторите на състезания). В същото време липсват резултати от търсенето на спонсори.
 
Изненада ли беше присъствието в Париж на настоящия президент на ЮИАА (Международната федерация по алпинизъм и катерене)?
Фриц Фрийландт (Frits Vrijlandt) направи кратко изказване за “общия път към олимпийските игри”. Но то имаше по-скоро връзка с неотдавнашната поява  на катеренето по лед в съпътстващата програма на зимните игри в Сочи. Словото не съдържаше никакъв намек за учредяване на обща федерация. Особено ако се вземе предвид, че Международната федерация по спортно катерене агитира за създаване на национални федерации само по състезателно катерене под претекст, че така ще постигнат по-голяма независимост. Моето мнение е, че катеренето е твърде слаба дисциплина – имам предвид конкуренцията с останалите спортове – за да се дели и разпада на още по-малки части. Но това е въпрос на политика.