0508.2004
Дойчин Боянов, който на 20-ти май т.г. стъпи на Еверест, 8848 м, публикува дневника си на страниците на Climbing Guide, като в първата част обхваща периода до достигане на височина 6400 м - преден базов лагер.
3 април, 2300 м нмв
21.47 часа – намирам се в хотела на китайската граница. Днес ми се случи много лошо нещо – изгубих си тефтера на непалско-китайската граница.
Днес сутринта след хиляди трудности успяхме да излезем от Катманду. Столицата беше блокирана с барикади и демонстранти, запалени гуми и телени огради. Преди границата с Китай видях бънджи-установка на един въжен мост, за който бях вече разбрал в Катманду. Но никой не пожела да спрем рейса, за да направя така необходимите ми снимки.
В Китай влизаме с обща виза и под строй. Вали дъжд. Пътят от границата е в ремонт и ние намираме камионите на работниците, в които се подслоняваме.
Джиповете пристигат след около час. Страхотни “Land Cruiser Toyota”.
В хотела получих с триста уговори тефтера на Николай, подарък от Първанова, но при едно условие – да ми казва да записвам и по нещо и от него. Приех. Следват първите му думи. Николай: “Хора, маси, еба си.”
Днес е рожденият ден на Карина. Черпи с уиски и бонбони. Да е жива и здрава.
След границата с Непал в Китай първият град, в който оставаме за нощувка, се казва Зангму. Тук местим часовниците с нови 2 часа и 15 минути напред, т. е. Пекинско време.
Тук на границата ни поемат хора от Китайската асоциация по алпинизъм – абсолютен монополист, с който “Asia trekking” има договор. Оттук нататък те се грижат за нас и засега – държа да отбележа – никак зле. Имам чувство, че попаднах в една много по-цивилизована страна от Непал. Тук явно комунизмът им върши много по-добра работа, отколкото на други места.
На самата граница има много красив мост от бетон. Той представлява голяма арка с няколко по-малки вътре в нея. Височината му преценявам на около 40 метра.
По план трябва да бъдем в базовия лагер след около пет дни.
Тук, в Китай, тези от нас, които си носеха мобилни телефони, имат щастието да се обаждат, защото има роуминг с тукашния оператор. Гледките наоколо наистина са впечатляващи. Огромни, стръмни склонове, обрасли като джунгла, от които се стичат тънки, живописни водопадчета. Град Зангму е на тераси и прилича на нашия Велико Търново, но сградите са много по-големи, по-нови и по-модерни. Зангму създава впечатлението на голям и развиващ се град. Еди долар се разменя за 8,1 юана.
4 април, неделя, Цветница
8.30 часа – Събуждам се и виждам страхотни снежни върхове.
Днес Цвети има имен ден и ще потърся начин да се свържа с нея и да и го честитя.
9.00 – на закуска хапваме странно приготвени пържени фъстъци, понички (може би), варени яйца и разни други трудно определими творения на природата.
От 9.30 до 11.20 се редим за паспортни формалности на границата.
Петко не си намира чантата с документи и пари. Половин час инфарктно търсене на загубената чанта. Щастлив край. Оказа, че англичаните са я затрупали с техен багаж.
12.00 – продължаваме да чакаме паспортите си.
Тук засичаме хора от чешката група, които бяха на К-2, когато ние провеждахме експедиция на Броуд пик (2001 г. – бел. ред.).
12.00 – по пътя мина хубава китайка.
Тук войниците ходят с униформи и китайски камуфлажни гуменки.
13.26 – пристигаме в Ниалам. Височина – 3700 м. Може да се каже, че вече сме в същински Тибет, защото и пейзажът, и хората са като тези в представите ми за Тибет.
Настанявам се в кокетно тибетско хотелче, стая 308. Разнасят се източни миризми, от тези, които се получават при запалването на ароматните пръчици у нас.
Стаята е с две легла като нашите нарове, с много хубави домашно плетени черги и завивки. Стените са изрисувани с цветя, както и дървеният скрин, върху който пиша.
14.10 – хапваме китайски гозби и след това посещаваме Интернет-клуба в хотелчето. Нищо по страницата (на клуб „Вертикален свят” – бел.ред.) не е пипано и съм разочарован от това, че там продължават да стоят стари грешки. Но успях да вляза в пощата на Клуба, за да се запозная с кореспонденцията. Тръгвам на разходка из Ниалам. Тук също усилено се строи, но магазините, в сравнение с Непал, са по-скромно заредени.
16.00 – качвам се в стаята да почивам. Цвета е някъде на разходка из околностите.
Обадих се на Цвтелина за Цветница. Цвети бе в къщи и се зарадва много. Предаде ми поздрави.
Карина ми измери сатурацията. Моята засега е добре, дори по-добра от на един тибетец от местните.
18.34 – седим в заведението на хотелчето. Много интересно е аранжирано в национални мотиви. Има много хора от други експедиции и усещането е малко като на алпиниада, когато столовата е пълна с алпинисти.
Гледаме филм за Еверест, заснет по маршрута, по който ни предстои да преминем. Тук освен щастливите “восходители” показаха и много от тези, които завинаги са останали при “Богинята-майка на Земята”.
21.20 – след вечеря се оттегляме в хотелчето за донаяждане с лични запаси и раздувка.
Николай: “Добър ден за българската демокрация”.
5 април, понеделник
3.00 часа – събуждам се от страхотна треска. Един час се мъча да се сгрея, но безуспешно. Ставам, изпивам един аспирин, един аналгин и 500 мг витамин С. След половин час започнах страхотно да се потя. Тези нощни катаклизми ми разбиха съня и сега очаквам да видя резултатите при Карина. Сигурно това, че снощи си измих краката със студена вода преди лягане, беше в основата на всичко. Сега съм слаб и недоспал.
9.20 – слизам в общата стая за изследвания при Карина.
9.30 – оказва, че показателите не са чак толкова лоши и ще прескоча трапа и този път.
Ники си поръча кафе и новината за цената вдигна пулса му – 3 и половина долара.
Снощи е паднал малко сняг по околните хълмове и сега блести като злато на изгрева. Тибет наистина създава усещането за един вълшебен и различен свят.
10.00 – разтоварваме целия камион и пренареждаме багажа. Всичко е налице и няма липси.
11.30 – тръгваме на разходка към някое връхче. Уговаряме обяда за 15.30 и поемаме към върха, който се пада отдясно срещу течението на реката, чието име не мога да назова в момента.
Днес може да се каже, че изкачих първия си връх в Хималаите с височина 4380 м. Чувствах се изтощен от безсънната нощ и следобед полегнах за два часа в стаята. Днес извадих от багажа спалния си чувал и така ще си осигуря по-голям комфорт за спане.
18.30 часа – англичаните пуснаха филм за тяхното изкачване през миналата година. Имаме подозрение, че именно това е експедицията, която ще търси тялото на Ървин.
До вечеря взимам да почета разказите на Хемингуей. Цвета, Иван Вълчев, Дарина и Петко играят бридж. Карина чете инструкцията за камерата си. Ели пише на компютъра. Николай и Мето уговарят транспорта за утре, а Иван (Темелков) и Ицо най-вероятно се изтягат в стаята си.
Всеки ден по три пъти ни хранят с една и съща храна, която ни засища за около три часа.
Все още не съм се аклиматизирал и за сега е нормално, защото едва от вчера сме на голяма височина. Утре нощувката ще бъде на около 4200 и се очакват нови безсънни нощи. Предстои ни доста дълъг преход с джиповете до Шегар – име, което ми напомня за село Шигар в провинция Балтистан, през което минах през 2001 г.
Николай изнесе снимки от експедицията в www.climbingguide.com,
Цвета отново играе бридж и това доста я забавлява.
Николай: “Не е много лошо.”
6 април, вторник
Днес в 10.00 очакваме джиповете, с които ще отпътуваме за Шегар. От Мариана (Масларова) разбрах, че в Тибет ще навлезем едва след един превал с височина 5000 м.
Скрипко разказа за Шегар, че на 4000 м и има старинна крепост.
Искра от трекинг-групата е с признаци на височинна болести и това може да обърка програмата на трекерите.
Разбрах, че при хубаво време можем да видим Еверест още днес.
В градчето ми дойде идея да закупя ластик и да скоча хубавите мостчета. Но този, който намерих като материал, се оказа много малко.
14.20 часа – намираме се на превала Тонг-Ла (5040 м).
15.50 часа – пристигаме в Тингри (4200 м), където ще обядваме. Тингри не е толкова модерен град като предишните, но пък оттук започва асфалтов път.
И тук има пълно покритие на GSM.
17.20 - подминахме разклона за Еверест. Вдругиден ще се върнем обратно по същия път.
18.00 - пристигаме в Шегар. Настаняваме се в един от най-хубавите хотели, в които съм бил въобще някога. В стаята има две луксозни легла, като таблите им са във формата на листо, тапицирано в зелен плюш. Има два удобни фотьойла, голямо огледало, телевизор и баня с вана.
Шегар, според GPS-а, който носи Николай, е на 4285 м.
Състоянието на Искра продължава да се влошава и ако не слезе скоро на по-ниско, има сериозна опасност за здравето й (според мене).
Утре шерпите тръгват с багажа към базовия лагер, за да го устроят.
Много приятна изненада за всички беше вкусната вечеря. Още по-приятно е и дори ми е неудобно, но отново оцених тибетската красота у една девойка, която ни сервираше. Девойката беше с приятен глас, по-добър английски от моя и доста по-чиста от всички тибетки, които бяхме виждали.
Приспиваме се с урок по английски.
7 април, сряда
8.30 часа – учителката ми по английски (Цвета) ме събужда с урок по английски. От днес в тефтера всеки ден ще има поне една страница с думи на английски. Страниците ще се казват “Уроците на Мишева”.
Закуската беше досущ европейска: палачинки, кекс, сладко, масло, хляб.
10.20 часа - тръгваме на посещение в един манастир, местна забележителност. Дотам ще пътуваме с джиповете.
12.10 - манастирът се намира в основата на шилест връх, до чиято най-висока точка се простира чудна крепост. Върхът е висок 4500 м и завършва с няколко кули, обкичени с молитвени флагчета. На най-високата Иван Вълчев запали няколко клечки в приготвено за тази цел място. Времето е чудно хубаво. Виждат се много снежни върхове.
На слизане в селото си купих интересни вкаменелости за по 5 юана от един тибетец.
На обяд започнахме с песни и почти цялата група се включи. Беше чудесно.
“Уроците на Мишева”, номер 1
Аз - I
Ти - You
Той - He
Тя - She
Ние - We
Вие -You
Те - They
Чета - Read
Пиша - Writе
Чувам - Listen (to)
Гледам - Look (at)
Събличам - Undress
Обличам - Dress
Включвам - Turn on
Изключвам - Turn off
Скрито - Hidden
Открито - Open
Покрито - Covered
Дясно (правилно) - Right
Ляво - Left
To be
I am
You are
He/ She is
We are
You are
They are
Present continuous
To be + verb + ing
I am writing
You are writing
He/ She is writing
Am I writing?
I am not writing.
What are you doing?
От 16 до 18 часа направих страхотна следобедна дрямка. Времето навън в много хубаво и мисля да изляза да се поразходя.
На вечеря – изненада! Огромни пилешки бутчета.
Получи се малък конфликт заради решението на Ели да изпрати Искра сама до Ниалам.
След вечеря си напълних ваната и открих Голямото Блаженство. След това се обръснах и се почувствах човешки.
Утре тръгваме за бейз кемп.
8 април, четвъртък
Снощи Ели и Искра са отпътували за Зангму. От Зангму Искра пътува за Катманду, а оттам – за София. Ако се чувства зле, Ели ще се прибере с нея.
10.20 - видях Еверест! Намираме се на превала (5100 м), откъдето се открива живописната панорама към върховете Чо Ойю, Еверест, Лхотце и Макалу. Май отново влязох в някаква приказка.
12.40 – един от джиповете се разваля на височина 4600 м, на около 1 км от манастира Ронгбук.
14.00 – пристигаме в базовия лагер (5100 м). Настаняваме се в единични палатки. Започваме да ги укрепваме и пренареждаме багажа.
Започва да ме цепи глава. Височината си казва своето.
19.00 – не издържах на глада и с Ицо атакувахме товарите с храна. Естествено, луканката представляваше особен интерес. Първите няколко парчета гълтах цели. Чак по-късно успях да се насладя на хубавия деликатес.
19.30 – обадих се вкъщи и говорих с майка и татко. Утре заминават за село да празнуват Великден.
Щом се скри слънцето, в лагера настана кучи студ.
Вечерята беше превъзходна. За първи път ми се случва по време на експедиция да се храня на стол и маса.
В базовата палатка беше 8 градуса.
9 април, петък
Снощи имаше страхотно пълнолуние. Беше като ден. Въпреки това успях да поспя малко и сега се чувствам отпочинал.
До обяд се занимавам с радиостанциите и електричеството. Имахме проблем с агрегатите, защото не дават по 20 волта.
След обяд излиза вятър и прави престоя на открито неприятен. Легнах да спя и съм се унесъл в дрямка два часа. Беше много приятно, защото слънцето напичаше в палатката и можех да се търкалям по тениска.
16.30 – Мишева се отбива да ме види и решаваме да се разходим в района. Малко преди лагера намерих чудесна вкаменелост. Малко след това открих друга пак случайно. По-късно реших да посветя времето си на издирване на отдавана изчезнали организми. Но за жалост само ме надуха вятърът.
18.20 – Ники успя да сглоби сателитната система и вече имаме интернет в лагера. На вечеря ядохме спагети, пихме вино и слушахме Владимир Висоцки.
Изненадващо се появи Ели. Пътувала е от Зангму първо пеша, после с каруца, камион и джип. Предала е Искра на хора от агенцията, които са я чакали на границата.
В Катманду размириците продължават и никой не може да излиза и влиза в града. Полицията е арестувала около 500 души, за които се смятало, че са подстрекатели за размириците. Три експедиции са блокирани и не могат да напуснат столицата на Непал.
22.30 – нощният живот в лагера продължава с родопски песни. Звездите се виждат толкова ярко, че чак може да се уплаши човек.
10 април, събота
На закуска хапваме омлет на фона на родопски песни.
Днес трябва да подготвим багажа за трите височинни лагера – храната и личната екипировка.
19.28 – цял ден ни отне събирането и оформянето на багажа за трите височинни лагера в товари по 20 кг. Хубавото е, че бяха отделени добро количество “подхапвалки” и вече няма да се гладува.
Беше ни на гости един руснак от групата на Козлов, която работи по стената. Разказа ни за Кавказ и това, което ме заинтригува, е, че районът на Безенгийската стена е спокоен и може да бъде посещаван.
Николай приятно изненада всички като извади всички досегашни броеве на “Плейбой” и с това осигури свежо четиво за групата. Особен интерес списанията предизвикаха у шерпите, обслужващи кухнята, и двамата ни височинни носачи.
Вчера Мариана заяви твърдата си позиция пред мен, че ще пробва върха без кислород. Ако все пак не успее, в което не вярва, ще се върне за почивка до Пасу (4100 м) и ще направи опит с кислород.
От Иван Вълчев разбрахме новините, които за България бяха тревожни – тревожни с това, че е хвърлена газова бомба в КАТ, и продължаващите боеве в Кербала между нашите войници и бунтовниците.
11 април, неделя, Великден
За днес сме се подготвили с боядисани яйца. Ще празнуваме като у дома си.
Имам лошото чувство, че единият зъб започва да ме наболва и това изключително много ме притеснява.
Цвета и д-р Сълова се бяха подготвили наистина нищо да не ни липсва от празника. Имаше кошничка с шарени яйца, аранжирани със зелени клонки и малка иконка на Богородица. Над българското знаме в дъното на палатката закачихме иконата на Свети Иван Рилски, която ни подари президентът.
Монтирах 135-милиметров обектив на апарата и се качих на едно хълмче да снимам Еверест. Мястото беше абсолютно безветрено. В ниското до реката имаше пясък и с Ицо прекарахме часове в припичане и разглеждане на маршрута, който ни предстоеше.
13.20 – качих се до плочата на Мелъри и Ървин, за да я снимам.
16.40 – обадих се на Дани и го заварих на Клисура да прави скокове. До 18.00 се припичахме пред палатката на Ицо.
На вечеря настана голям смут, защото беше изчезнала иконата. Обявихме издирване и дори извикахме шерпите на разпит. Тъжните лица се разведриха в мига, в който Петко дойде и каза, че е при него. Иконата била паднала на земята и той я прибрал.
След вечеря правихме инхалации с лайка. Много добре действа и мисля по-често да правя подобни процедури.
В палатката ми има цяла дюна с пясък.
Олег от трекерите ми даде книга, с която да се приспивам.
12 април, понеделник
След закуска започнахме да подготвяме багажа за 6400. Решихме да се качим до АВС (Advanced Base Camp) с една нощувка.
13.00-14.00 – шерпите изнесоха ритуала пуджа.
14.20 – Мето, Ицо и Карина не се чувстваха добре и слязоха с джип до Ниалам (3600 м).
Цял следобед четох книга и добре си починах. Преди вечеря излязох да укрепя палатката и разбрах каква рязка промяна беше станала навън. Валеше сняг.
Мето, Карина и Ицо ще се върнат обратно на 17 април – се разбра от разговор по сателитния телефон.
13 април, вторник
9.00 – закуска.
Стягаме багажа за междинния лагер. Снощи не спах добре заради запушен нос. Продължава да ме притеснява зъбът от време на време. Лошото е, че май това е зъбът с операцията.
18.20 – пристигаме на 5800 м, междинен лагер (Camp Intermediate). В палатка съм с Цвета. Голяма бъркотия с товарите – яковете ги разпиляха в радиус 100 м и не можем да си съберем багажа. Засега съм без шалте.
14 април, сряда
9.00 – ставане. Снощи спах добре, благодарение на капките за нос, които ми даде трекерката Дарина.
Потегляме от междинен лагер в 10.00. Днес трябва да качим около 700 м денивелация. Движа се много трудно. Към 16.00 започнах да виждам северния гребен на Еверест, а малко по-късно и Северното седло. Съвсем в далечината зърнах палатка. Вървях много трудно, почивах през 10-20 метра. Бях на около 6300, а до лагера оставаше още доста или поне в моето състояние изглеждаше ужасно далече.
17.30 – пристигам в АВС на 6400 м. Тук Петко, Станимир, Иван и Тенди Шерпа опъват палатки в страхотен вятър. Влизам в кухнята при шерпите да пийна нещо, след като малко им помогнах. 30 мин след мене пристига Иван Вълчев. Следват Ники и Ели. След тях – Цвета. Всички на дистанция 30 мин един от друг.
Вятърът продължава да е ураганен. Едва удържаме палатките.
20.00 – вечеря. Горещата супа ни връща част от силите. Въпреки всичко височината от 6400 остава голяма за недобре аклиматизираните ни тела.
Приспивам се с четене на книга. Но това не продължава дълго. Цяла нощ с Иван (Темелков), с който сме в палатката, не можем да спим.
Умирам от глад и напипвам малко остатъци от фъстъци и малко чай. Носът ми е запушен и едва дишам през него. Старя се да не използвам устата за дишане, за да не увредя гърлото.
Николай: “А-а-а-а-а!”
15 април, четвъртък
Цяла нощ не спахме. Чак на сутринта, когато вятърът утихна, с Иван дремнахме около час. Припичаше приятно слънце в палатката и аз взех да си дочета книжката, която Олег ми бе дал за запълване на свободното време.
Чух, че отвън Петко, Станимир, Иван Тeмелков, Иван Вълчев и Цвета се борят с базовата палатка, която е съборена от вятъра и излизам да им помогна. Не знам дали въобще им бях от полза, защото се чувствах слаб и сядах през два метра да почивам.
След закуска дочетох книжката и може би съм дремнал, защото излязох от палатката чак за обяд.
18.00 – с Иван лежахме в палатката. Той ровеше в кутията с лекарства, а аз оправях фототехниката и допълвах ежедневието с в този дневник.
Николай: ...................
19.00 – навън вали сняг и дори вече натрупва по камъните.
16 април, петък
Отново цяла нощ се въртях и не можах да заспя. Зъбът ме наболяваше и дано това не ми създаде проблеми. Днес тръгваме за ВС за почивка няколко дни.
Времето е чудесно Няма нито едно облаче и духа съвсем слаб вятър.
От 6400 (АВС) до ВС (5100) стигаме за шест часа и половина. Ходенето е доста изморително и често спираме за почивка.
Пристигам в лагера, където ме очаква голяма изненада. Мето, Ицо и Карина са се върнали и са донесли свежи ябълки, мандарини, портокали и ряпа.
Николай: “Тия якове не ги ли подковават?”
Вечерята беше изненадващо превъзходна. Имаше изобилие от зеленчуци и компот от ананас за десерт.
22.00 – оттеглям се за почивка в палатката, която е пълна с пясък.
Дойчин Боянов, дневник (следва)
Еверест 2004: Дневникът на Дойчин - Част 2
Към албума в Climbing Guide за експедиция "Еверест 2004"
Към предишния материал за експедиция Еверест 2004 в Climbing Guide
3 април, 2300 м нмв21.47 часа – намирам се в хотела на китайската граница. Днес ми се случи много лошо нещо – изгубих си тефтера на непалско-китайската граница.
Днес сутринта след хиляди трудности успяхме да излезем от Катманду. Столицата беше блокирана с барикади и демонстранти, запалени гуми и телени огради. Преди границата с Китай видях бънджи-установка на един въжен мост, за който бях вече разбрал в Катманду. Но никой не пожела да спрем рейса, за да направя така необходимите ми снимки.
В Китай влизаме с обща виза и под строй. Вали дъжд. Пътят от границата е в ремонт и ние намираме камионите на работниците, в които се подслоняваме.
Джиповете пристигат след около час. Страхотни “Land Cruiser Toyota”.
В хотела получих с триста уговори тефтера на Николай, подарък от Първанова, но при едно условие – да ми казва да записвам и по нещо и от него. Приех. Следват първите му думи. Николай: “Хора, маси, еба си.”
Днес е рожденият ден на Карина. Черпи с уиски и бонбони. Да е жива и здрава.
След границата с Непал в Китай първият град, в който оставаме за нощувка, се казва Зангму. Тук местим часовниците с нови 2 часа и 15 минути напред, т. е. Пекинско време.
Тук на границата ни поемат хора от Китайската асоциация по алпинизъм – абсолютен монополист, с който “Asia trekking” има договор. Оттук нататък те се грижат за нас и засега – държа да отбележа – никак зле. Имам чувство, че попаднах в една много по-цивилизована страна от Непал. Тук явно комунизмът им върши много по-добра работа, отколкото на други места.
На самата граница има много красив мост от бетон. Той представлява голяма арка с няколко по-малки вътре в нея. Височината му преценявам на около 40 метра.
По план трябва да бъдем в базовия лагер след около пет дни.
Тук, в Китай, тези от нас, които си носеха мобилни телефони, имат щастието да се обаждат, защото има роуминг с тукашния оператор. Гледките наоколо наистина са впечатляващи. Огромни, стръмни склонове, обрасли като джунгла, от които се стичат тънки, живописни водопадчета. Град Зангму е на тераси и прилича на нашия Велико Търново, но сградите са много по-големи, по-нови и по-модерни. Зангму създава впечатлението на голям и развиващ се град. Еди долар се разменя за 8,1 юана.
4 април, неделя, Цветница
8.30 часа – Събуждам се и виждам страхотни снежни върхове.
Днес Цвети има имен ден и ще потърся начин да се свържа с нея и да и го честитя.
9.00 – на закуска хапваме странно приготвени пържени фъстъци, понички (може би), варени яйца и разни други трудно определими творения на природата.
От 9.30 до 11.20 се редим за паспортни формалности на границата.
Петко не си намира чантата с документи и пари. Половин час инфарктно търсене на загубената чанта. Щастлив край. Оказа, че англичаните са я затрупали с техен багаж.
12.00 – продължаваме да чакаме паспортите си.
Тук засичаме хора от чешката група, които бяха на К-2, когато ние провеждахме експедиция на Броуд пик (2001 г. – бел. ред.).
12.00 – по пътя мина хубава китайка.
Тук войниците ходят с униформи и китайски камуфлажни гуменки.
13.26 – пристигаме в Ниалам. Височина – 3700 м. Може да се каже, че вече сме в същински Тибет, защото и пейзажът, и хората са като тези в представите ми за Тибет.
Настанявам се в кокетно тибетско хотелче, стая 308. Разнасят се източни миризми, от тези, които се получават при запалването на ароматните пръчици у нас.
Стаята е с две легла като нашите нарове, с много хубави домашно плетени черги и завивки. Стените са изрисувани с цветя, както и дървеният скрин, върху който пиша.
14.10 – хапваме китайски гозби и след това посещаваме Интернет-клуба в хотелчето. Нищо по страницата (на клуб „Вертикален свят” – бел.ред.) не е пипано и съм разочарован от това, че там продължават да стоят стари грешки. Но успях да вляза в пощата на Клуба, за да се запозная с кореспонденцията. Тръгвам на разходка из Ниалам. Тук също усилено се строи, но магазините, в сравнение с Непал, са по-скромно заредени.
16.00 – качвам се в стаята да почивам. Цвета е някъде на разходка из околностите.
Обадих се на Цвтелина за Цветница. Цвети бе в къщи и се зарадва много. Предаде ми поздрави.
Карина ми измери сатурацията. Моята засега е добре, дори по-добра от на един тибетец от местните.
18.34 – седим в заведението на хотелчето. Много интересно е аранжирано в национални мотиви. Има много хора от други експедиции и усещането е малко като на алпиниада, когато столовата е пълна с алпинисти.
Гледаме филм за Еверест, заснет по маршрута, по който ни предстои да преминем. Тук освен щастливите “восходители” показаха и много от тези, които завинаги са останали при “Богинята-майка на Земята”.
21.20 – след вечеря се оттегляме в хотелчето за донаяждане с лични запаси и раздувка.
Николай: “Добър ден за българската демокрация”.
5 април, понеделник
3.00 часа – събуждам се от страхотна треска. Един час се мъча да се сгрея, но безуспешно. Ставам, изпивам един аспирин, един аналгин и 500 мг витамин С. След половин час започнах страхотно да се потя. Тези нощни катаклизми ми разбиха съня и сега очаквам да видя резултатите при Карина. Сигурно това, че снощи си измих краката със студена вода преди лягане, беше в основата на всичко. Сега съм слаб и недоспал.
9.20 – слизам в общата стая за изследвания при Карина.
9.30 – оказва, че показателите не са чак толкова лоши и ще прескоча трапа и този път.
Ники си поръча кафе и новината за цената вдигна пулса му – 3 и половина долара.
Снощи е паднал малко сняг по околните хълмове и сега блести като злато на изгрева. Тибет наистина създава усещането за един вълшебен и различен свят.
10.00 – разтоварваме целия камион и пренареждаме багажа. Всичко е налице и няма липси.
11.30 – тръгваме на разходка към някое връхче. Уговаряме обяда за 15.30 и поемаме към върха, който се пада отдясно срещу течението на реката, чието име не мога да назова в момента.
Днес може да се каже, че изкачих първия си връх в Хималаите с височина 4380 м. Чувствах се изтощен от безсънната нощ и следобед полегнах за два часа в стаята. Днес извадих от багажа спалния си чувал и така ще си осигуря по-голям комфорт за спане.
18.30 часа – англичаните пуснаха филм за тяхното изкачване през миналата година. Имаме подозрение, че именно това е експедицията, която ще търси тялото на Ървин.
До вечеря взимам да почета разказите на Хемингуей. Цвета, Иван Вълчев, Дарина и Петко играят бридж. Карина чете инструкцията за камерата си. Ели пише на компютъра. Николай и Мето уговарят транспорта за утре, а Иван (Темелков) и Ицо най-вероятно се изтягат в стаята си.
Всеки ден по три пъти ни хранят с една и съща храна, която ни засища за около три часа.
Все още не съм се аклиматизирал и за сега е нормално, защото едва от вчера сме на голяма височина. Утре нощувката ще бъде на около 4200 и се очакват нови безсънни нощи. Предстои ни доста дълъг преход с джиповете до Шегар – име, което ми напомня за село Шигар в провинция Балтистан, през което минах през 2001 г.
Николай изнесе снимки от експедицията в www.climbingguide.com,
Цвета отново играе бридж и това доста я забавлява.
Николай: “Не е много лошо.”
 | Първо аклиматизационно излизане до 4380 м |
6 април, вторник
Днес в 10.00 очакваме джиповете, с които ще отпътуваме за Шегар. От Мариана (Масларова) разбрах, че в Тибет ще навлезем едва след един превал с височина 5000 м.
Скрипко разказа за Шегар, че на 4000 м и има старинна крепост.
Искра от трекинг-групата е с признаци на височинна болести и това може да обърка програмата на трекерите.
Разбрах, че при хубаво време можем да видим Еверест още днес.
В градчето ми дойде идея да закупя ластик и да скоча хубавите мостчета. Но този, който намерих като материал, се оказа много малко.
14.20 часа – намираме се на превала Тонг-Ла (5040 м).
15.50 часа – пристигаме в Тингри (4200 м), където ще обядваме. Тингри не е толкова модерен град като предишните, но пък оттук започва асфалтов път.
И тук има пълно покритие на GSM.
17.20 - подминахме разклона за Еверест. Вдругиден ще се върнем обратно по същия път.
18.00 - пристигаме в Шегар. Настаняваме се в един от най-хубавите хотели, в които съм бил въобще някога. В стаята има две луксозни легла, като таблите им са във формата на листо, тапицирано в зелен плюш. Има два удобни фотьойла, голямо огледало, телевизор и баня с вана.
Шегар, според GPS-а, който носи Николай, е на 4285 м.
Състоянието на Искра продължава да се влошава и ако не слезе скоро на по-ниско, има сериозна опасност за здравето й (според мене).
Утре шерпите тръгват с багажа към базовия лагер, за да го устроят.
Много приятна изненада за всички беше вкусната вечеря. Още по-приятно е и дори ми е неудобно, но отново оцених тибетската красота у една девойка, която ни сервираше. Девойката беше с приятен глас, по-добър английски от моя и доста по-чиста от всички тибетки, които бяхме виждали.
Приспиваме се с урок по английски.
7 април, сряда
8.30 часа – учителката ми по английски (Цвета) ме събужда с урок по английски. От днес в тефтера всеки ден ще има поне една страница с думи на английски. Страниците ще се казват “Уроците на Мишева”.
Закуската беше досущ европейска: палачинки, кекс, сладко, масло, хляб.
10.20 часа - тръгваме на посещение в един манастир, местна забележителност. Дотам ще пътуваме с джиповете.
12.10 - манастирът се намира в основата на шилест връх, до чиято най-висока точка се простира чудна крепост. Върхът е висок 4500 м и завършва с няколко кули, обкичени с молитвени флагчета. На най-високата Иван Вълчев запали няколко клечки в приготвено за тази цел място. Времето е чудно хубаво. Виждат се много снежни върхове.
На слизане в селото си купих интересни вкаменелости за по 5 юана от един тибетец.
На обяд започнахме с песни и почти цялата група се включи. Беше чудесно.
 | Цвета Мишева в манастира Шегар |
“Уроците на Мишева”, номер 1
Аз - I
Ти - You
Той - He
Тя - She
Ние - We
Вие -You
Те - They
Чета - Read
Пиша - Writе
Чувам - Listen (to)
Гледам - Look (at)
Събличам - Undress
Обличам - Dress
Включвам - Turn on
Изключвам - Turn off
Скрито - Hidden
Открито - Open
Покрито - Covered
Дясно (правилно) - Right
Ляво - Left
To be
I am
You are
He/ She is
We are
You are
They are
Present continuous
To be + verb + ing
I am writing
You are writing
He/ She is writing
Am I writing?
I am not writing.
What are you doing?
От 16 до 18 часа направих страхотна следобедна дрямка. Времето навън в много хубаво и мисля да изляза да се поразходя.
На вечеря – изненада! Огромни пилешки бутчета.
Получи се малък конфликт заради решението на Ели да изпрати Искра сама до Ниалам.
След вечеря си напълних ваната и открих Голямото Блаженство. След това се обръснах и се почувствах човешки.
Утре тръгваме за бейз кемп.
8 април, четвъртък
Снощи Ели и Искра са отпътували за Зангму. От Зангму Искра пътува за Катманду, а оттам – за София. Ако се чувства зле, Ели ще се прибере с нея.
10.20 - видях Еверест! Намираме се на превала (5100 м), откъдето се открива живописната панорама към върховете Чо Ойю, Еверест, Лхотце и Макалу. Май отново влязох в някаква приказка.
 | Поглед от превала |
12.40 – един от джиповете се разваля на височина 4600 м, на около 1 км от манастира Ронгбук.
14.00 – пристигаме в базовия лагер (5100 м). Настаняваме се в единични палатки. Започваме да ги укрепваме и пренареждаме багажа.
Започва да ме цепи глава. Височината си казва своето.
19.00 – не издържах на глада и с Ицо атакувахме товарите с храна. Естествено, луканката представляваше особен интерес. Първите няколко парчета гълтах цели. Чак по-късно успях да се насладя на хубавия деликатес.
19.30 – обадих се вкъщи и говорих с майка и татко. Утре заминават за село да празнуват Великден.
Щом се скри слънцето, в лагера настана кучи студ.
Вечерята беше превъзходна. За първи път ми се случва по време на експедиция да се храня на стол и маса.
В базовата палатка беше 8 градуса.
9 април, петък
Снощи имаше страхотно пълнолуние. Беше като ден. Въпреки това успях да поспя малко и сега се чувствам отпочинал.
До обяд се занимавам с радиостанциите и електричеството. Имахме проблем с агрегатите, защото не дават по 20 волта.
След обяд излиза вятър и прави престоя на открито неприятен. Легнах да спя и съм се унесъл в дрямка два часа. Беше много приятно, защото слънцето напичаше в палатката и можех да се търкалям по тениска.
16.30 – Мишева се отбива да ме види и решаваме да се разходим в района. Малко преди лагера намерих чудесна вкаменелост. Малко след това открих друга пак случайно. По-късно реших да посветя времето си на издирване на отдавана изчезнали организми. Но за жалост само ме надуха вятърът.
18.20 – Ники успя да сглоби сателитната система и вече имаме интернет в лагера. На вечеря ядохме спагети, пихме вино и слушахме Владимир Висоцки.
Изненадващо се появи Ели. Пътувала е от Зангму първо пеша, после с каруца, камион и джип. Предала е Искра на хора от агенцията, които са я чакали на границата.
В Катманду размириците продължават и никой не може да излиза и влиза в града. Полицията е арестувала около 500 души, за които се смятало, че са подстрекатели за размириците. Три експедиции са блокирани и не могат да напуснат столицата на Непал.
22.30 – нощният живот в лагера продължава с родопски песни. Звездите се виждат толкова ярко, че чак може да се уплаши човек.
10 април, събота
На закуска хапваме омлет на фона на родопски песни.
Днес трябва да подготвим багажа за трите височинни лагера – храната и личната екипировка.
19.28 – цял ден ни отне събирането и оформянето на багажа за трите височинни лагера в товари по 20 кг. Хубавото е, че бяха отделени добро количество “подхапвалки” и вече няма да се гладува.
Беше ни на гости един руснак от групата на Козлов, която работи по стената. Разказа ни за Кавказ и това, което ме заинтригува, е, че районът на Безенгийската стена е спокоен и може да бъде посещаван.
Николай приятно изненада всички като извади всички досегашни броеве на “Плейбой” и с това осигури свежо четиво за групата. Особен интерес списанията предизвикаха у шерпите, обслужващи кухнята, и двамата ни височинни носачи.
Вчера Мариана заяви твърдата си позиция пред мен, че ще пробва върха без кислород. Ако все пак не успее, в което не вярва, ще се върне за почивка до Пасу (4100 м) и ще направи опит с кислород.
От Иван Вълчев разбрахме новините, които за България бяха тревожни – тревожни с това, че е хвърлена газова бомба в КАТ, и продължаващите боеве в Кербала между нашите войници и бунтовниците.
 | Еверест и долината на базовия лагер |
11 април, неделя, Великден
За днес сме се подготвили с боядисани яйца. Ще празнуваме като у дома си.
Имам лошото чувство, че единият зъб започва да ме наболва и това изключително много ме притеснява.
Цвета и д-р Сълова се бяха подготвили наистина нищо да не ни липсва от празника. Имаше кошничка с шарени яйца, аранжирани със зелени клонки и малка иконка на Богородица. Над българското знаме в дъното на палатката закачихме иконата на Свети Иван Рилски, която ни подари президентът.
Монтирах 135-милиметров обектив на апарата и се качих на едно хълмче да снимам Еверест. Мястото беше абсолютно безветрено. В ниското до реката имаше пясък и с Ицо прекарахме часове в припичане и разглеждане на маршрута, който ни предстоеше.
13.20 – качих се до плочата на Мелъри и Ървин, за да я снимам.
16.40 – обадих се на Дани и го заварих на Клисура да прави скокове. До 18.00 се припичахме пред палатката на Ицо.
На вечеря настана голям смут, защото беше изчезнала иконата. Обявихме издирване и дори извикахме шерпите на разпит. Тъжните лица се разведриха в мига, в който Петко дойде и каза, че е при него. Иконата била паднала на земята и той я прибрал.
След вечеря правихме инхалации с лайка. Много добре действа и мисля по-често да правя подобни процедури.
В палатката ми има цяла дюна с пясък.
Олег от трекерите ми даде книга, с която да се приспивам.
12 април, понеделник
След закуска започнахме да подготвяме багажа за 6400. Решихме да се качим до АВС (Advanced Base Camp) с една нощувка.
13.00-14.00 – шерпите изнесоха ритуала пуджа.
14.20 – Мето, Ицо и Карина не се чувстваха добре и слязоха с джип до Ниалам (3600 м).
Цял следобед четох книга и добре си починах. Преди вечеря излязох да укрепя палатката и разбрах каква рязка промяна беше станала навън. Валеше сняг.
Мето, Карина и Ицо ще се върнат обратно на 17 април – се разбра от разговор по сателитния телефон.
13 април, вторник
9.00 – закуска.
Стягаме багажа за междинния лагер. Снощи не спах добре заради запушен нос. Продължава да ме притеснява зъбът от време на време. Лошото е, че май това е зъбът с операцията.
18.20 – пристигаме на 5800 м, междинен лагер (Camp Intermediate). В палатка съм с Цвета. Голяма бъркотия с товарите – яковете ги разпиляха в радиус 100 м и не можем да си съберем багажа. Засега съм без шалте.
 В преден базов лагер - 6400 м |
14 април, сряда
9.00 – ставане. Снощи спах добре, благодарение на капките за нос, които ми даде трекерката Дарина.
Потегляме от междинен лагер в 10.00. Днес трябва да качим около 700 м денивелация. Движа се много трудно. Към 16.00 започнах да виждам северния гребен на Еверест, а малко по-късно и Северното седло. Съвсем в далечината зърнах палатка. Вървях много трудно, почивах през 10-20 метра. Бях на около 6300, а до лагера оставаше още доста или поне в моето състояние изглеждаше ужасно далече.
17.30 – пристигам в АВС на 6400 м. Тук Петко, Станимир, Иван и Тенди Шерпа опъват палатки в страхотен вятър. Влизам в кухнята при шерпите да пийна нещо, след като малко им помогнах. 30 мин след мене пристига Иван Вълчев. Следват Ники и Ели. След тях – Цвета. Всички на дистанция 30 мин един от друг.
Вятърът продължава да е ураганен. Едва удържаме палатките.
20.00 – вечеря. Горещата супа ни връща част от силите. Въпреки всичко височината от 6400 остава голяма за недобре аклиматизираните ни тела.
Приспивам се с четене на книга. Но това не продължава дълго. Цяла нощ с Иван (Темелков), с който сме в палатката, не можем да спим.
Умирам от глад и напипвам малко остатъци от фъстъци и малко чай. Носът ми е запушен и едва дишам през него. Старя се да не използвам устата за дишане, за да не увредя гърлото.
Николай: “А-а-а-а-а!”
15 април, четвъртък
Цяла нощ не спахме. Чак на сутринта, когато вятърът утихна, с Иван дремнахме около час. Припичаше приятно слънце в палатката и аз взех да си дочета книжката, която Олег ми бе дал за запълване на свободното време.
Чух, че отвън Петко, Станимир, Иван Тeмелков, Иван Вълчев и Цвета се борят с базовата палатка, която е съборена от вятъра и излизам да им помогна. Не знам дали въобще им бях от полза, защото се чувствах слаб и сядах през два метра да почивам.
След закуска дочетох книжката и може би съм дремнал, защото излязох от палатката чак за обяд.
18.00 – с Иван лежахме в палатката. Той ровеше в кутията с лекарства, а аз оправях фототехниката и допълвах ежедневието с в този дневник.
Николай: ...................
19.00 – навън вали сняг и дори вече натрупва по камъните.
16 април, петък
Отново цяла нощ се въртях и не можах да заспя. Зъбът ме наболяваше и дано това не ми създаде проблеми. Днес тръгваме за ВС за почивка няколко дни.
Времето е чудесно Няма нито едно облаче и духа съвсем слаб вятър.
От 6400 (АВС) до ВС (5100) стигаме за шест часа и половина. Ходенето е доста изморително и често спираме за почивка.
Пристигам в лагера, където ме очаква голяма изненада. Мето, Ицо и Карина са се върнали и са донесли свежи ябълки, мандарини, портокали и ряпа.
Николай: “Тия якове не ги ли подковават?”
Вечерята беше изненадващо превъзходна. Имаше изобилие от зеленчуци и компот от ананас за десерт.
22.00 – оттеглям се за почивка в палатката, която е пълна с пясък.
Дойчин Боянов, дневник (следва)
Еверест 2004: Дневникът на Дойчин - Част 2
Към албума в Climbing Guide за експедиция "Еверест 2004"
Към предишния материал за експедиция Еверест 2004 в Climbing Guide
 | Еверест от базовия лагер |
Добави коментар