Преди около 80 години журналистка попитала британеца Джордж Мелъри* защо толкова иска да изкачи Еверест, той отговорил: “Защото го има”. Думите му разбират и приемат всички, тръгнали натам. Останалите хора задават друг въпрос: “Защо го има?”

Еверест е метафора на човешкия стремеж към най-високото. Височинните алпинисти са сред малцината, които имат шанса да участват в тази метафора реално. За нас, останалите хора, техните занимания могат да формират или усилят нашата мотивация по пътя към нашите върхове. Защото тези мъже са герои. Върховете са променили мащабите им. А точно сега не е лошо да имаме герои и да ги възприемаме в духа на постиженията и подвига им.

В какво обаче ги превърнахме? Публичното говорене за тях се плъзна по пътя на злобата и клюката. Попречи на отделния човек да придобие свой поглед върху втората българска експедиция до върха. Тренира отново отличната ни способност да отричаме, осъждаме и мразим. Заклейми българските алпинисти като престъпници и луди. А да говориш за експедицията и алпинистите по човешки и честен начин се оказа толкова трудно, колкото да прокарваш премиерен маршрут.

Видяхме как именно алпинисти предпочетоха да свалят алпийския инвентар, яхнаха метлата и нададоха боен вик. Насъскаха медиите и хората не как да е. Техният изпълнителски стил прилича на този на врачките от кабелните телевизии. Там от едно диванче се сипе нещо евтино, грозно и гнусно. На тези хора алпинизмът не е помогнал да се освободят от привичните граници на злонамереността. Неясно е и защо някои ликуваха, че за тази експедиция се говори много. Да. Но как се говори? И какво постига такова говорене? Начинът, по който Еверест 2004 беше представена на широката общественост, всъщност поизпита всички ни. Кой как се прояви - видяхме. Във всеки случай участниците и коментаторите на Еверест 2004, досущ като в изкуството, се разделиха на изящници, приложници и... мръсници.

През 1984 година българинът Христо Проданов прави първото българско безкислородно изкачване на Еверест по най-трудния маршрут – Западния гребен. И остава завинаги по склоновете на върха. След него върха достигат други четирима българи – Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков. Първата българска експедиция до Еверест ни връща към един по-романтичен етап от развитието на алпинизма у нас. Връща ни и във времената на друго държавно устройство, когато подобни мероприятия са се организирали по различен начин.

Двайсет години по-късно върха достигат българите Петко Тотев, Дойчин Боянов, Николай Петков и Христо Христов. Дойчин Боянов и Христо Христов осъществяват безкислородно изкачване. Иван Вълчев и Иван Темелков достигат до гебена на върха - 8540 метра надморска височина. Всички участници в експедицията осъществяват тежка височинна работа в лагерите по склоновете на Еверест.

Така звучи краткото обобщение от низините. Българската експедиция не беше комерсиален набег към върха. Нито планинска екскурзия, каквато софиянци правят до Витоша. Тази експедиция имаше цели. И в рамките на именно тези цели всеки участник сам можеше да определи своето място и действия. Същинската инвентаризация-оценка на експедицията ще бъде направена от участниците в нея. Други нямат право на това. Ако изобщо тези неща могат да бъдат обяснявани. Височинен алпинизъм от порядъка на почти девет хиляди метра е една толкова друга реалност, че тя, както и изкуството, трудно се подава на анализ. Още една причина всеки да участва в нея по свой начин.

Повечето от участниците в Българския Еверест доказаха, че ентусиазмът и високите постижения се случват дори в епохата на шоубизнеса. Добре, че ги има! Защото в техните занимания се съдържа, както би казал Радичков “ядката на живота”.

Скръбното е, че един от тях ги потвърди със смъртта си. Каза се, че българската национална експедиция до Еверест трябвало да бъде организирана така, че да няма жертви. За съжаление смъртта по най-високите върхове не подлежи на организация. Смъртта там е индивидуална случка и съдба. Като много млад човек, Христо Христов вероятно е имал “по-младо” усещане за трудностите. Но се е държал като мъж. Като истински герой. От онези, които до последно държат меча си здраво и замахват с него – към онова, което ще донесе победа…

Мечтата е осветила пътя на Христо към върха и го е водила до край, за да свети и сега. Защото такива хора не угасват. А пък на още по-малко от тях “Богинята майка” минава път...

Мирослава Иванова*

Към предишния материал за експедицията в Climbing Guide

Към следващия материал за експедицията в Climbing Guide

================================
* Този материал е бил изпратен от авторката на вестник “24 часа” в дните след завръщането на експедицията. По неизвестни причини не е бил публикуван. Седмици след което тя го предостави в сайта climbingguidebg.com.

** На 8 юни 1924 година Джордж Лей Мелъри и Андрю Къмин Ървин правят своя опит да достигнат до Еверест и не се завръщат.

*** Мирослава Иванова не се занимава с алпинизъм. Тя е авторка на филми за планините и техните обитатели.