1612.2013
Американецът Колин Хейли (Colin Haley) и канадката Сара Харт (Sarah Hart) направиха първо цялостно изкачване на Иглата Волонки (Aguja Volonqui, ок. 2200 м) в Патагония – най-високият от четирите върха в гребена, който тръгва на север от Серо Ринкон (Cerro Rincon).
.jpg)
Иглата Волонки с линията на изкачване (означената с жълто El Lobito”) и
на слизане (“Carrington-Rouse Route” – с червено)
През декември 1976 г. само два метра не стигнаха на английската свръзка Алън Раус (Alan Rouse) и Раб Карингтън (Rab Carrington) до върха. След изкачване по източната стена и южния гребен пред тях се изпречи двуметрова ледена гъба, която се оказа непреодолимо препятствие. Въпреки стигането толкова близо до върха двамата заявиха, че на са го изкачили. По този начин Иглата Волонки трябваше да чака първото си изкачване до тази пролет в Южното полукълбо.

Катерене по “El Lobito”
Снимка: Колин Хейли
Photo: Colin Haley
Хейли и Харт стигнаха до върха по премиерен маршрут, който върви вляво от източния гребен. Той бе наречен “El Lobito” и преодолява ледено-мискстов терен със стръмни снежни участъци (400 м, AI4+, M5, A0). Ключово се оказа последното въже (M5), на което има едно място A0. От върха двамата слязоха и частично се спуснаха по “Carrington-Rouse”.
.jpg)
Иглата Волонки с линията на изкачване (означената с жълто El Lobito”) и
на слизане (“Carrington-Rouse Route” – с червено)
През декември 1976 г. само два метра не стигнаха на английската свръзка Алън Раус (Alan Rouse) и Раб Карингтън (Rab Carrington) до върха. След изкачване по източната стена и южния гребен пред тях се изпречи двуметрова ледена гъба, която се оказа непреодолимо препятствие. Въпреки стигането толкова близо до върха двамата заявиха, че на са го изкачили. По този начин Иглата Волонки трябваше да чака първото си изкачване до тази пролет в Южното полукълбо.

Катерене по “El Lobito”
Снимка: Колин Хейли
Photo: Colin Haley
Хейли и Харт стигнаха до върха по премиерен маршрут, който върви вляво от източния гребен. Той бе наречен “El Lobito” и преодолява ледено-мискстов терен със стръмни снежни участъци (400 м, AI4+, M5, A0). Ключово се оказа последното въже (M5), на което има едно място A0. От върха двамата слязоха и частично се спуснаха по “Carrington-Rouse”.
Добави коментар