“И изборът, знам, винаги е мой
дали съм в робство, или съм герой”
“СУЧУРУМ” - тази нейна стихосбирка е издадена 4 години преди да изчезне на Еверест...
 |
И изборът, знам, винаги е мой
дали съм в робство, или съм герой |
Автор: Мариана Проданова Масларова
Издател: Фондация "Образование и развитие"
София, 2000 г. |
|
| |
Хиляда пъти може аз да падна
Хиляда пъти пак ще продължа.
Със път или без път, но ще вървя
единствено към вечна Светлина.
28.08.1993 г.
Добра дума - крехка чучулига
Зла дума - пепелянка живородна
разкъсва този, който я роди!
Пълзи и съска! Винаги отровна!
Не я зачевай! Много се варди!
Добрата дума - крехка чучулига
гнездо си вие с грейнали очи
и с песен нежна винаги повдига
за нова радост стъпкани мечти.
27.10.1986 г.
Кои сте вие, странни алпинисти?
Не помня кой къде се е изкачвал.
Дори не тръпна да го прочета.
Обърках кой е жив и кой загинал.
Живеят с мене само с обичта.
Парчета разговори в снежни хижи.
Мозайки от детинщини - мечти.
И всеки в снеговете ниже, ниже
от суета и гняв едни следи.
Превръщат се следите във вериги.
Аз смисълът им търся и вървя.
На страст човешка тленните кумири
по върховете вдигат знаменца.
Една от вас, объркана и слаба,
в заблуда дълго рових се в снега.
Не търсех нито упрек, ни награда,
а само смисъл в страшната игра.
Завърнах се по чудо жива в мене.
И планините в себе си свалих.
Обичам ги и пак ги притежавам,
но всичките сега са в моя стих.
Кои сте вие, странни алпинисти?
Блести върхът във вашата мечта.
Но съвестта ви друго знам, че мисли
и знаете, че сте във суета.
Не са болнави странните ми мисли.
Усилията луди изтърпях.
Но страх ме е. Животът ви зависи
от тънка мисъл, вкопчена във грях.
Не ви познавам, странни алпинисти.
Макар, че дълго бях една от вас.
Но моля ви, когато разберете
защо върха изкачвате, кажете.
18.04.1994 г.
|
Мариана е българката, която преди месец и половина изчезна на 100 м от връхната точка на Еверест, 8848 м. За последен път е видяна в 17 ч на 23 май 2004 г. над Трето стъпало, вървейки в посока нагоре...
“Мариана написа над 1000 стихотворения преди да се скрие в прегръдките на Еверест. Тя умря от естествена смърт...” - каза за нея един от приятелите и. Умря ли Мариана в действителност?
Към галерията с албум от снимки на Мариана - Еверест 2004
Малко видеоклипче с Мариана от Еверест 2004 (с десния бутон на мишката изберете "Save target as" за да изтеглите файла)
==============================
* Climbing Guide разполага с малко количество от книгата. Това нейно издание не се продава, но се подарява.
Свържете се с нас до края на месец юли 2004 г. ако желаете да я имате.
1 коментар(а)
Високи Изследвания
1
Защо да се изследва ?
за да се достигне бялото -
и разтърсил словесата
да си безсловесен
да живееш
в безсловесна светлина
2
Аз понякога
отивам в планината:
в сняг и огън
следвам час след час
черното корито на реката
бавно чак до хребета
или до билото на снеговете
прекосил гората
през скалите и тревите редки
към земята висша -
с глава празна
само с тялото в движение
3
В крайната онтологична територия
4
Или по-скоро в мойта стая
с книгите по калиграфия
като пия чай или пък бяло вино
аз обръщам страница след страница:
Песен на прозрачно огледало
Есе за хиляди характери
Бележки от Дома уединен на свежестта
Беседата на стария опиянен човек -
Трактат на разбирането...
5
Но най-добрата калиграфия
която някога съм съзерцавал
(бе в Тайван
преди години)
е изречения от трийсет знака
написани от Уан хи-джъ
към стар приятел
през суровата зима от IV век
да го пита как се чувства
през тези дни студени
този автограф озаглавен
"Ясно небе преди сняг"
минавал от ръка в ръка през вековете
всеки негов притежател
е прекръствал кабинета си на него
тъй че винаги през вековете
някъде в Китай е имало
кабинет наречен "Ясно небе преди сняг"
6
Ако дам на мойта стая име
съответствуващо на двата свитъка
украсили входа й
на три
мили
ручеят
блести
отвън
на десет
хилядите
хълма
в есента
това ще е например
"Стаята на ручея далеч три мили"
или
"Стаята на десет хилядите хълма"
7
В Стаята на десет хилядите хълма
СЕ ЧЕТЕ:
"Знаещите истината
не са равни
на онез които я обичат
и онез които я обичат
не са равни
на онез които я живеят радостно"
8
Там пише също:
цяла сутрин
всичко идващо без шум
приема форма, губи форма, формата променя
между мен, езика
и снега
опипва прилагателните, с толкоз прилагателни
обхождa думите
(чудесно изобилие от думи)
как да се каже, с какви думи, вече
обед е и толкоз малко
ми остава, само
свежо - нежно - тихо
ясно - разпиляно...
щом китайската граматика разтворил
(дъх по улиците на Глазгоу
отпечатва още своя цвят червен)
моите очи попадат върху:
дъжд преминал в сняг
9
Движение в мълчанието снежно
този ред пред мен
и другият
са от значение подвижно
само като калиграфия
празно писане безименно
което като казва не изказва
пълнотата изобилна на
вътрешния шепот на
това мълчание от сняг
Кенет Уайт
Добави коментар