0912.2013
“Parthian Shot” е маршрут-икона. Надвисналият над долината Барбейдж (Burbage) “клюн” на силно надвесената скала до 80-те години на ХХ век се смяташе за непреодолим и невъзможен за изкатерване. Мнозина отлични катерачи пробваха силите си, но дори легендарният Джони Доуз (Johnny Dawes) не можа да се справи с него, използвайки горна осигуровка (top rope).
Осигуровката, която се състоеше от няколко малки клеми, поставени между стената и една скална люспа (flake) със съмнително качество, не вдъхваше оптимизъм преди евентуален опит за изкачване. Всичко това превръща проблема в невероятно трудно предизвикателство както от физическа, така и от психична гледна точка.
“Parthian Shot”
Снимка: Адам Лонг
Photo: Adam Long
Бен Бранзби първи повтаря “Parthian Shot”
след срутването
Снимка: Рей Ууд
Photo: Ray Wood
***
В края на 80-те години на миналия век работа над тура започна Джон Дън (John Dunne). Един от най-добрите катерачи на своето време, известен главно със своите trad-изкатервания, той, по всяка вероятност, бе един от малцината, които можеха да претендират за преодоляване на маршрута. След многобройни опити в стил top rope (с горна осигуровка), катерене на тура на части и пробване на свързването им в едно цяло, дойде време за тръгване с долна осигуровка.
В по-сетнешните си интервюта Джон си спомня, че е разглеждал това изкатерване повече като free solo, тъй като нямал никакво доверие в скалната люспа, зад която поставял по няколко rocks-а с малки размери. По време на опитите на няколко пъти бил спасяван от свои колеги, които му пускали въже, след като преди crux-а не издържал на психическото напрежение… Всичко завърши с успех през 1989 г. “Parthian Shot” се превърна в най-трудния тур в района и в един от най-трудните trad-маршрути в света.
Успехът на Джон Дън изглеждаше толкова неправдоподобен, че мнозина катерачи смятаха това изкачване за най-обикновена измама и мистификация, настоявайки за нови и нови доказателства от страна на Джон, които той така и не можа да представи. Но всички тези съмнения, яростни спорове и обвинения са тема на друга публикация.
Маршрутът трябваше да чака първото си повторение до 1997 г. То бе заснето и показано в един от култовите филми за катерене – “Hard Grit”. Себ Грийв (Seb Grieve) бе първият, който подложи на тестване поставената на flake-а осигуровка. И отново избухнаха спорове, защото Себ пристъпи към катерене, след като беше хвърлил няколко чувалчета с пясък, за да натовари осигуровката. Същинското изкатерване бе предприето, след като Себ постави клемите, спускайки се до мястото отгоре. Това бе много сериозно улеснение по линията, която изисква изключителна сила и издръжливост.
Според Джон Дън, самовлюбеността на Себ Грийв е могла напълно да разруши маршрута. Това мнение е доказателство и за респекта на този водещ по онова време катерач пред “Parthian”. Изкачването на Грийв показа, че са възможни падания, но всяко от тях е със свито сърце.
От този момент маршрутът имаше още няколко повторения, между които и това в стил ground up на Кевин Джорджисън (Kevin Jorgeson). Броят на паданията в хода им стигна до 30. Макар че осигуровката започна да се смята за “bomber” (много солиден пункт за осигуряване – бел. пр.), маршрутът стана своеобразен еталон на категорията E9. Така или иначе изкатерването изискваше много кураж и смелост.
Повредената от многобройните “полети” и от “зимата на столетието” 2010/ 2011 г. люспа ставаше все по-несигурна. През март 2011 г. в района се появи известният канадски катерач Уил Стенхоуп (Will Stanhope). Страшно лекомислено и без респект към скалата той направи пробно падане от мястото на crux-а. Този път люспата не издържа и всичко завърши с рухване на земята. Младият канадецът имаше – както се казва – повече късмет отколкото акъл, защото приключението приключи само с няколко счупвания. Последиците от това 15-метрово падане върху повърхност с многобройни стърчащи камъни бяха равносилни на чудо. Маршрутът престана да съществува.
От този момент в интернет-форумите започнаха разпалени дискусии. Едни предлагаха залепване на отцепилия се фрагмент. Други – монтирането на ринг на мястото на откъртването. Но, за щастие, нито едно от тези предложения не беше прието.
През миналата година работа над тура започна Бен Бранзби (Ben Bransby), живеещ в Хедърсейдж (Hathersage), на пет минути от Барбейдж. Той е един от най-добрите съвременни британски катерачи и отдавна линията се бе превърнала в негова идея-фикс. И в крайна сметка успя да намери ново решение. Той преодоля средната част на формацията, която бе станала много по-трудна след срутването. Бен намери и място за осигуровка. Долната част на отцепилата се люспа бе останала непокътната и там има достатъчно място за вкарването на няколко малки клеми. Но като цяло промените след откъртването повишиха трудността на маршрута (от 8a+ до 8b) и сведоха до минимум възможностите за осигуряване.
Бен Бранзби по “Parthian Shot”
Снимка: Пийт Робинс
Photo: Pete Robins
На 19 ноември т. г. Бен се появи под “Parthian” с Джеймс Макнефи (James McHaffie). При първия си опит успя да постави сам всички осигуровки и да стигне до ключовото място. Падането му оттам, описано от Бен като “смразяващо”, показа, че осигуровката действа. Вторият опит завърши с успех, макар Бен да имаше много проблеми на изходната плоча.
Той предложи оценка E10, 7a за новата линия, която я прави най-трудната в британските пясъчници (Gritstones), заедно с разположената в съседство “Equilibrium”.
Така Бранзби написа нова страница в историята на “Parthian”. Остава въпросът: колко падания ще издържи останалата част от скалната люспа?
Осигуровката, която се състоеше от няколко малки клеми, поставени между стената и една скална люспа (flake) със съмнително качество, не вдъхваше оптимизъм преди евентуален опит за изкачване. Всичко това превръща проблема в невероятно трудно предизвикателство както от физическа, така и от психична гледна точка.
“Parthian Shot”
Снимка: Адам Лонг
Photo: Adam Long
Бен Бранзби първи повтаря “Parthian Shot”
след срутването
Снимка: Рей Ууд
Photo: Ray Wood
***
В края на 80-те години на миналия век работа над тура започна Джон Дън (John Dunne). Един от най-добрите катерачи на своето време, известен главно със своите trad-изкатервания, той, по всяка вероятност, бе един от малцината, които можеха да претендират за преодоляване на маршрута. След многобройни опити в стил top rope (с горна осигуровка), катерене на тура на части и пробване на свързването им в едно цяло, дойде време за тръгване с долна осигуровка.
В по-сетнешните си интервюта Джон си спомня, че е разглеждал това изкатерване повече като free solo, тъй като нямал никакво доверие в скалната люспа, зад която поставял по няколко rocks-а с малки размери. По време на опитите на няколко пъти бил спасяван от свои колеги, които му пускали въже, след като преди crux-а не издържал на психическото напрежение… Всичко завърши с успех през 1989 г. “Parthian Shot” се превърна в най-трудния тур в района и в един от най-трудните trad-маршрути в света.
Успехът на Джон Дън изглеждаше толкова неправдоподобен, че мнозина катерачи смятаха това изкачване за най-обикновена измама и мистификация, настоявайки за нови и нови доказателства от страна на Джон, които той така и не можа да представи. Но всички тези съмнения, яростни спорове и обвинения са тема на друга публикация.
Маршрутът трябваше да чака първото си повторение до 1997 г. То бе заснето и показано в един от култовите филми за катерене – “Hard Grit”. Себ Грийв (Seb Grieve) бе първият, който подложи на тестване поставената на flake-а осигуровка. И отново избухнаха спорове, защото Себ пристъпи към катерене, след като беше хвърлил няколко чувалчета с пясък, за да натовари осигуровката. Същинското изкатерване бе предприето, след като Себ постави клемите, спускайки се до мястото отгоре. Това бе много сериозно улеснение по линията, която изисква изключителна сила и издръжливост.
Според Джон Дън, самовлюбеността на Себ Грийв е могла напълно да разруши маршрута. Това мнение е доказателство и за респекта на този водещ по онова време катерач пред “Parthian”. Изкачването на Грийв показа, че са възможни падания, но всяко от тях е със свито сърце.
От този момент маршрутът имаше още няколко повторения, между които и това в стил ground up на Кевин Джорджисън (Kevin Jorgeson). Броят на паданията в хода им стигна до 30. Макар че осигуровката започна да се смята за “bomber” (много солиден пункт за осигуряване – бел. пр.), маршрутът стана своеобразен еталон на категорията E9. Така или иначе изкатерването изискваше много кураж и смелост.
Повредената от многобройните “полети” и от “зимата на столетието” 2010/ 2011 г. люспа ставаше все по-несигурна. През март 2011 г. в района се появи известният канадски катерач Уил Стенхоуп (Will Stanhope). Страшно лекомислено и без респект към скалата той направи пробно падане от мястото на crux-а. Този път люспата не издържа и всичко завърши с рухване на земята. Младият канадецът имаше – както се казва – повече късмет отколкото акъл, защото приключението приключи само с няколко счупвания. Последиците от това 15-метрово падане върху повърхност с многобройни стърчащи камъни бяха равносилни на чудо. Маршрутът престана да съществува.
От този момент в интернет-форумите започнаха разпалени дискусии. Едни предлагаха залепване на отцепилия се фрагмент. Други – монтирането на ринг на мястото на откъртването. Но, за щастие, нито едно от тези предложения не беше прието.
През миналата година работа над тура започна Бен Бранзби (Ben Bransby), живеещ в Хедърсейдж (Hathersage), на пет минути от Барбейдж. Той е един от най-добрите съвременни британски катерачи и отдавна линията се бе превърнала в негова идея-фикс. И в крайна сметка успя да намери ново решение. Той преодоля средната част на формацията, която бе станала много по-трудна след срутването. Бен намери и място за осигуровка. Долната част на отцепилата се люспа бе останала непокътната и там има достатъчно място за вкарването на няколко малки клеми. Но като цяло промените след откъртването повишиха трудността на маршрута (от 8a+ до 8b) и сведоха до минимум възможностите за осигуряване.
Бен Бранзби по “Parthian Shot”
Снимка: Пийт Робинс
Photo: Pete Robins
На 19 ноември т. г. Бен се появи под “Parthian” с Джеймс Макнефи (James McHaffie). При първия си опит успя да постави сам всички осигуровки и да стигне до ключовото място. Падането му оттам, описано от Бен като “смразяващо”, показа, че осигуровката действа. Вторият опит завърши с успех, макар Бен да имаше много проблеми на изходната плоча.
Той предложи оценка E10, 7a за новата линия, която я прави най-трудната в британските пясъчници (Gritstones), заедно с разположената в съседство “Equilibrium”.
Така Бранзби написа нова страница в историята на “Parthian”. Остава въпросът: колко падания ще издържи останалата част от скалната люспа?
Добави коментар