Това е третото преминаване въобще на този култов маршрут, намиращ се в пещерата "Проходна", Карлуково. Ето какво сподели той след успеха.

- Разкажи ни по колко пъти на седмица тренираш и как?

Зависи от това как се чувствам, но по-принцип 4 или 5 дни в седмицата. Когато тренирам за конкретен маршрут подготвям специфични движения. Например за Хип-Хоп наблягах на катерене на ръце по щипки и ръбчета, кампус борд и маршрути по 20-25 движения с хватки и стъпки.

- Наскоро мина Хип-Хоп 8c+. Кога го пробва за първи път, какво представлява маршрута?

Ами, историята с този маршрут започна още миналата година.

Тогава след преминаването на няколко от най-добрите линии 8b и 8b+ в пещерата, реших, че е дошъл момента да пробвам нещо по-трудно и така през септември 2012 пробвах за първи път Хип Хоп. Това беше моя маршрут! Много въздушен, с динамични, но прецизни движения по щипки, ръбчета, слопъри - абе всичко си имаше, разкош! Още с първите опити направих повечето движения, но без най-тънкия пасаж – траверс след почивка към обратната хватка, която е началото на втория пасаж. Тогава след една консултация с Ивака (Ивайло Кръстев), за която много му благодаря, открих всички тънкажи и вече бях готов за сериозни опити. За съжаление обаче маршрута не щеше да се дава лесно и зимата настъпи без да успея.

Трябваше да изчакам подходящи условия и през септември тази година се завърнах на маршрута. Припомних си движенията и се чувствах по-стабилен от преди. Особено надъхващо ми повлия Дейв Греъм (Dave Graham), който беше за около седмица в България за среща с Walltopia. Дейв също пробва маршрута и потвърди категорията от 8c+, но както сигурно се сещате тази година през октомври беше страшна жега и нямаше добри условия за преминаване. Все пак тогава направихме доста добри опити - аз на два пъти падах от края на последния трети пасаж. Дейв страшно ме мотивира и усещах, че преминаването е близо. Обаче седмица по-късно се разболях и изгубих цял месец в ходене по доктори и никакво катерене.

Най-накрая през ноември се върнах за нова атака. Времето беше кофти и условията бяха тотално демотивиращи - половината маршрут беше мокър включително и най-ключовите хватки. И тогава се започна една драма с подсушаване на хватки и борба да направя по някой друг добър опит. На 25-ти ноември тръгнахме с Бойко и Алекс към Карлуково да си пробваме проектите и когато пристигнахме, видяхме, че беше валяло, а маршрута ми бе изцяло мокър. Спуснах се на рапел по тура и започна едно голямо сушене на хватки около 2 часа с една газова горелка. Тръгнах с идеята да загрея по движенията, след първата част се почувствах добре и реших да продължа. На втория пасаж след траверса, усетих че обратната хватка е мокра, но си казах „аре давай“ и се напънах за още няколко движения. Така стигнах до голяма хватка преди последния пасаж, но въпреки якото сушене тя пак си беше мокра. Разтръсках, Бойко ме надъхваше отдолу и аз реших да стрелям пък каквото стане. И то стана! Изкефих се много – страхотен маршрут и страхотни приятели!
 




- Какви са бъдещите планове. Има ли друг маршрут, на който си хвърлил око?

Да болтирам нова линия в Проходна, вече съм я набелязал. Вероятно ще излезе около или по-трудна от 8c+.

- Смяташ ли, че българските катерачи катерят на ръба на възможностите си. Не много катерачи у нас минават над 8a.

Мисля, че нивото на един катерач до голяма степен зависи, както от личната му отдаденост, така и от средата в която се развива. В България много от катерачите дават всичко от себе си, но мисля, че ако катерачната общност е по-сплотена това ще даде голям тласък на тези, които искат да напредват.

- До какво ниво/ категория мислиш, че могат да достигнат повечето катерачи в България?

Този спорт тепърва набира скорост и все повече хора започват да се катерят, а има и доста талантливи деца. Повече популярност и интерес би вдигнало конкуренцията, а съответно и средното ниво. Мисля, че можем да очакваме само хубави неща. 


Снимки: Христо Христов и Ани Манова