В самия край на август т. г. британците Том Прентис (Tom Prentice) и Саймън Ричардсън (Simon Richardson) прокараха два нови маршрути в забравени и затънтени кътчета от масива на Монблан.

Най-напред двамата се появиха в подножието на южната стена на Егюий дю Шардоне (Aiguille du Chardonnet). Вляво от премката Кол дю Шардоне (Col du Chardonnet) се намират три ребра. По първото от тях (най-близкото до седловината) върви прокараният през 1971 г. маршрут “Belin-Charlet” (TD-). По третото – Пилие дю Керн (Pilier du Cairn), е турът “Charlet–Ducroz” от 1979 г. Средното или второто ребро бе девствено.
 
След бивак под стената Том и Саймън тръгнаха по него на 18 август т. г. Теренът и трудностите, според тях, са сравними с тези по Маршрута на Бонати по Пилие Руж дю Бруйяр, със забележката, че в горната част трудностите намаляват. Тъй като изкатереното ребро извежда до върха на кулата, наречена Поан Алфонс Куте (3660 м, Pointe Alphonse Couttet, Алфонс Куте е знаменит гид от Шамони в периода преди Втората световна война – бел. пр.), двамата нарекоха премиерната си линия “Pilier Alphonse Couttet” (350 м, 9 въжета, TD, 6a+).
 
Четири дни по-късно Том и Саймън се преместиха под източно-югоизточната стена на Мон Грьовета (Mont Greuvettaz). По време на миналогодишните си проучвания на района те бяха установили, че едно от ребрата, чиято кулминация е в юго-югоизточния гребен, северно от Пунта Босио (Punta Bosio, 3458 м) и близо до Пунта (Punta, 3557 м), по всяка вероятност не е изкачвано от никого. Маршрутът, според думите на двамата британци, върви по фантастичен терен и скали с отлично качество. И тук трудностите са концентрирани в долната част, а излизането от тура е сравнително лесно. Новата линия е наречена “Casa dei Gracchi” (500 м, 11 въжета, TD+, 6b).
 

“Casa dei Gracchi” на Мон Грьовета
Снимка” Том Прентис
Photo: Tom Prentice