Пълното му име е Хуан Еусебио Оиарсабал Уртеага и е роден на 30 март 1956 г. Приеман от короновани особи и държавни глави, той е един от най-известните испанци и е в списъка на двадесетимата най-добри испански спортисти на ХХ век (нали си давате сметка какво означава това при наличието на толкова отлични футболисти, баскетболисти, тенисисти, лекоатлети и т. н. в страната му).



За света е просто Хуанито Оиарсабал – първият човек на Земята, който е бил по два пъти на Еверест (1983 и 1993 г.), К-2 (1994 и 2004 г.) и Кангчендзьонга (1996 и 2009 г,), шестият притежател на Хималайската корона за изкачванията си на всички осемхилядници – след Райнхолд Меснер, Йежи Кукучка, Ерар Лоретан, Карлос Карсолио и Кшищоф Виелицки*. През 2009 г. обяви намерението си за дубъл на върховете над 8000 м, т. е. за повторно стъпване на всеки от тях. И е много близо до осъществяването му. Към момента има 26 изкачвания на върхове от категорията на най-високите и по този показател е световен рекордьор сред алпинистите не-шерпи (абсолютен рекордьор – до 2011 г.).
 
През последните 23 години е участвал в 35 експедиции в различни райони на света – в Северна и Южна Америка, Африка и Азия. Стигал е до Маккинли (6194 м) по маршрута “West Buttress”. Шестнадесет пъти е бил на Аконкагуа (6959 м), автор е на петото зимно изкачване. Преминал т. нар “Diamond Corridor Route” на Маунт Кения. Хималайският му дебют е през 1982 г. на Кангчунгце (Макалу-2, 7640 м), когато стига до 7200 м. Първият си опит на осемхилядник, при това успешен, прави през 1985 г. – на Чо Ойю (8201 м).
 
Ето как изглежда осемхилядният му актив:
1985 г. – Чо Ойю (8201 м),
1987 г. – Гашербрум-2 (8035 м),
1992 г. – Нанга Парбат (8125 м),
1993 г. – Еверест (8848 м),
1994 г. – К-2 (8611 м),
1995 г. – Макалу (8465 м), Лхотце (8516 м), Броуд пик (8047 м),
1996 г. – Кангчендзьонга (8586 м),
1997 г. – Манаслу (8163 м), Хидън пик (Гашербрум-1 (8068 м),
1998 г. – Дхаулагири (8167 м), Шиша Пангма (8013 м),
1999 г. – Анапурна (8091 м),
2001 г. – Еверест (8848 м),
2002 г. – Чо Ойю (8201 м),
2003 г. – Гашербрум-2 (8035 м), Хидън пик (8068 м), Чо Ойю  (8201 м),
2004 г. – К-2 (8611 м), плюс Ама Даблам (6856 м),
2008 г. – Макалу (8465 м),
2009 г. – Кангчендзьонга (8586 м),
2010 г. – Анапурна (8091 м),
2011 г. – Лхотце (8516 м), Манаслу (8163 м),
2012 г. – Шиша Пангма (8013 м),
 
През 2000 г. предприема две прекосявания – на Гренландия (650 км от Нарсасоак до Кангарлосоак, в режим на пълна автономност, теглейки шейна с всичко необходимо, със ски и кайт) и през пустините Такла Макан (в Синцзяно-Уйгурския автномен окръг на Китай) и Гоби (частта от нея в Южен Китай) – 800 км.
 
На следващата 2001 г. записва зимно изкачване на най-високия връх в Европа Елбрус (5642 м).
 
Хуанито Оиарсабал е планински гид, член на Международния съюз на планинските водачи.
 
Почетен член на Баския алпийски клуб и на много други клубове, а така също на Испанското географско дружество и Испанското дружество на изследователите и търсачите на приключения.
 
Носител е на златен медал за спортни постижения на правителството на Испания (1999 г.). На следващата година е обявен за “Най-универсалния гражданин на Баската автономна област”, а спортният вестник "Марка" го удостоява с най-голямата си награда “Marca de Leyenda”. През 2005 г. получава наградата на спортни постижения на фондацията “Кристобал Кабарон”.
 
С решение на испанското правителство е обявен за почетен професор.
 
Автор е на книгите:
“Buscando las catorce estrellas” (“Търсене на 14-те звезди”), издателство “Lur”, 1997 г.
“Los 14 ochomiles de Juanito Oiarzabal” (“Четиринадесетте осемхилядника на Хуанито Оиарсабал”), издателство “Desnivel’, 1999 г,
“Conversaciones con Juanito Oiarzabal” (“Разговори с Хуанито Оиарсабал”), издателство “Desnivel”, 2001 г.,
“El Everest de Juanito Oiarzabal”,  издателство “Desnivel”, 2002 г.
 
---------------------------------
*От тази първа шестица в България, като официални гости на Банскофилмфест, са били първият, третият и петият – Меснер, Лоретан и Виелицки.