2509.2013
Стартът на основната надпревара в клас “Extreme” от поляната Азау (2400 м) бе даден на 20 септември в 06.00 часа сутринта. Стартът в клас “Classic” (от 3707 м) бе планиран за 07.00 часа. Но почти веднага след началото в Азау започна да постъпва информация за крайно влошаване на времето във високите части на кавказкия първенец.
Височинните съдии съобщиха, че е започнала “новогодишна” буря, видимостта е спаднала почти до нула, духа ураганен вятър и има много пресен сняг. Състезанието бе спряно, защото продължаването му можеше да донесе неприятни изненади, и бе насрочено за следващия ден.
Но условията не се промениха – много прясно навалял сняг във височина, възможна лавинна опасност, слаба видимост и силен вятър. При това положение главният съдия на надпреварата реши финалът да бъде на 5000 м, а не на 5642 м.
И така, стартът на 21 септември бе даден, а около 09.30 часа, с усилването на вятъра, Елбрус се появи в цялата си красота и величие.
Основната интрига произтичаше от съперничеството между каталонеца Килиан Хорнет Бургада (рекордьор в бяганията на Матерхорн и Монблан) и шампиона на Русия по sky running Виталий Шкел. В крайна сметка те финишираха с еднакво време – 2 часа, 37 мин и 06 сек от Азау до 5000 м. Т. е. скоростта на изкачване на двамата е била 16 метра в минута. Това е височината на пететажна сграда, която фигуративно казано, Килиан Хорнет и Виталий Шкел е трябвало да изкачат 173 пъти поред!
В клас “Classic” [от около 3700 м, близо до заслона “Бъчвите” (“Бочки”, 3750 м), до 5000 м] победител стана Валентин Вергилюш (шампион на същата дистанция през 2009 г). Със сериозно закъснение след него финишираха Александър Попов (Русия) и Тод Джайлс (САЩ).
Очакванията за нови рекорди в International Elbrs Rаce не се оправдаха и най-добрите постижения към днешна дата изглеждат така:
Анджей Баргиел (Полша) – абсолютен рекордьор по скорост на изкачване до Елбрус от Азау, 3 часа, 23 мин и и 37 сек, през 2010 г.
Светлана Шарипова (Казахстан) – женски рекорд по трасето от “Бъчвите” до Елбрус, 3 часа, 21 мин, 29 сек, 2006 г.
Антон Прощенко (Русия) – рекорд по трасето от “Бъчвите” до западния връх на Елбрус (5642 м), 2 часа, 28 мин, 02 сек, 2012 г.
Заслонът “Бъчвите” (3750 м) и двуглавият Елбрус
Височинните съдии съобщиха, че е започнала “новогодишна” буря, видимостта е спаднала почти до нула, духа ураганен вятър и има много пресен сняг. Състезанието бе спряно, защото продължаването му можеше да донесе неприятни изненади, и бе насрочено за следващия ден.
Но условията не се промениха – много прясно навалял сняг във височина, възможна лавинна опасност, слаба видимост и силен вятър. При това положение главният съдия на надпреварата реши финалът да бъде на 5000 м, а не на 5642 м.
И така, стартът на 21 септември бе даден, а около 09.30 часа, с усилването на вятъра, Елбрус се появи в цялата си красота и величие.
Основната интрига произтичаше от съперничеството между каталонеца Килиан Хорнет Бургада (рекордьор в бяганията на Матерхорн и Монблан) и шампиона на Русия по sky running Виталий Шкел. В крайна сметка те финишираха с еднакво време – 2 часа, 37 мин и 06 сек от Азау до 5000 м. Т. е. скоростта на изкачване на двамата е била 16 метра в минута. Това е височината на пететажна сграда, която фигуративно казано, Килиан Хорнет и Виталий Шкел е трябвало да изкачат 173 пъти поред!
В клас “Classic” [от около 3700 м, близо до заслона “Бъчвите” (“Бочки”, 3750 м), до 5000 м] победител стана Валентин Вергилюш (шампион на същата дистанция през 2009 г). Със сериозно закъснение след него финишираха Александър Попов (Русия) и Тод Джайлс (САЩ).
Очакванията за нови рекорди в International Elbrs Rаce не се оправдаха и най-добрите постижения към днешна дата изглеждат така:
Анджей Баргиел (Полша) – абсолютен рекордьор по скорост на изкачване до Елбрус от Азау, 3 часа, 23 мин и и 37 сек, през 2010 г.
Светлана Шарипова (Казахстан) – женски рекорд по трасето от “Бъчвите” до Елбрус, 3 часа, 21 мин, 29 сек, 2006 г.
Антон Прощенко (Русия) – рекорд по трасето от “Бъчвите” до западния връх на Елбрус (5642 м), 2 часа, 28 мин, 02 сек, 2012 г.
Заслонът “Бъчвите” (3750 м) и двуглавият Елбрус
Добави коментар