2509.2013
Джонатан Зийгрист (Jonathan Siegrist) прокара маршрута “Stalk and Ambush” (5.14c/ d). Това е поредната му премиера в Уулф Пойнт (Wolf Point), щата Уайоминг (САЩ). Не сте чували за този район? Няма нищо чудно, защото името на скритата в дебрите на Дивия Запад гигантска стена почти не се е появявало в специализираните медии.

Впечатляващата стена в Уулф Пойнт
Снимка/ photo: jstarinorbit.com
Районът Уулф Пойнт, който се намира в близост до град Лендър (Lander), е открит през 80-те години на ХХ век от Тод Скинър (Todd Skinner). Но поради факта, че в околностите на Лендър има много и далеч по-достъпни стени, между които е знаменитата Уайлд Айърис [Wild Iris, на нея през 1991 г. Скинър прокара “Throwin' e Houlihan” (5.14a) – първият маршрут с такава трудност, дело на американец], Уулф Пойнт остана без внимание.
Трейлър от филма, документиращ историята на катеренето в районите около Лендър:
http://vimeo.com/67092697#at=0
След 2000 г. Стийв Бектъл (Steve Bechtel) от Лендър тласна развитието на катеренето в Уулф Пойнт малко напред, прокарвайки четири тура. Но районът отново изпадна в забвение за нови десет години.
През 2012 г. под надвесите на Уулф Пойнт дойдоха поредните катерачи начело със Стийв Бектъл – Кайл Василопулос (Kyle Vassilopoulos), Том Рангич (Tom Rangitsch), Ванс Уайт (Vance White), Б. Дж. Тилдън (B. J. Tilden) и Зак Рюди (Zach Rudy). По варовиковите стени се появиха нови линии и районът започна да оживява.
Отговорът на въпроса защо Уулф Пойнт, който може да предложи спортни маршрути с дължина до 40 метра в надвес, е останал толкова дълго в неизвестност, а после – в забрава, е много прост и според Зийгрист звучи така:

Изглед от Уулф Пойнт
Снимка/ photo: jstarinorbit.com
http://vimeo.com/43429536#at=0

Впечатляващата стена в Уулф Пойнт
Снимка/ photo: jstarinorbit.com
Районът Уулф Пойнт, който се намира в близост до град Лендър (Lander), е открит през 80-те години на ХХ век от Тод Скинър (Todd Skinner). Но поради факта, че в околностите на Лендър има много и далеч по-достъпни стени, между които е знаменитата Уайлд Айърис [Wild Iris, на нея през 1991 г. Скинър прокара “Throwin' e Houlihan” (5.14a) – първият маршрут с такава трудност, дело на американец], Уулф Пойнт остана без внимание.
Трейлър от филма, документиращ историята на катеренето в районите около Лендър:
http://vimeo.com/67092697#at=0
След 2000 г. Стийв Бектъл (Steve Bechtel) от Лендър тласна развитието на катеренето в Уулф Пойнт малко напред, прокарвайки четири тура. Но районът отново изпадна в забвение за нови десет години.
През 2012 г. под надвесите на Уулф Пойнт дойдоха поредните катерачи начело със Стийв Бектъл – Кайл Василопулос (Kyle Vassilopoulos), Том Рангич (Tom Rangitsch), Ванс Уайт (Vance White), Б. Дж. Тилдън (B. J. Tilden) и Зак Рюди (Zach Rudy). По варовиковите стени се появиха нови линии и районът започна да оживява.
Отговорът на въпроса защо Уулф Пойнт, който може да предложи спортни маршрути с дължина до 40 метра в надвес, е останал толкова дълго в неизвестност, а после – в забрава, е много прост и според Зийгрист звучи така:
- Достъпът е дълъг и труден. От Лендър се пътува около 30 мин по нормално шосе, после – нови 30 мин по отвратителен черен път. След това пеша трябва да се слезе 500 м до реката, която трябва да бъде прегазена. Оттам 300 м водят до основата на стената. Това са по 45-60 мин солидно ходене в двете посоки. Не познавам друг спортен район в САЩ с толкова труден достъп. Стените там са основно с южно изложение и слънцето на моменти пече непоносимо. Главната пещера е царство на гърмящи змии и един човек бе ухапан тази година. Стените изискват чистене и обрушване и са високи. За прокарването на нов маршрут са нужни много сериозни усилия. Това е истински каубойски кът.

Изглед от Уулф Пойнт
Снимка/ photo: jstarinorbit.com
http://vimeo.com/43429536#at=0
Добави коментар