Изкачвайки “Perdonavidas” (8a) в Маргалеф (Margalef) на 15 септември т. г., 9-годишният Люк Масия (Lluc Macia) влезе в кръга на младите катерачи, които без съмнение ще привличат вниманието и в бъдеще.

Според мнозина навлизането му в спортното катерене е било неизбежно – Люк е най-големият син на Давид Масия Паредес (David Macià Paredes), отличен катерач и специалист по тренировка за катерачи и автор на популярното помагало “Планиране на тренировката в спортното катерене”*.

 
Люк Масия
 
Младият Люк направи впечатление с неотдавнашната си победа в състезанието “Arco Rock Junior”, побеждавайки във възрастовата група за момчета до 10 г. Понастоящем се катери 2-3 пъти седмично.
 

Люк Масия на “Perdonavidas” (8a)
 
“Perdonavidas” е 35-метрова линия, която е влязла в историята на детското катерене. През 2012 г. Тито Траверса (Tito Traversa, на 12 години) записа на нея своето първо 8а OS. Люк премина тура от четвърти опит и след два дни усилия.
 
На въпрос на “Desnivel” за евентуални негативни последици от катеренето в толкова крехка и ранна възраст**, Давид Масия отговори така:
  • В тази област много неща се премълчават. Но е факт, че всяко дете е различно. Най-често родителите най-добре знаят какво мотивира децата им и лично не познавам такива, които съзнателно да насочват и да подтикват децата си към катерене. Катеренето е много привлекателно за децата. Дава им свобода. Позволява им да откриват природата. Укрепва семейния живот. Ако напредването не е свързано с дълги часове тежки тренировки, а произтича от любовта към катеренето, то се превръща в източник на радост…
 
-----------------------------------
*“Planificación del entrenamiento en escalada deportiva”, David Maciá Paredes, Ediciones Desnivel, S.L. 1ª ed., 1ª imp. 07/ 2002 (първо издание), 144 страници, 22x17 см формат,
ISBN: 8495760673, ISBN-13: 9788495760678.
Давид Масия е дългогодишен треньор на националния отбор на Испания по спортно катерене. Смята се за баща на успехите на Рамон Хулиан Пигбланке и Еду Марин.
**Темата стана изключително актуална след европейското турне на 12-годишната Ашима Шираиши (Ashima Shiraishi), когато тя изкатери само за два дни поредната си “осмица “бе” – “The Automator” (Lower Chaos Canyon, Rocky Mountain National Park). Това бе второ женско изкачване на популярния боулдър с автор Дейв Греъм (Dave Graham) – първото е на американката Ейнджи Пейн (Angie Paine) през 2010 г., която стана първата дама, преодоляла такава трудност [без да смятаме “Pura Vida” в Омагьосаната гора (Magic Wood) на Барбара Цангерл (Barbara Zangerl) през 2008 г., но оценката на проблема бе понижена по-късно от 8B na 8A+]. Така младата американка от японски произход Ашима Шираиши (родена на 3 април 2001 г. в Ню Йорк) излезе на първо място сред дамите по брой изкачени боулдъри 8B – пет [“The Automator”, “One Summer in Paradise” в Омагьосаната гора (Magic Wood) през тази година, “Steady Plums direct” в Топсайд (Topside), “Crown of Aragon” в Уеко Танкс (Hueco Tanks) и “Fragile Steps” в Рокландс (Rocklands)]. Коментирайки тези факти, мнозина припомниха тазгодишната статия на Стийв Макклюър (Steve McClure) "How Far Can You Go And How Do We Get There?" в “Climb”, а един писа: “Ако доживея, с интерес ще чета интервютата с Ашима след 15, 20, 25 години. Искрено й пожелавам да не стига до същия извод, който прави една цитирана от Стийв испанска звезда на катеренето в своите ранни 40 години. Генерално, Стийв разсъждава върху цената, която се плаща за катеренето и в частност – върху цената, която плаща тялото. Той цитира изказването (за съжаление анонимно) на споменатата испанска катерачна звезда: “През целия си живот мислех, че катеренето няма да ми коства нищо… Ако знаех каква цена ще плаща днес тялото ми за убийствените тренировки, никога отново не бих тръгнал по този път”.