0309.2013
Както писахме, на 22 юли т. г. италианските катерачи Матео дела Бордела (Matteo Della Bordella) и Лука Скиера (Luca Schiera) от знаменития клуб “Паяците от Леко” (Ragni di Lecco) и швейцарецът Силвен Шупбах (Silven Schupbach) прокараха нов маршрут по Ули Биахо – една от кулите на знаменитите Катедрали на Балторо (Baltoro Cathedrals), в съседство с групата Транго.
Силвен Шупбах и Матео дела Бордела на върха на Ули Биахо
Снимка: Лука Скиера
Photo: Luca Schiera
Кулата Ули Биахо (Uli Biaho Tower, 6109 м) е изкачена за първи път по източната й стена през 1979 г. от американците Бил Форест (Bill Forrest), Рон Коък (Ron Kauk), Джон Роскели ( John Roskelley ) и Ким Шмиц (Kim Schmitz). Те прекарват на стената десет поредни нощи, мъкнейки със себе си около 300 килограма екипировка и храна. За да се спуснат, организират 44 рапела.
Ули Биахо от изток – по тази стена е направено първото изкачване
през 1979 г.
Девет години по-късно Розана Манфрини (Rosanna Manfrini), Маурицио Венцо (Maurizio Venzo) и Курт Валде (Kurt Walde), начело с Маурицио Джордани (Maurizio Giordani) прокарват нов маршрут по 800-метровата южна стена (5.11, A3). Третото изкачване по тази трудна кула е на новозеландците Гай Котър (Guy Cotter), Никълъс Крадък (Nicholas Craddock) и Пол Роджърс (Paul Rogers), които също записват премиера – по южното ребро.
Дела Бордела, Скиера и Шупбах отначало се насочиха към югоизточната стена, но бяха спрени от опасната й ронливост. Добро качество на скалата им предложи югозападната стена. Първият опит бе неуспешен заради рязко влошаване на времето – трябваше се да се откажат след пет преминати дължини. Но прогнозите предвиждаха тридневен прозорец от хубаво време в следващите дни.
За втория тръгнаха на 19 юли т. г. Изкачването започна с 200-метров траверс по снежен терен с наклон 60-70 градуса, по който стигнаха до най-високото място от предишния опит. По началния участък намериха няколко клина, които – както стана ясно по-късно – са били оставени от французи през 1974 г.
Матео дела Бордела води по третото въже на новия маршрут
осигуряван от Силвен Шупбах
Снимка: Лука Скиера
Photo: Luca Schiera
Система от цепнатини и плочи им позволи да катерят класически (без изкуствени опорни точки) в долната част на стената. Но плановете за прокарване на чисто класическа линия се разсеяха на 20-метровата зона от мокри скали, “оросявани” от пръските на разположен в съседство водопад. Две въжета съвпаднаха с Маршрута на Джордани от 1988 г., след което се придвижваха по микстов терен вляво, чак до финалния гребен. Няколко къси въжета ги изведоха на самия връх.
Югозападната стена на Ули Биахо, с червено е
маркирана новата линия, със синьо –
Маршрутът на Джордани от 1988 г.
Снимка: Додо Кополд
Photo: Dodo Kopold
След връщането в Италия Матео дела Бордела заяви:
Силвен Шупбах и Матео дела Бордела на върха на Ули Биахо
Снимка: Лука Скиера
Photo: Luca Schiera
Кулата Ули Биахо (Uli Biaho Tower, 6109 м) е изкачена за първи път по източната й стена през 1979 г. от американците Бил Форест (Bill Forrest), Рон Коък (Ron Kauk), Джон Роскели ( John Roskelley ) и Ким Шмиц (Kim Schmitz). Те прекарват на стената десет поредни нощи, мъкнейки със себе си около 300 килограма екипировка и храна. За да се спуснат, организират 44 рапела.
Ули Биахо от изток – по тази стена е направено първото изкачване
през 1979 г.
Девет години по-късно Розана Манфрини (Rosanna Manfrini), Маурицио Венцо (Maurizio Venzo) и Курт Валде (Kurt Walde), начело с Маурицио Джордани (Maurizio Giordani) прокарват нов маршрут по 800-метровата южна стена (5.11, A3). Третото изкачване по тази трудна кула е на новозеландците Гай Котър (Guy Cotter), Никълъс Крадък (Nicholas Craddock) и Пол Роджърс (Paul Rogers), които също записват премиера – по южното ребро.
Дела Бордела, Скиера и Шупбах отначало се насочиха към югоизточната стена, но бяха спрени от опасната й ронливост. Добро качество на скалата им предложи югозападната стена. Първият опит бе неуспешен заради рязко влошаване на времето – трябваше се да се откажат след пет преминати дължини. Но прогнозите предвиждаха тридневен прозорец от хубаво време в следващите дни.
За втория тръгнаха на 19 юли т. г. Изкачването започна с 200-метров траверс по снежен терен с наклон 60-70 градуса, по който стигнаха до най-високото място от предишния опит. По началния участък намериха няколко клина, които – както стана ясно по-късно – са били оставени от французи през 1974 г.
Матео дела Бордела води по третото въже на новия маршрут
осигуряван от Силвен Шупбах
Снимка: Лука Скиера
Photo: Luca Schiera
Система от цепнатини и плочи им позволи да катерят класически (без изкуствени опорни точки) в долната част на стената. Но плановете за прокарване на чисто класическа линия се разсеяха на 20-метровата зона от мокри скали, “оросявани” от пръските на разположен в съседство водопад. Две въжета съвпаднаха с Маршрута на Джордани от 1988 г., след което се придвижваха по микстов терен вляво, чак до финалния гребен. Няколко къси въжета ги изведоха на самия връх.
Югозападната стена на Ули Биахо, с червено е
маркирана новата линия, със синьо –
Маршрутът на Джордани от 1988 г.
Снимка: Додо Кополд
Photo: Dodo Kopold
След връщането в Италия Матео дела Бордела заяви:
- За преодоляването на 500-метровия маршрут трябваше за изкачим 17 въжета с умерена трудност, разделени от неудобен бивак на наклонена площадка. По наше мнение това вероятно е най-лесният маршрут към Ули Биахо. Но подходът към началото му е много дълъг и труден.
Добави коментар