Един от най-известните и най-трудните алпийски гребени е Пьотере Интеграл (Peuterey Integrale). Това са 4500 м денивелация с обща оценка VI+, TD+ ED1. Добри свръзки от двама души успяват да го преминат за 2-3 дни. Ули Щек (Ueli Steck), наричан Швейцарската машина ("Swiss Machine"), успя да се справи с предизвикателството за 11,5 часа сам.

И тъй като то му се стори недостатъчно, той добави към него подходът от долината (т. е. още 1000 м денивелация) и слизане от Монблан до Ле Уш (Les Houches).
 

"Peuterey Integrale"
Снимка/ photo: uelisteck.ch
 
Щек, който преди това никога не бе ходил на Монблан от юг, бе вдъхновен от няколко рекордни скоростни изкачвания напоследък и особено от последното – на 7 август, направено от младия словенец Лука Линдич (Luka Lindic) за 15,5 часа без предварително познаване на маршрута (известен му бе само участъкът от върха на Гран Пилие д’ Англ до Монблан).
 
Преди планираното изкатерване Щек се изкачи на гребена с Каролин Жорж (Caroline George), за да се убеди дали е възможна реализацията на плана му за свръхскоростно придвижване. Върна се с убеждението, че маршрутът – понякога труден за намиране – е идеален за катерене без въже. Затова взе минимум инвентар, макар да разполагаше с едно 60-метрово рапелно въже плюс енергетични блокчета и гелове.

 
Подръчният багаж на швейцареца по Гребена Пьотере
Снимка/ photo: uealisteck.ch
 
Стартът му бе в 04.00 часа сутринта на 14 август. След час и 10 мин бе под Егюий Ноар (Aiguille Noire), където няколко дни по-рано бе оставил раницата с инвентара си, и въпреки тъмнината започна катеренето. След стигането до Поан Велценбах (Pointe Welzenbach) смени обувките за подхода с обувки за катерене и в 08.30 часа бе на върха на Егюий Ноар дьо Пьотере (Aiguille Noire de Peuterey). Последваха 16 рапела по посока на “Английските дами” (Les Dames Anglaises)*, които заобиколи с траверс и изкачване по т. нар. Кулоар на Шнайдер. Преди да се добере до Поан (Пунта, Пико) Гуиермина на Егюий Бланш изпревари две свръзки, които катереха по гребена.
 
На Егюий Бланш (Aiguille Blanche) сложи котки и след преодоляване на острия снежен гребен и поредни рапели бе на седловината Пьотере (Col de Peuterey), която бе обгърната от мъгла. Мъглата беше толкова гъста, че швейцарецът загуби доста време в лутане, докато намери тръгването по Гран Пилие д’ Англ. Най-сетне успя и малко преди 15.00 часа бе на Монблан дю Курмайор (Mont Blanc du Courmayeur).
 
В 15.35 часа бе на Монблан. Оттам пътя му водеше само надолу. Пред катедралата в Ле Хуш Щек бе малко след 20.00 часа – т. е. 16 часа и 9 минути след старта от къмпинга във Вал Вени (Val Veny) от италианската страна на Монблан. Въпреки умората Ули се отказа от транспорт и се върна пеша до къмпинга в Ле Босон (Les Bossons).
 
Макар постижението на швейцареца да впечатлява, следва да се отбележи, че споменатият Лука Линдич постигна само с 4 часа по-слабо време и премина гребена без почти никакви предварителни познания за него. Което, при толкова комплициран терен, има колосално значение. Освен това Щек заобиколи сложния терен в района на “Английските дами”, благодарение на което съкрати времето на изкачването си, като не е ясно как словенецът е преминал този участък.

------------------------------
*Ле Дам Англез (Английските дами, 3610 м) – група от пет скални игли в билото Пьотере в масива на Монблан. Издигат се в понижението между Егюий Бланш дьо Пьотере и Егюий Ноар дьо Пьотере: Л’ Изоле (3577 м), Пунта Касати (3592 м), Пунта Кретие (3574 м), Пунта Кастелнуово (3610 м), Пунта Йоланда (3593 м). От Егюий Бланш дьо Пьотере ги отделя премката Бреш Нор де Дам Англез, малко над която е заслонът Кравери.