Малката Дупка на Враца е сигурно най-емблематичният катерачен обект в България. Открит и разработен в края на 90-те години на миналия век (как звучи само) той е от първостепенно значение за българските катерачи, особено за софийските. 

Главна заслуга за това има Митко Цолов и не случайно дълго време Малката Дупка имаше и друго име – Цолови Тавани, все пак повечето маршрути са правени от него. Горе-долу по това време започна и моят катерачен път. Началото за мен беше само Лакатник и появата на Малката Дупка беше като дар небесен. И да, не случайно се казваше Цолови Тавани, а не например Надвеси, след Лакатник по онова време всичко малко по-надвесено ни се виждаше като таван. Освен това ни се струваше и супер дълго, пак в сравнение с късите турове на Лакатник, мислехме си “еееее… за тук ще си трябва издържливост”.

Въобще както за мен така и за много други Малката Дупка има много сантиментална роля. Първото ми хващане на бормашина; първия маршрут който съм кръстил – Тангра; отделно Депресия е кръстен така, защото при първото му пробване се депресирах толкоз много, казах че е невъзможно и т.н.). Тук минах първото си 9+ Моля, мезе и за коняка!. После и първото си 9+/10- Top Ten, еталон в последствие за 8а. Мдааа, тогава още всичко беше в UIAA категоризация. На много хора дори може да им прозвучи станно, но тогава все още се ширеше етиката да катериш в “линията на маршрута”, т.е. имаше едно неписано правило да се използват само хватките на около метър в ляво или дясно от линията на клиновете (нещо, което сега приемаме за елиминация) и не беше рядкост да се чуе фразата “тази хватка не е от маршрута”. Какво да кажа, просто такива бяха времената – така катериха тези преди нас, така катерихме и ние.

Скоро ще стане реалност втория гидовник за катерене на Враца (благодарение на Николай Петков). Той ще обхваща и всички разработени спортни обекти в района, включително Малката Дупка. В тази връзка темата за категориите, с които ще влезнат маршрутите, придобива повече важност, от колкото бих ѝ придал нормално. Да се спори за категории е принципно излишно и не веднъж доказало се като пълна загуба на време – всеки би имал своята истина. И все пак, с риск да обидя или разсърдя доста хора (и то предимно все приятели), но без никакво желание за това, аз само ще добавя моето мнение. Скорошното посещение на “малките” словенски и хърватски катетрачи допълнително ускори това, което отдавна исках да напиша.

А то е, че много от категориите на Млаката Дупка са завишени. В най-голяма степен това важи за “трудните” маршрути. Причините са няколко и за всеки отделен маршрут може да са различни. Напълно осъзнавам, че и аз самият имам огромна вина в тази бъркотия, най-вече в даването на първоначална грешна категория. Във въведението се опитах бегло да ги “оправдая” и обясня появата им. Смяната от UIAA категоризацията към френската такава също е една от причините за завишаването на някои от маршрутите. На други маршрути се измислиха нови по-оптимални варианти, откриха се неоткрити почивки, но категорията им никога не падаше (е с изключение на Форамалин, но и неговата категория не му падна веднага след варианта на Танасис). А най-лошото е, че дори когато някои катерачи сами осъзнаваха, че категорията на даден маршрут не е адекватна, то от това не произлизаше нищо – каквото пишеше в гидовника се следваше сякаш категориите са статични и вечни. Изключение е само Насо, който “downgrade”-ва всичко, но мисля че той прекалява.

Ето и част от маршрутите, които смятам че са с различна категория от ширещата се. Сигурно има и други, изреждам тези за които имам скорошен личен опит.
  • Моля, мезе и за коняка! – 7c+ (беше си 9+ едно време, и как така стана на 8а аз не разбрах)
  • Проки – 8b (8b/+ или както се казва трудно 8b, просто няма толкова трудно движение като за 8b+)
  • Double Penetration – 8b (8b/+, супер завъртян маршрут, може да ти се стори невъзможен в началото, а всъщност има доста “тънкажи”)
  • Baby Face – 6c+ (или айде 7a , но в никакъв случай 7a+ – това би било обида за всички други 7a+)
  • Топ 10 – 8а (еталон за българско 8а, поне в моите представи)
  • Формалин – 8a (с новата или старата “бета” все тая)
  • Параноя – 8а+ (не мога да си кривя душата, просто 8b е друга “категория”)
  • Mobby Dick – 8а+ (едно движение 8b не прави)
  • Reality bites – 7b+
  • Картбланш – 7b+ (вече може да си седнеш преди пасажа, но защо категорията не се промени?)

Разбира се Малката Дупка не е единствения обект, за който може да кажат такива неща, с пълна сила това важи и за много други маршрути по всичките ни обектни. Тя просто ми е най “на сърце”, а и все трябва да се почне от някъде.

Време ли е истината да ни “ухапе” …

Румен Нешев

Към информацията в сайта за Малката дупка
​
PS Climbingguide: Молим всички, които имат мненеие по категориите и другата информация свързана с Малаката дупка и Враца да я споделят. Това ще помогне за издаването на наистина хубав гидовник за района. Част от приходите от новия гидовник ще се използват за направата на нови маршрути.

------
* От блога на Румен: http://blog.weekendwarrior.eu/


Румен Нешев по "Доматито на звяра", 8b+. Снимка Руслан Вакрилов