0507.2013
“Ще трябва да преживеем мъката – писа известният руски алпинист с казахстански паспорт Денис Урубко на 24 юни, два дни след печалните събития в базовия лагер на Нанга Парбат от запад. – Тя е безмерна, особено за роднините и близките на загиналите.
Дано Бог им даде сили да я надмогнат, защото е страшно да изпратиш някого като за празник, а в отговор да получиш некролог. Нищо не може да се промени в създалото се положение. Остава да мислим за собствената си безопасност. Не тръгвайте към “руския” Кавказ, приятели. Не преследвайте приключения в Пакистан. Бъдете внимателни в дяволския Непал. Оставете Хиндукуш на талибаните. Не забравяйте клането в Заилийски Алатау* и касапниците в Ош**, за изнасилванията в Индия…
На местните и през ум не им минава да се противопоставят на ставащото, защото се страхуват или търсят изгода. Никой не може да ме накара да повярвам, че група от десетима терористи е преминала по долината Диамир незабелязана от никого и без помощта на тамошния колектив от “добри” хора. Това е тяхна обща заслуга, колкото и да ни се иска да виждаме в “тези простовати, но по същество добри хора” гостоприемни домакини. Има много други планини – в Европа, Китай, САЩ, Африка, Южна Америка, Саяните, в Карелия, където можете да избегнете юмрук в лицето от някоя пияна отрепка или да бъдете застрелян в собствената си палатка” …
А знаменитият украински алпинист Сергей Бершов добавя: “Синът на Игор Свергун на 26 юни навърши 13 години. Синът на Дима Коняев е на две години, дъщеричката му – на седем. Синът на Бадави е на 26. Кой ще им отговори защо са останали без бащи? Майки загубиха синовете си. Жени – съпрузите си. Отново и отново се опитвам да си представя тази страшна нощ. Какво са чувствали, изправени беззащитни пред дулата на безумните талибани? Не мога да си представя… Няма и не може да има оправдание за тероризма. Никакви цели не могат да оправдаят подлостта, жестокостта и фанатизма. Прощавайте, момчета. Прощавай Игоре, мой верни друже. Харков, Украйна, алпинисти – помнете. А призивът ми към света е да се опомни”.
Привидната идилия в базовия лагер под Диамирската стена
----------------------------
*На 13 и 14 август 2012 г. (понеделник и вторник) на територията на Иле-Алатауския държавен национален природен парк (Иле-Алатауский государственный национальный природный парк) последователно са намерени 11 мъртви тела. След проведено следствие е установено, че престъплението е било извършено от банда с религиозно-екстремистка насоченост, базирана в Заилийски Алатау, близо до някогашната столица на Казахстан Алма Ата (днес – Алмати). Там престъпниците имали оборудван блиндаж, в който живеели с жените си (една от тях дори родила там). Правоохранителните органи не изключват възможността към груповото убийство да са причастни и контрабандисти, които по планинските пътеки през превала Дюре пренасят афгански хероин от Киргизстан в Казахстан.
**Ошска касапаница (Ошская резня) се наричат трагичните събития през 1990 и 2010 г. с център град Ош. В първия случай избухва междуетнически конфликт на територията на тогавашната Киргизка съветска социалистическа република между киргизи и узбеки. По данни на следствена група на прокуратурата на тогавашния Съветски съюз, в конфликта от киргизка страна в градовете Ош и Узген и в селата на Ошска област за загинали около 1200 души, а от узбекска (по неофициални данни) 10 000 души. Кървавите престъпления са спрени едва след намесата на Съветската армия, която изпраща на място десантни подразделения от Москва, Рязан и Псков. Следователите установяват около 10 000 престъпления. В съда са изпратени 1500 углавни дела. В конфликта взимат участие около 35 000 души, към съдебна отговорност са привлечени 300 лица. След като Киргизия става независима държава (31 август 1991 г.), всички те са пуснати на свобода.
Размириците в южната част на Киргизия се повтарят 20 години по-късно – на 10-13 юни 2010 г. По официални данни в Ош и околностите му са убити 442 души, 1500 са ранени. Но по неофициални данни само в първите дни на конфликта загиват 800 души. Вечерта на 14 юни 2010 г. независими средства за масово осведомяване посочват цифрата 2000 убити. От независими неправителствени организации за извършени проучвания, които установяват поименно 475 от загиналите. Тези данни остават непубликувани цели 755 дни.
Дано Бог им даде сили да я надмогнат, защото е страшно да изпратиш някого като за празник, а в отговор да получиш некролог. Нищо не може да се промени в създалото се положение. Остава да мислим за собствената си безопасност. Не тръгвайте към “руския” Кавказ, приятели. Не преследвайте приключения в Пакистан. Бъдете внимателни в дяволския Непал. Оставете Хиндукуш на талибаните. Не забравяйте клането в Заилийски Алатау* и касапниците в Ош**, за изнасилванията в Индия…
На местните и през ум не им минава да се противопоставят на ставащото, защото се страхуват или търсят изгода. Никой не може да ме накара да повярвам, че група от десетима терористи е преминала по долината Диамир незабелязана от никого и без помощта на тамошния колектив от “добри” хора. Това е тяхна обща заслуга, колкото и да ни се иска да виждаме в “тези простовати, но по същество добри хора” гостоприемни домакини. Има много други планини – в Европа, Китай, САЩ, Африка, Южна Америка, Саяните, в Карелия, където можете да избегнете юмрук в лицето от някоя пияна отрепка или да бъдете застрелян в собствената си палатка” …
А знаменитият украински алпинист Сергей Бершов добавя: “Синът на Игор Свергун на 26 юни навърши 13 години. Синът на Дима Коняев е на две години, дъщеричката му – на седем. Синът на Бадави е на 26. Кой ще им отговори защо са останали без бащи? Майки загубиха синовете си. Жени – съпрузите си. Отново и отново се опитвам да си представя тази страшна нощ. Какво са чувствали, изправени беззащитни пред дулата на безумните талибани? Не мога да си представя… Няма и не може да има оправдание за тероризма. Никакви цели не могат да оправдаят подлостта, жестокостта и фанатизма. Прощавайте, момчета. Прощавай Игоре, мой верни друже. Харков, Украйна, алпинисти – помнете. А призивът ми към света е да се опомни”.
Привидната идилия в базовия лагер под Диамирската стена
----------------------------
*На 13 и 14 август 2012 г. (понеделник и вторник) на територията на Иле-Алатауския държавен национален природен парк (Иле-Алатауский государственный национальный природный парк) последователно са намерени 11 мъртви тела. След проведено следствие е установено, че престъплението е било извършено от банда с религиозно-екстремистка насоченост, базирана в Заилийски Алатау, близо до някогашната столица на Казахстан Алма Ата (днес – Алмати). Там престъпниците имали оборудван блиндаж, в който живеели с жените си (една от тях дори родила там). Правоохранителните органи не изключват възможността към груповото убийство да са причастни и контрабандисти, които по планинските пътеки през превала Дюре пренасят афгански хероин от Киргизстан в Казахстан.
**Ошска касапаница (Ошская резня) се наричат трагичните събития през 1990 и 2010 г. с център град Ош. В първия случай избухва междуетнически конфликт на територията на тогавашната Киргизка съветска социалистическа република между киргизи и узбеки. По данни на следствена група на прокуратурата на тогавашния Съветски съюз, в конфликта от киргизка страна в градовете Ош и Узген и в селата на Ошска област за загинали около 1200 души, а от узбекска (по неофициални данни) 10 000 души. Кървавите престъпления са спрени едва след намесата на Съветската армия, която изпраща на място десантни подразделения от Москва, Рязан и Псков. Следователите установяват около 10 000 престъпления. В съда са изпратени 1500 углавни дела. В конфликта взимат участие около 35 000 души, към съдебна отговорност са привлечени 300 лица. След като Киргизия става независима държава (31 август 1991 г.), всички те са пуснати на свобода.
Размириците в южната част на Киргизия се повтарят 20 години по-късно – на 10-13 юни 2010 г. По официални данни в Ош и околностите му са убити 442 души, 1500 са ранени. Но по неофициални данни само в първите дни на конфликта загиват 800 души. Вечерта на 14 юни 2010 г. независими средства за масово осведомяване посочват цифрата 2000 убити. От независими неправителствени организации за извършени проучвания, които установяват поименно 475 от загиналите. Тези данни остават непубликувани цели 755 дни.
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)
1 коментар(а)
Според съобщение на Асоциацията на индийските туристически камари от 7 април 2013 г., само през предходните три месеца броят на чуждестранните туристи в страната е намалял с около 25%. От посещения най-често се отказват жени (за същия период спадът е 35%). Това се случва, защото чуждестранните туристки за поразени от случващото се в Индия, където жени биват брутално изнасилвани или убивани. В средата на декември 2012 г. 23-годишна студентка бе изнасилена от шестима души в автобус в Делхи. По-късно тя почина от преживения шок и получените травми. В средата на март т. г. жертва на колективно изнасилване стана швейцарска туристка. Драмата се случи в Централна Индия. За насилието над 39-годишната жена и обира на нея и съпруга й бяха обвинени също шестима.
Следващият инцидент, който получи много голям отзвук, бе в един от най-известните туристически центрове в Индия – Агра. Британка скочи от балкона на хотелската си стая, бягайки от мъж, проникнал в стаята й с взлом и не оставящи никакви съмнения намерения. В първата седмица на юни т. г. бе изнасилена доброволка от Ирландия. След честване на рождения й ден тя била поканена от приятеля си – местен бизнесмен, в дома му. Там била упоена и изнасилена. 35-годишният насилник Суджои Митра бе арестуван. Няколко дни по-късно индийската полиция задържа неколцина около 20-годишни мъже с обвинението, че са изнасилили 30-годишна американка, посетителка на популярния туристически център Манали.
Добави коментар