От 12 до 15 май т. г. италианците Стефано Анджелини (Stefano Angelini), Алесандро Бебер (Alessandro Beber) и Фабрицио Делаи (Fabrizio Dellai) “Argento vivo” (WI 6+, M8, A2, V+, 1350 м ) – чудесен ледено микстов маршрут по северната стена на Пикола Чивета (Piccola Civetta) в Доломитите.


Северната стена на Пикола Чивета с маршрута "Argento vivo"
Снимка: Алесандро Бебер
Photo: Alessandro Beber
 
Италианците максимално използваха периода от хубаво време около средата на май. Те тръгнаха по стената на 12 май, преодолявайки долните въжета по снежно-ледени жлебове и микстови пасажи.
 
Първият им бивак бе на 250 м под върха. Изглеждаше, че изкачването няма да е дълго, но жлебът по-който се движеха, ставаше все по-стръмен и по-тесен, а покриващият го лед постепенно се превръщаше в тънка глазура. После пътят бе преграден от пояс надвеси, а единственото продължение бе по тясна пукнатина през надвесите.
 

В горната част на "Argento vivo"
Снимка: Алесандро Бебер
Photo: Alessandro Beber
 
Седем часа по-късно и две въжета по-високо свръзката бе над надвесената зона. Всичко това се дължеше на големия опит на Стефано в dry tooling-а. Поредното въже – изцяло скално и единственото от целия маршрут, достъпно за движение без котки, ги изведе на склона на предвърховия гребен и след това на самия гребен. На това място италианците бивакуваха за втори път.
 
На сутринта времето започна да се разваля и това ги накара да променят плановете си. Вместо по-нататъшно придвижване по гребена до заслона “Торани” (Rifugio Torrani), италианците се спуснаха по югоизточната стена, по жлеба, разделящ Пикола Чивета от Чивета.