Досега не е имало сезон, който – ако си послужим с футболната терминология – да е завършвал с толкова ефектни голове в последните минути на мача.

На 26 май двойка от екипа на Александър Одинцов стигна до Жану (Jannu, 7710 м), преодолявайки неговата митична северна стена. А на 30 май пристигна новината за още по-голям успех – в 10.00 часа същия ден на Еверест стъпиха трима души от експедицията на Виктор Козлов, която от началото на март правеше опити за диретисима по северната стена на Еверест (8848 м) – между Левия и Десния кулоар, които в горната си част се наричат съответно Кулоар на Нортън или Голям кулоар и Кулоар на Хорнбайн. На върха бяха Андрей Мариев от Толиати, Павел Шабалин от Киров и Иляз Тухватулин от Подолск.

Преди горната бариера (там свършваха последните парапети), на 8600 м, те опънаха палатката на лагер 5 и прекараха в нея две нощи без спални чували! На 1 юни в 9.15 часа местно време успехът им бе повторен от сибирската свръзка Пьотр Кузнецов, Евгений Виноградский и Глеб Соколов. Този маршрут е най-сериозният и най-елегантният на Еверест от север, а може би и на всички осемхилядници.

Горе-долу по същото време Дмитрий Павленко и Александър Ручкин благополучно стихгнаха до базовия лагер в подножието на Жану, а на 28 май на него бяха Сергей Борисов, Генадий Кириевский и Николай Тотмянин (едиствен на Еверест без кислород през 2003 г.). Тези повторни изкачвания са доказателство за големия потенциал на руските експедиции, които не гонят постигане на целите си с последни сили.
Нашите най-сърдечни поздравления, момчета!

Двата руски маршрута решиха два големи хималайски проблема и затвориха определена страница в развитието на хималаизма. Те бяха реализирани в традиционния обасаден стил, в резултат на общите усилия на сериозни екипи, при невинаги най-подходящо време. На Жану успехът бе постигнат практически от две експедиции.

От гледна точка на стила руските постижения контрастират с направеното от тримата френски гидове, които преминаха девствения Източен гребен на Макалу (8463 м), преодолявайки 3500 м денивелация и сериозни технически трудности. Мразовитият бивак на 8300 м принуди двама от тях – Патрик Ваньон и Кристиан Тромсдорф (Patrick Wagnon, Christian Trommsdorff) – да се откажат. Нагоре сам продължи Яник Грасиани (Yannick Grazziani) и след шест и половина часа бе на Макалу. На връщане тримата французи имаха още един бивак на 7600 м в палатка, която вихрите превърнаха в играчка. Успяха да слязат, но както сами отбелязват – без да имат сили да се справят с каквато и да било друга непредвидена ситуация.

Но от гледна точка на историята “Ende gut, alles gut” (“Добро е всичко, което свършва добре” – нем.). И ние добавяме нашите поздравления. (“Bravo á toute l'Équipe pour cette premiere exceptionelle!” – това пък е от сайта www.climbingguidebg.com )

Към успехите в края на сезона можем да отнесем изкачването на Анапурна (8091 м) по класическия маршрут от австрийката Герлинде Калтенбрунер, немеца Ралф Дуймовиц и японеца Хиротаки Такеючи (Gerlinde Kaltenbrunner, Ralf Dujmovits, Hirotaki Takeuchi). Те бяха придружавани от 62-годишния руснак Борис Кузнецов, който стъпи на Централния (8051 м), а не Главния връх (8091 м).

След Анапурна Герлинде вече има в актива си пет осемхилядника, колкото и Хиротаки Такеючи. Ралф Дуймовиц е бил на девет върха от категорията на най-високите. В нощните часове на същия ден до Анапурна по класическия маршрут от север стигна и живеещият в Казахстан руснак Денис Урубко. Партньорът му Симоне Моро (Италия) спря на два часа от крайната точка. От опита си на Макалу се отказа голямата британска военна експедиция.

Това беше наистина забележителен сезон. При това много добре отразяван от средставата за масово осведомяване. Експедициите изпращаха съобщения. Сайтовете работеха дори в иначе “мъртвите” уикенди, а читателите им имаха всичко като на длан.

Юзеф Ника
Специално за www.climbingguidebg.com